Григорий Калидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Григориос Калидис)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий
Grigorios.jpg
светец
Роден 24 януари 1844 г.
Починал 23 юли 1925 г. (81 г.)
Почитан в Източноправославна църква
Празник 25 юли[1]
Григорий в Общомедия

Григорий Калидис (на гръцки: Γρηγόριος Καλλίδης) е гръцки православен духовник и светец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григорий е роден на 24 януари 1844 година в Кумбао, Одрински вилает, Османската империя, днес Турция. Работи при силиврийския, а по-късно серски митрополит Мелетий, който го ръкополага за свещеник на 26 февруари 1862 година. Учи в Сяр при Йоанис Пандазидис, после в Ризарио и в Богословския факултет на Атинския университет. В Атина митрополит Теофил Влахопападопулос го прави архидякон. В 1873 година преподава в Родосто по покана на митрополит Панарет Ираклийски,[2] чийто протосингел става на следната 1874 година. На 24 март 1875 година е ръкоположен за назиански епископ, викарен епископ в Ираклийската митрополия.[1]

По време на създаването на Българската екзархия е изпратен от Цариградската патриаршия в Одринска епархия като екзарх, тъй като митрополит Дионисий заминава за Цариград да се лекува. След тримесечен престой в Одрин е избран на 12 май 1879 за митрополит на Трапезундската епархия от патриарх Йоаким III Константинополски. В Трапезунд взима мерки за защита на паството си от новозаселените турци бежанци, както и за намаляване на данъчното му облагане. Успява да поема управлението и на трите дотогава ставропигиални манастира Света Богородица Сумела, Вазелон и Перистереота.[1]

Митрополит Калиник Солунски влиза в конфликт със Солунската гръцка община, още в 1882 година. В 1883 година този конфликт се засилва, като митрополитът е обвиняван, че забавя развитието на гръцко учебно дело в града. Въпреки посредничеството на серския и драмския митрополит, Патриаршията е принудена да замени Калиник с Григорий.[3] На 29 декември 1884 година Григорий е избран за солунски митрополит, а на 20 март 1885 година интронизиран в Солун. В Солун Григорий също се сблъства с търговската патрия в общината, която се оплаква от него в Цариград. Григорий заминава за Цариград, където на 29 април 1889 година е оправдан, но не се връща в Солун.[1]

На 25 септември 1889 година е избран за янински митрополит. Заминава за Янина, но в 1892 година отново се установява в Цариград, където е председател на Управителния съвет на печатницата, председател на Управителния съвет на манастирските имоти, член на Управителния съвет на Семинарията в Халки и председател на църковния съд. През май 1894 година отново се установява в Янина. По време на Гръцко-турската война в 1897 година заедно с гръцкия генерален консул успява да запази Янина от разграбване.[1]

От 22 май 1902 година до смъртта си е ираклийски митрополит. След кратко боледуване умира на 25 юли 1925 година в Солун и е погребан в солунската църква „Света София“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Όσιος Γρηγόριος Καλλίδης. // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 1 септември 2014.
  2. Γρηγόριος Καλλίδης (1844 - 1925) Μητροπολίτης Ηρακλείας και Ραιδεστού. // Ενωμένη Ρωμηοσύνη. Посетен на 21 април 2017.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 602.
Герасим назиански епископ
(24 март 1875 – 12 май 1879)
Панарет
Константий трапезундски митрополит
(12 май 1879 – 20 декември 1884)
Григорий ΙΙΙ
Калиник солунски митрополит
(20 декември 1884 – 25 септември 1889)
Софроний
Софроний янински митрополит
(25 септември 1889 – 22 май 1902)
Софроний
Йероним ираклийски митрополит
(22 май 1902 – 25 юли 1925)
Филарет
     Портал „Македония“         Портал „Македония