Грегъри Бейтсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Грегъри Бейтсън
британски антрополог
Роден
Грантчестър, Кеймбриджшър, Англия
Починал
4 юли 1980 г. (76 г.)
Научна дейност
Област Антропология
Образование Кеймбриджки университет
Работил в Кеймбриджки университет
Калифорнийски университет, Санта Круз

Уебсайт Страница в IMDb
Грегъри Бейтсън в Общомедия

Грегъри Бейтсън (р. 9 май 1904 – п. 4 юли 1980) е британски антрополог и учен в областта на обществените науки, лингвистиката, визуалната антропология, семиотиката и кибернетиката, чиито изследвания се засичат с такива от множество други области. Едни от най-известните му трудове са поместени в книгите му Steps to an Ecology of Mind (1972) и Mind and Nature (1979). Angels Fear (публикувана посмъртно през 1987 г.) е написана в съавторство с дъщеря му Мари Катрин Бейтсън.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Приносът на Грегъри Бейтсън към социалните науки е необятен, излишно е да се опитваме да го затворим в една или друга категория.

Дългогодишните му изследвания варират от теренни проучвания заедно със съпругата му Маргарет Мийд на Балийските острови, през наблюдението на морски бозайници на Хавайските до работата му с психично болни в Пало Алто. На пръв поглед разнородните търсения намират своето единство в една комуникационна теория структурирана в нива на познание достъпни за съответния биологически организъм.

Най-общо казано всеки жив организъм е несъвършено свързан към своята среда чрез възприятията си, в това число и човека. В Mind and Nature Бейстън се пита от каква гледна точка може да съдим за ефикасността на възприятията, не е ли човешката заблуда : че сме перфектно интегрирани в биосферата, най-опасната нагласа на човешкия ум. Оттук и предложението на автора за една Екология на Ума, тоест едно преосмисляне на арогантността на целите, които самоуверено си поставяме в полето на съзнанието, базирайки се на парченцата информация, която неговият екран филтрира.

Нека за момент се замислим, колко редуктивно е съвременното масово разбиране за екология, като хоби или наслада за презадоволени интелектуалци и колко по радикално и прогресивно е предложението за една Екология на Ума. От тази гледна точка самият факт, че говорим за екология, единствено след като сме взели предвид "икономическите" (грешно разбирайки финансови) фактори е симптом за една патология, кореняща се в несъвършеното вписване на нашия ум чрез ограничената му сетивност в средата.

Несъвършенството на сетивата не се постулира от абсолютната гледна точка на една тотална и идеална интеграция в средата а се извежда от факта, че сетивността си има свой ритъм, обсег и е историческа, тоест е биологически и еволюционно възникнала.

Сварената жаба, съживената метафора за едно колективно самоубийство: Жаба, потопена в гореща вода, незабавно изскача от тенджерата, но ако е поставена на котлон в хладка вода, то можем да я сварим без нейните сетива да и дадат възможност да реагира. Метафората, предложена от Бейтсън в Mind and Nature, е съживена от Ал Гор във филма Неудобната истина „An Inconvenient Truth“, за да се илюстрира самоубийствената нагласа на човечеството от гледната точка на глобалното затопляне.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • An Inconvenient Truth is a 2006 documentary film ; Director : Davis Guggenheim; Written by : Al Gore (teleplay); Starring : Al Gore ; Distributed by : Paramount Classics.
  • Bateson, G. (2000 reprint. First published 1972). Steps to an Ecology of Mind: Collected Essays in Anthropology, Psychiatry, Evolution, and Epistemology. Chicago, Illinois: University of Chicago Press.
  • Bateson, G. (1979). Mind and Nature: A Necessary Unity (Advances in Systems Theory, Complexity, and the Human Sciences). Hampton Press.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]