Гьобекли тепе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гьобекли тепе
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Руини от Докерамичен неолит
Руини от Докерамичен неолит
В регистъраGöbekli Tepe
РегионЗападна Азия
Местоположение Турция
ТипКултурно
Критерииi, ii, iv
Вписване2018 (42)  (Неизвестна сесия)
Координати37°22′31″ с. ш. 39°32′25″ и. д. / 37.375278° с. ш. 39.540278° и. д.
Гьобекли тепе в Общомедия


Карта с местонахождението на Гьобекли тепе

Гьобекли тепе (на турски: Göbekli Tepe, „Шкембав хълм“) е археологически комплекс от неолитната епоха, разположен на 15 километра североизточно от град Шанлъурфа и на 2,5 km от село Йоренчик. Това е най-древният мегалит в света.[1] Възрастта му е поне 12000 години, не по-малко от IX хилядолетие до новата ера. Градежът има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на каменните колони, предствляващи обикновено някакви животни. Комплексът е засипан с пясък в VIII хилядолетие до новата ера. Археологическите находки в Гьобекли тепе и Невали чори променят революционно представите за ранния неолит в Близкия изток.

Гьобекли тепе е известен на археолозите още от началото на 1960-те години, но не се знае истинската му значимост. Предполага се, че обектът под хълма е византийско гробище. Едва след като през 1994 г. местен овчар разкопава една от колоните и открива релеф на странно животно, започват разкопки от организирани от Немския археологически институт[2] в сътрудничество с музея в Шанлъурфа. Скоро става ясно, че се касае за находки от каменния век.[3] Досега са разкопани само 5% от целия комплекс. През 2018 .г Гьобекли тепе е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.[4]

Немският археолог Клаус Шмид предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение.[3] Изграждането му започва още през мезолита и продължава няколко хилядолетия. След края на VIII хил. пр.н.е. е бил зарит и изоставен.

Откритие

Гьобекли тепе като археологически обект е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския университет и Chicago University през 1963 година. Американският археолог Питър Бенедикт определя хълма като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитня слой се откриват от византийски и ислямски гробища.[5] Това е причината, поради която археолозите не пристъпват към разкопки още през 60-те години на XX век. По време на изследването на Бенедикт са открити многобройни кремъчни сечива, огромни варовикови блокове, както и горните части на Т-образните колони, които са сериозни маркери за продължително изследване. Гьобекли тепе е част от земеделските земи на региона, ето защо поколения местни жители често са премествали скални блокове, за да ги ползват за строителен материал, като в този процес е са унищожени много археологически находки.

През 1994 г., немският археолог Клаус Шмид от Германския археологически институт, който преди това работи на обекта Невали чори, прави преглед на археологическа литература за неолитни археологически обекти и установява, че изследователи от Чикагския Университет са изготвили кратко описание на Гьобекли тепе, което впечатлява Шмид и той решава да изследва хълма.

През следващата 1995 г. той започва разкопки на мястото, в сътрудничество с музея „Шанлъурфа“. Така огромните Т-образни колони са открити, като по някои от тях личат опити за разрушаване, вероятно причинени от местните земеделските производители, които са ги смятали за обикновени едри скални късове.[3] Шмит разкопава също и намиращия се наблизо археологически обект от неолитната епоха Гюркю тепе през 2000 г.[6]

Датиране

Внушителната стратиграфия на Гьобекли тепе свидетелства за многовековната човешка дейност на обекта, като началото на градежа е положено още от Епипалеолита и Неолита (пред-керамичен период) от X хил. пр.н.е.[7] Най-ранните фази предшестват находките от Невали чори, а в по-късните се установява несъмнено сходство.[8][9]

Описание и особености

Гьобекли тепе е разположен върху плоско безплодно плато, свързано от север с тесен път със съседната планинска верига. Във всички други посоки планинският хребет е със стръмни скалисти склонове.[10] На върха на билото археолозите откриват много доказателства за човешко присъствие през различни епохи. Разкопки са проведени на южния склон на хребета, а също и на запад от черничевите дръвчета, където са открити следи от ислямско поклонение,[11], но археологически находки са намерени из цялото плато.

