Горно Палчище
| Горно Палчище Горно Палчиште | |
| — село — | |
  Горно Палчище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Боговине |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 507 m |
| Население | 1356 души (2002) |
| Пощенски код | 1219 |
| Горно Палчище в Общомедия | |
Горно Палчище или Горно Палчища (на македонска литературна норма: Горно Палчиште; на албански: Pallçishti i Epërm) е село в Северна Македония, в Община Боговине.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долни Полог, на левия бряг на Палчищката река.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним *Палчишти < -itji от личното име Палко или Палчо, хипокористично от Пало, Павло, Павел < Paulus и съответства на чешкото селищно име Palčice.[1]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]От Палчища е производното речно име Палчишка река, споменато в 1277 година във Виргинската грамота на цар Константин Асен: На изворъ Пал'чишкѫ и като Палчищка река около 1300 година в грамота на Стефан Милутин: прѣко брьда на изворь Пал(ч)ищке рѣкє.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Калканделен от 18 юли 1628 година селото е отбелязано като Горна Палчище, с 11 ханета (домакинства).[2]
В края на XIX век Горно Палчище е албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Палчища е село, населявано от 165 арнаути мохамедани.[3]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Горно Палчище е село в Долнопалчишка община и има 64 къщи с 421 жители българи.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1356 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1 |
| албанци | 1339 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 16 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 179.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 337 (превод П. Груевски).
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 23.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
| ||||||||
