Грегъри Бейтсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Грегъри Бейтсън
Gregory Bateson
британски антрополог
Роден
Грантчестър, Кеймбриджшър, Англия
Починал
4 юли 1980 г. (76 г.)

Религияатеизъм
Научна дейност
ОбластАнтропология
Работил вКеймбриджки университет
Калифорнийски университет, Санта Круз
Семейство
СъпругаМаргарет Мийд
ДецаМари Катрин Бейтсън

Уебсайт
Грегъри Бейтсън в Общомедия

Грегъри Бейтсън (на английски: Gregory Bateson; р. 9 май 1904 – п. 4 юли 1980) е британски антрополог и учен в областта на обществените науки, лингвистиката, визуалната антропология, семиотиката и кибернетиката, чиито изследвания се засичат с такива от множество други области. Едни от най-известните му трудове са поместени в книгите му Steps to an Ecology of Mind (1972) и Mind and Nature (1979). Angels Fear (публикувана посмъртно през 1987 г.) е написана в съавторство с дъщеря му Мари Катрин Бейтсън.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Приносът на Грегъри Бейтсън към социалните науки е необятен, излишно е да се опитваме да го затворим в една или друга категория.

Дългогодишните му изследвания варират от теренни проучвания заедно със съпругата му Маргарет Мийд на Балийските острови, през наблюдението на морски бозайници на Хавайските острови до работата му с психично болни в Пало Алто. На пръв поглед разнородните търсения намират своето единство в комуникационна теория, структурирана в нива на познание, достъпни за съответния биологически организъм.

Най-общо казано всеки жив организъм е несъвършено свързан към своята среда чрез възприятията си, в това число и човека.

В Mind and Nature Бейстън се пита от каква гледна точка може да съдим за ефикасността на възприятията, не е ли човешката заблуда, че сме перфектно интегрирани в биосферата, най-опасната нагласа на човешкия ум. Оттук и предложението на автора за една „екология на ума“, тоест преосмисляне на арогантността на целите, които самоуверено си поставяме в полето на съзнанието, основавайки се на парченцата информация, която неговият екран филтрира.

Нека за момент се замислим, колко редуктивно е съвременното масово разбиране за екология, като хоби или наслада за презадоволени интелектуалци и колко по радикално и прогресивно е предложението за една „екология на ума“. От тази гледна точка самият факт, че говорим за екология, единствено след като сме взели предвид „икономическите“ (грешно разбирайки финансови) фактори е симптом за патология, кореняща се в несъвършеното вписване на нашия ум чрез ограничената му сетивност в средата.

Несъвършенството на сетивата не се постулира от абсолютната гледна точка на една тотална и идеална интеграция в средата, а се извежда от факта, че сетивността си има свой ритъм, обсег и е историческа, тоест е биологически и еволюционно възникнала.

Сварената жаба, съживената метафора за едно колективно самоубийство: Жаба, потопена в гореща вода, незабавно изскача от тенджерата, но ако е поставена на котлон в хладка вода, то можем да я сварим без нейните сетива да и дадат възможност да реагира. Метафората, предложена от Бейтсън в Mind and Nature, е съживена от Ал Гор във филма „Неудобната истина“ („An Inconvenient Truth“), за да се илюстрира самоубийствената нагласа на човечеството от гледната точка на глобалното затопляне.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • An Inconvenient Truth is a 2006 documentary film; Director Davis Guggenheim; Written by Al Gore (teleplay); Starring Al Gore; Distributed by Paramount Classics.
  • Bateson, G. (2000 reprint. First published 1972). Steps to an Ecology of Mind: Collected Essays in Anthropology, Psychiatry, Evolution, and Epistemology. Chicago, Illinois: University of Chicago Press.
  • Bateson, G. (1979). Mind and Nature: A Necessary Unity (Advances in Systems Theory, Complexity, and the Human Sciences). Hampton Press.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]