Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“
Сюита на Веселин Стоянов
Композитор Веселин Стоянов
Времетраене около 26'
Части четири:
I част – „Бай Ганю пътува“ – Moderato
II част – „Бай Ганю във Виена“ – Andante, Maestoso e pesante, Tempo di vale, Lentamento
III част – „Бай Ганю в банята“ – Allegro molto
IV част – „На село“ – Lagramente
Създаване 1941 г.
Записване 1941 г.
Изпълнител Голям симфоничен оркестър

Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю" е циклично – четиричастно програмно симфонично произведение на Веселин Стоянов, създадено през 1941 г.

Специфика на творбата[редактиране | редактиране на кода]

Веселин Стоянов изгражда крупната симфонична сюита. За основа е послужило едноименното произведение на Алеко Константинов и е доловил характерни черти на националната психика, зорния източник, които са му необходими за изграждането на образа. Избира „Бай Ганю пътува“, „Бай Ганю във Виена“ и „Бай Ганю в банята“. Такива са и названията на трите първи части в сюитата. Четвъртата част „На село“ не е свързана с литературния сюжет и тя има важен идеен смисъл и противопоставя на байганювщината здравото и смислено в бита и душевността на българина. В произведението се усеща влияние от музиката на Рихард Щраус и романтичната програмна сюита. Веселин Стоянов не желае да присъства битовото, тематичното единство е в I, II, III част – обединява ги персонажът.

Особености на цикличната структура на произведението[редактиране | редактиране на кода]

Сюитата е изградена като четиричастен цикъл. Композиторът е създал произведение, което увлича със своята яркост и подчертан колорит.

I част – „Бай Ганю пътува“, e в сонатна форма с обобщеност на тематичния материал. Главната тема е характеристиката на Бай Ганьо, а II тема е лирична, контрастна, с народно-песенни интонации. Разработката съдържа кратко развитие на темите и нов тематичен материал, който допълва образа на героя с нови черти. Принцип на вариантно-вариационно развитие. Репризата е синтетична и съкратена.

В тази част е обрисуван образа на героя на фона на бързо сменящите се картини. От пътуващия влак пред погледа му се разкриват родните пейзажи. Грубоватата и ъглова тема с преднамерена тромавост ни обрисува образът на Бай Ганю. В музиката се чувства ароматът на народното изкуство.

Свежо прозвучава втората тема, изпълнявана от кларинет под глисандови построения в арфа, в която се долавят чертите на народните песни.

В разработката на първата част се появяват нови теми, които допълват образа на главния герой с нови черти.

II част – „Бай Ганю във Виена“, Andante maestosoпроста двуделна форма – противопоставяне на две контрастни образни сфери:

  1. сходна с тематичния материал от I част
  2. тема на виенчанката – виенски валс /музикален период с повторен строеж/. Действа принципът на контраста. Чертите на народния танц са силно променени – тромави, ярки акорди и ориенталски колорит.

Тази част Веселин Стоянов посвещава на веселите приключения на героя. Пристигнал във Виена, той бързо се ориентира в новата обстановка, повежда разговори, за да продава розово масло. Той не се интересува особено от културните ценности на града, но погледът му е привлечен от изящна виенчанка. С комична тържественост Бай Ганю се представя, а образът на виенчанката е предаден от грациозен виенски валс в солираща цигулка.

Композиторът използва в изграждането на тази част характерни, контрастни жанрови средства. Остроумно са включени и изобразителните елементи. Така например смущението на виенчанката, изненадата ѝ от дързостта и непохватността на Бай Ганю са предадени от приглушено звучащия минорен вариант на валса.

Появява се и главната тема от първа част, но в изменен вид. Тя е последвана от ръченица. Но чертите на народния танц са силно променени. Тя звучи тромаво, а в ладовите средства са включени ярко звучащи акорди, придаващи ориенталски колорит на музиката. Краят на ръченицата е отделен чрез изобразителен момент, разкриващ трагикокомичната развръзка на приключението. Дързостта на Бай Ганю е възнаградена с плесница (инструмент камшик). В дисониращите акорди, последвани от бързо пробягващи пицикати, майсторски е обрисувана картината на изненадващата виенчанка, учудването на Бай Ганю.

III част – „Бай Ганю в банята“, е в сложна триделна форма. Още в самото начало скокът на Бай Ганьо във водата е илюстриран ефектно в оркестъра. Тематичния материал е сходствен на темите в I част и на ръченицата от II част. Включва се и нов тематичен материал, като орнаментирана мелодия издава близост с народната музика.

IV част – „На село“, е силно контрастна на другите части. Изразява преклонение пред родното, възвишена патетичност, разкрива родния български пейзаж, противопоставяне на байганьовщината. Ярък национален колорит на музиката, долавя се широтата на епичните народни песни. В духовите инструменти прозвучава овчарски кавал. Пасторалните картини естествено преливат в епична широта на последните страници.

Състав на оркестъра[редактиране | редактиране на кода]

  • Timpani
  • Campanelli
  • Tamburo piccolo
  • Triangolo
  • Tamburino
  • Piatti
  • Gran Cassa
  • Piatti
  • Silofono

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Стоянов, Веселин, „Гротескна сюита Бай Ганю“ за симфоничен оркестър, партитура, издание на СБК, София, 1960 – обяснителни бележки към произведението със структурен музикално-естетически анализ на творбата.
  • Бояджиева – Луизова, Мария, История на българската музикална култура, част I, академично издание на АМТИИ, Пловдив, 2008
  • Стоянова, Елена, Музикална литература, втора част, Музика, София, 1986, стр.187 -191
  • Стоянов, Веселин, „Гротескна сюита Бай Ганю“ за симфоничен оркестър, партитура, издание на СБК, София, 1960
  • Хлебаров, Иван, Симфонизмът на българските композитори от Второто поколение, Музика, София, 1977

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]