Гонсало М. Тавареш
Гонсало М. Тавареш Gonçalo M. Tavares | |
Гонсало М. Тавареш, 2016 г. | |
Роден | 1970 г. |
---|---|
Професия | писател, поет, драматург |
Националност | Португалия |
Активен период | 2000 – |
Жанр | драма, любовен роман, лирика, документалистика |
Награди | |
Уебсайт | www.goncalomtavares.com |
Гонсало М. Тавареш в Общомедия |
Гонсало М. Тавареш (на португалски: Gonçalo M. Tavares) е португалски учен, драматург, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, любовен роман, детска литература и документалистика.[1][2][3][4]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Гонсало Мануел де Албукерке Тавареш е роден през август 1970 г. в Луанда, Ангола.[1] Завършва философия в Лисабонския университет, след което е преподавател по теория на науката в него.[2]
Първата му книга „Книга за танца“ (Livro da dança) е издадена през 2001 г.[4] През 2002 г. започва издаването на поредицата му „Кварталът“. В 10-те книги главните герои носят имената на известни творци – Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Андре Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. Чрез препратки към стила на, вижданията и поведението на реалните им съименници писателят изразява с хумор и ирония виждането си за парадоксите в съвременния свят. Първата книга от поредицата получава наградата „Бранкиньо да Фонсека“ на Фондация „Калуст Гулбенкян“ и на вестник „Еспресо“.[1]
През 2005 г. романът му „Йерусалим“ от поредицата „Царството“ получава наградата „Жузе Сарамагу“ за млади писатели[2] и наградата „Океани“ за световна португалска литература, и е включена в европейското издание на „1001 книги, които трябва да прочетете преди да умрете“ – справочник за най-важните романи на всички времена.[1] Романът му „Научете се да се молите в ерата на техниката“ (Aprender a Rezar na Era da Técnica) от същата поредица печели през 2010 г. престижната френска награда за най-добра чуждестранна книга.[1][2]
Разказът му „Вода, Куче, Кон, Глава“ (Água, Cão, Cavalo, Cabeça) от 2007 г. получава голямата награда за разказ „Камило Каштело Бранко“ на Асоциацията на португалските писатели.[4]
През 2010 г. е издаден епосът му „Пътуване до Индия“. Главният герой, Блум, отвратен от себе си и от Европа, с нейната бездуховност и лицемерие, се отправя към Индия. След множество перипетии из Лондон, Виена, Прага и Париж, той пристига в пристига в Индия, и с сблъсква със същата бездуховност и лицемерие, откривайки, че и Изток и Запад говорят на езика на хищника. Книгата получава престижната Голяма награда за роман от Асоциацията на португалските писатели и наградата „Фернандо Намора“.[1][4]
Произведенията на писателя са преведени на повече от 30 езика и в около 50 страни по света.[1][2]
На 9 юни 2012 г. е удостоен с ордена Велик офицер на Ордена на инфанта Енрике (Енрике Мореплавателя).
Гонсало М. Тавареш живее в Лисабон.[1]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Uma Viagem à Índia (2010) – голямата награда за роман от Асоциацията на португалските писатели и наградата „Фернандо Намора“[1]
Пътуване до Индия, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Даринка Кирчева - A Mulher-Sem-Cabeça e o Homem-do-Mau-Olhado (2017)
- Cinco Meninos, Cinco Ratos (2018)
Серия „Кварталът“ (O Bairro)[редактиране | редактиране на кода]
- O Senhor Valéry (2002) – награда „Бранкиньо да Фонсека“ на Фондация „Калуст Гулбенкян“ и вестник „Ешпресо“[1]
- O Senhor Henri (2003)
- O Senhor Brecht (2004)
- O Senhor Juarroz (2004)
- O Senhor Kraus (2005)
- O Senhor Calvino (2005)
- O Senhor Walser (2006)
- O Senhor Breton (2008)
- O Senhor Swedenborg (2009)
- O Senhor Eliot (2010)
- Кварталът, изд. „Ерго“ (2020), прев. Даринка Кирчева (сборник)
Серия „Царството“ (O Reino)[редактиране | редактиране на кода]
- Um Homem: Klaus Klump (2003)[1]
- A Máquina de Joseph Walser (2004)
- Jerusalém (2004) – награда „Жузе Сарамагу“ и награда „Океани“ за португалска литература (2007)
- Aprender a Rezar na Era da Técnica (2007) – награда за най-добра чужда книга 2010 във Франция
- O Osso do Meio (2020)
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- 1 (2004)
Пиеси[редактиране | редактиране на кода]
- A Colher de Samuel Beckett e Outros Textos (2003)
Сборници[редактиране | редактиране на кода]
- Matteo Perdeu o Emprego (2010) – 24 разказа[1]
Матео остана без работа, изд. „Ерго“ (2021), прев. Даринка Кирчева - Uma Menina está Perdida no seu Século à Procura do Pai (2014)
- Bucareste-Budapeste: Budapeste-Bucareste (2019)
- Animalescos (2019)[3]
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
- Livro da dança (2001)[1]
- Investigações. Novalis (2002) – награда от Асоциацията на португалските писатели
- Investigações geométricas (2005)
- Histórias Falsas (2005)
- Atlas do Corpo e da Imaginação (2013)
- Os Velhos Também Querem Viver (2014)
Серия „Енциклопедия“ (Enciclopédia)[редактиране | редактиране на кода]
- Breves Notas sobre Ciência (2006)[1][3]
- Breves Notas sobre o Medo (2007)
- Breves Notas sobre as Ligações (2009)
- Breves Notas sobra Música (2015)
- Breves Notas sobre Literatura-Bloom (2018)
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 2009 How to Draw a Perfect Circle – история
- 2010 Histórias aos Quadradinhos – тв сериал
- 2010 O senhor Valéry – късометражен
- 2012 Histórias para Sempre – тв сериал
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Гонсало М. Тавареш
- Гонсало М. Тавареш в Internet Movie Database
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gonçalo M. Tavares в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|