Горски скакалец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горски скакалец
Isophya speciosa.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
разред: Orthoptera Правокрили
подразред: Ensifera
семейство: Tettigoniidae Дървесни скакалци
род: Isophya
вид: I. speciosa Горски скакалец
Научно наименование
Уикивидове Isophya speciosa
Frivaldszky, 1857[1]
Синоними
  • Isophya tenuicerca Ramme, 1951[2][3]
  • Odontura speciosa Frivaldsky, 1867[4]

Горският скакалец (Isophya speciosa) е най-дребният скакалец, разпространен в нашите ширини. Тъй като, освен тревисти растения, предпочита някои широколистни дървесни видове (дъб, габър, клен), лоза, а от овощните видове – круша и слива, по-широко разпространение има в подножието на Средна гора и Добруджа. Широколистните дървесни видове са неговият пръв гостоприемник, от които той се прехвърля върху посевите от най-вече бобови култури.

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Възрастно насекомо. Има жълточервено оцветяване на тялото, изпъстрено по гърба с черни и жълти точки, ивици и петна. Антените имат размера на тялото, а яйцеполагалото е късо, сърповидно, назъбено в края. Дължината на тялото е 18-25 мм. Женските индивиди имат зачатъчни крила, а при мъжките те са по-добре развити.
  • Яйцето и ларвата са както при зеления скакалец.

Биологични особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Горският скакалец развива едно поколение годишно и зимува като яйце в почвата. Излюпването на ларвите става най-рано, в сравнение с другите скакалци – от края на март до средата на април.
  • Първоначално ларвите се хранят с листата на широколистните дървесни видове и с дива тревиста растителност, след което преминават по бобовите културни растения – фасул, фий, леща, люцерна, детелина и др. Предвижването на скакалците от този вид става групово, като най-големи вреди на посевите те нанасят през май.
  • Появата на възрастни насекоми става през юни. Този вид не може да лети и се придвижва чрез подскачане. Оплодената женска полага яйцата в почвата поединично на малка дълбочина (1 см).
  • Горският скакалец не е плашлив и при обезпокояване не скача, а се укрива между листата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. внесено от: Уикивидове
  2. Ramme (1951) Zur Systematik Faunistik und Biologie der Orthopteren von Südost-Europa und Vorderasien, Mitteilungen aus dem Zoologischen Museum in Berlin (Mitt. Zool. Mus. Berlin) 27:1-431, 39 plates
  3. Bei-Bienko (1954) Tettigonioidea. Subfam. Phaneropterinae. Orthoptera, II (2), The Fauna of Russia (= The USSR Fauna). New Series. (Fauna of Russia) 59:387
  4. Frivaldsky (1867), Magyarországi Egyenesröpüek magánrajza. (Monographia Orthopterorum Hungariae), Magyar Akad. Nyomdásznál, Budapest 22-201, 7 pls.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]