Гонсало М. Тавареш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гонсало М. Тавареш
Gonçalo M. Tavares
Гонсало М. Тавареш, 2016 г.
Гонсало М. Тавареш, 2016 г.
Роден1970 г. (54 г.)
Професияписател, поет, драматург
Националност Португалия
Активен период2000 –
Жанрдрама, любовен роман, лирика, документалистика
НаградиВелик офицер на ордена на Инфанта Енрике
Уебсайтwww.goncalomtavares.com
Гонсало М. Тавареш в Общомедия

Гонсало М. Тавареш (на португалски: Gonçalo M. Tavares) е португалски учен, драматург, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, любовен роман, детска литература и документалистика.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гонсало Мануел де Албукерке Тавареш е роден през август 1970 г. в Луанда, Ангола.[1] Завършва философия в Лисабонския университет, след което е преподавател по теория на науката в него.[2]

Първата му книга „Книга за танца“ (Livro da dança) е издадена през 2001 г.[4] През 2002 г. започва издаването на поредицата му „Кварталът“. В 10-те книги главните герои носят имената на известни творци – Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Андре Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. Чрез препратки към стила на, вижданията и поведението на реалните им съименници писателят изразява с хумор и ирония виждането си за парадоксите в съвременния свят. Първата книга от поредицата получава наградата „Бранкиньо да Фонсека“ на Фондация „Калуст Гулбенкян“ и на вестник „Еспресо“.[1]

През 2005 г. романът му „Йерусалим“ от поредицата „Царството“ получава наградата „Жузе Сарамагу“ за млади писатели[2] и наградата „Океани“ за световна португалска литература, и е включена в европейското издание на „1001 книги, които трябва да прочетете преди да умрете“ – справочник за най-важните романи на всички времена.[1] Романът му „Научете се да се молите в ерата на техниката“ (Aprender a Rezar na Era da Técnica) от същата поредица печели през 2010 г. престижната френска награда за най-добра чуждестранна книга.[1][2]

Разказът му „Вода, Куче, Кон, Глава“ (Água, Cão, Cavalo, Cabeça) от 2007 г. получава голямата награда за разказ „Камило Каштело Бранко“ на Асоциацията на португалските писатели.[4]

През 2010 г. е издаден епосът му „Пътуване до Индия“. Главният герой, Блум, отвратен от себе си и от Европа, с нейната бездуховност и лицемерие, се отправя към Индия. След множество перипетии из Лондон, Виена, Прага и Париж, той пристига в пристига в Индия, и с сблъсква със същата бездуховност и лицемерие, откривайки, че и Изток и Запад говорят на езика на хищника. Книгата получава престижната Голяма награда за роман от Асоциацията на португалските писатели и наградата „Фернандо Намора“.[1][4]

Произведенията на писателя са преведени на повече от 30 езика и в около 50 страни по света.[1][2]

На 9 юни 2012 г. е удостоен с ордена Велик офицер на Ордена на инфанта Енрике (Енрике Мореплавателя).

Гонсало М. Тавареш живее в Лисабон.[1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Uma Viagem à Índia (2010) – голямата награда за роман от Асоциацията на португалските писатели и наградата „Фернандо Намора“[1]
    Пътуване до Индия, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Даринка Кирчева
  • A Mulher-Sem-Cabeça e o Homem-do-Mau-Olhado (2017)
  • Cinco Meninos, Cinco Ratos (2018)

Серия „Кварталът“ (O Bairro)[редактиране | редактиране на кода]

  1. O Senhor Valéry (2002) – награда „Бранкиньо да Фонсека“ на Фондация „Калуст Гулбенкян“ и вестник „Ешпресо“[1]
  2. O Senhor Henri (2003)
  3. O Senhor Brecht (2004)
  4. O Senhor Juarroz (2004)
  5. O Senhor Kraus (2005)
  6. O Senhor Calvino (2005)
  7. O Senhor Walser (2006)
  8. O Senhor Breton (2008)
  9. O Senhor Swedenborg (2009)
  10. O Senhor Eliot (2010)
  • Кварталът, изд. „Ерго“ (2020), прев. Даринка Кирчева (сборник)

Серия „Царството“ (O Reino)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Um Homem: Klaus Klump (2003)[1]
  2. A Máquina de Joseph Walser (2004)
  3. Jerusalém (2004) – награда „Жузе Сарамагу“ и награда „Океани“ за португалска литература (2007)
  4. Aprender a Rezar na Era da Técnica (2007) – награда за най-добра чужда книга 2010 във Франция
  5. O Osso do Meio (2020)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 (2004)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • A Colher de Samuel Beckett e Outros Textos (2003)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Matteo Perdeu o Emprego (2010) – 24 разказа[1]
    Матео остана без работа, изд. „Ерго“ (2021), прев. Даринка Кирчева
  • Uma Menina está Perdida no seu Século à Procura do Pai (2014)
  • Bucareste-Budapeste: Budapeste-Bucareste (2019)
  • Animalescos (2019)[3]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Livro da dança (2001)[1]
  • Investigações. Novalis (2002) – награда от Асоциацията на португалските писатели
  • Investigações geométricas (2005)
  • Histórias Falsas (2005)
  • Atlas do Corpo e da Imaginação (2013)
  • Os Velhos Também Querem Viver (2014)

Серия „Енциклопедия“ (Enciclopédia)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Breves Notas sobre Ciência (2006)[1][3]
  2. Breves Notas sobre o Medo (2007)
  3. Breves Notas sobre as Ligações (2009)
  4. Breves Notas sobra Música (2015)
  5. Breves Notas sobre Literatura-Bloom (2018)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2009 How to Draw a Perfect Circle – история
  • 2010 Histórias aos Quadradinhos – тв сериал
  • 2010 O senhor Valéry – късометражен
  • 2012 Histórias para Sempre – тв сериал

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gonçalo M. Tavares в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​