Археологическа находка от Гьобекли Тепе

Платото е трансформирано през вековете от естествената ерозия на терена и каменоделска дейност. Каменните кариери са експлоатирани не само през Неолита, но и през Античността. В южната част на платото са издълбани четири 10-метрови канали, интерпретирани като останки от древна каменоломна, от която са взети правоъгълни блокове за градежа на Гьобекли тепе. От тази кариера са добити вероятно каменните блокове, вградени в квадратна сграда на комплекса, от която сега са запазени само основите. Предполага се, че това са останки от римска кула, принадлежала към Limes Arabicus (граница на римската провинция Арабия с пустинята). Това обаче още не е потвърдено със сигурност.[12]

Предполага се, че повечето сгради из платото са градени с местен материал от неолитните каменни кариери. От тях са добити огромните монолитни архитектурни елементи. Профилите им са издълбани в скалата, обособени като блокове, след което са отделени от скалата и монтирани на мястото на градежите.[13] В няколко кариери са открити и заоблени каменни елементи, чието предназначение засега не е ясно. Безусловно може да се твърди, че Т-образните монолитни стълбове са оформени през Неолита и оттогава не са били повдигани от основите си. Най-големият от тях се намира на северната страна на платото. Той е с дължина 7 m, a Т-образната му главина е широка 3 m. Теглото му е около 50 тона. Други два недовършени стълба лежат в южния край на платото.

Интерпретация

Клаус Шмид разглежда археологическия обект при Гьобекли тепе като най-древното светилище разкопавано някога. Според Шмид сравнителните и стилистичните анализи на находките от обекта доказват, че се касае именно за древно религиозно съоръжение, което е било посещавано от поклонници идващи от територии отдалечени на 160 km.[1] Предположения, свързващи символите и ориентация на мегалитните находки с конфигурациии от звездното небе, за сега остават по-скоро спекулативни.[14][15]

Източници

  1. ↑ а б Sandra Scham, The World's First Temple, Nov./Dec. 2008, Vol. 61 Iss. 6, p.23
  2. ↑ Deutsches Archäoligisches Institut
  3. ↑ а б в Curry, Andrew. Göbekli Tepe: The World’s First Temple? // Smithsonian Institution, November 2008.
  4. ↑ Centre, UNESCO World Heritage. Göbekli Tepe // Посетен на 2018-07-01.
  5. ↑ Peter Benedict (1980): Survey Work in Southeastern Anatolia. In: Halet Çambel; Robert J. Braidwood (ed.): Prehistoric Research in Southeastern Anatolia I. Edebiyat Fakültesi Basimevi, Istanbul, pp. 151 – 191.
  6. ↑ Schmidt 2006.
  7. ↑ Upper Mesopotamia (SE Turkey, N Syria and N Iraq) 14C databases: 11th–6th millennia cal BCE
  8. ↑ K. Schmidt et H. Hauptmann, Göbekli Tepe et Nevali Çori, Dossiers d'Archéologie n° 281, mars 2003, p. 60 – 67
  9. ↑ Tobolczyk M., The world oldest temples in Göbekli Tepe and Nevali Çori, Procedia Engineering 161, (2016) 1398 – 1404
  10. ↑ Schmidt 2006.
  11. ↑ Klaus Schmidt: Göbekli Tepe. Eine Beschreibung der wichtigsten Befunde erstellt nach den Arbeiten der Grabungsteams der Jahre 1995 – 2007. In: Erste Tempel – Frühe Siedlungen. 12000 Jahre Kunst und Kultur. Ausgrabungen und Forschungen zwischen Donau und Euphrat. Oldenburg 2009, p. 188.
  12. ↑ Schmidt 2006.
  13. ↑ Schmidt 2006.
  14. ↑ Collins A., and Hale R., (2013) Göbekli Tepe and the Rebirth of Sirius
  15. ↑ Alessandro De Lorenzis, Vincenzo Orofino, Archaeological Discovery, Vol.03 No.01(2015), New Possible Astronomic Alignments at the Megalithic Site of Göbekli Tepe

Литература

  • Schmidt, Karl. Sie bauten die ersten Tempel. Das rätselhafte Heiligtum der Steinzeitjäger. München, Verlag C.H. Beck, 2006. ISBN 3-406-53500-3. с. 83 – 105.
  • Schmidt K., Göbekli Tepe—the Stone Age Sanctuaries: New results of ongoing excavations with a special focus on sculptures and high reliefs, Documenta Praehistorica XXXVII (2010), 239 – 256 (pdf)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гьобекли_тепе&oldid=9489724“.