Гюстав Пиер Труве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гюстав Труве
Gustave Trouvé
френски изобретател

Роден
Починал
27 юли 1902 г. (63 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област инженерство, електро инженерни изобретения в областите: транспорт, медицина, сценография и др.
Образование Arts et Métiers ParisTech
Учил при École des Arts et Métiers, Angers

Подпис Gustave's Signature.JPG
Гюстав Пиер Труве в Общомедия

Гюста̀в Пиѐр Трувѐ (на френски: Gustave Pierre Trouvé) е френски изобретател, електроинженер и физик. Енциклопедист, уважаван заради иновативното му умение да миниатюризира технически устройства. 

Ранни години (1839 – 1872)[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 януари 1839 година в Декарт, департамент Ендър е Лоар, Франция, в скромно семейство. Баща му, Жак Труве, е бил търговец на добитък.[1] През 1850 г. в Шинон Гюстав се обучава в колежа за ключар, а през периода 1854 – 55 в учи в Инженерната школа, която има клон в Анже.[2] Прекъсва обучението си поради влошаване на здравословното му състояние, напуска родното си място и се премества в Париж, където е назначен на работа като часовникар.[3]

В Париж[редактиране | редактиране на кода]

През 1865 г. Труве отваря работилница в центъра на Париж. В нея разработва много и най-различни новаторски електрозахранвани уреди, които патентова и редовно докладва в тогавашни научно-популярни списания, като например La Nature.[4] Изобретява въглеродно-цинкова батерия в джобен размер за задвижване на миниатюрни електрически устройства, с което скоро става много популярен.[5][6] Подобна батерия е изобретена и широко продавана от Жорж Лекланше.

Научна дейност (1872 – 1902)[редактиране | редактиране на кода]

70-те години на 19 век[редактиране | редактиране на кода]

Военен телеграф
„Полископ“

Гюстав Труве с няколко свои забележителни иновации има съществен принос за подобряване на комуникационните системи. През 1872 разработва портативен военен телеграф, с който се осигурява бърза комуникация по кабел на разстояние до един километър, за да се предават бързо нареждания и получават обратно доклади от фронта.[7] През 1874 създава и устройство за локализиране и извличане на метални предмети (например куршуми) в тялото на пострадали – прототип на днешния металодетектор.[8] През 1878 подобрява звуковия интензитет на телефонната система на Александър Бел, като въвежда в нея двойна мембрана. През същата година изобретява много чувствителен преносим микрофон. Труве скоро става известен и уважаван заради таланта си в миниатюризацията. Пак през същата година с помощта на батерия, разработена от Гастон Планте, и малка херметична лампа с нажежаема жичка, той рационализара т. нар. „полископ“ – прототип на съвременния ендоскоп.[9]

80-те години на 19 век[редактиране | редактиране на кода]

През 1880 Труве подобрява ефективността на малък електрически мотор, разработен от Siemens, и използва наскоро разработената акумулаторна батерия, които монтира на английска триколка James Starley, и така изобретява първия в света електрически автомобил.[10] Въпреки че електромобилът му е бил успешно тестван на 19 април 1881 г. по ул. Валоа в центъра на Париж, той не успява да го патентова.[11]

Извънбордов двигател на Г. Труве

Труве бързо адаптира своя захранван с батерии мотор и за придвижване по вода. Той го прави специално да е преносим и да се прикачва към лодката с цел да улесни пренасянето му от и до работилницата му в близост до река Сена. Така в същност той изобретява извънбордов двигател.[12] На 26 май 1881 г. прототипът 5 m Trouvé, наречен Le Téléphone достига скорост по течението 1 m/s (3,6 km/h) и 2,5 m/s (9 km/h) надолу по течението.

[13] Труве представя своите лодка (но не и електрическата си триколка) и електрически медицински инструменти на Международното електрическо изложение в Париж и скоро след това е удостоен с престижното френско държавно отличие Орден на почетния легион.[14] Впоследствие той миниатюризира електрическия си мотор с цел да послужи за задвижване на моделни дирижабъл, стоматологична бормашина, шевна машина и бръснач.[15][16]

След това Труве изобретява своя Photophore, т.е. захранвано с батерии фенерче за глава, което специално разработва за своя клиент д-р Пол Ело, специалист по уши-нос-гърло от Руан. Този удобен за носене директен вал със система за осветление може да бъде насочван с движенията на главата, освобождавайки ръцете на ползвателя. Запазената кореспонденция между двамата мъже свидетелства, че изобретението е направено през 1883 г. Труве скоро модифицира техния Photophore за използване от миньори, спасителни работници, а по-късно от спелеолози, работещи в тъмна среда. Използван е и за театрални бижута (чрез тониране на излъчваната светлина в различни цветове) за артисти от трупи в Париж и Европа. Последното е известно като „светещи електрически бижута“ и е предшественик на днешните модни технологии.[17]

През 1884 г. Труве монтира на електрическата лодка едновременно и електрически клаксон и преден фар, с което за първи път такива електрически аксесоари биват монтирани на транспортно средство.[18] Той разработва портативен електрически фенер.[19] През 1887 г. Труве, чиято марка е Eureka (на гръцки: εὕρηκα = „Аз открих“), разработва своя „Auxanoscope“, електрически диапроектор за пътуващи учители.

Механична птица

В този период Труве е заклет ерген без комерсиални интереси и обръща плодовитостта на ума си и към небето. Убеден, че бъдещето ще се основава на по-тежки от въздуха машини, той провежда изпитания на привързан с въже моделен електрически хеликоптер, смятан за предшественик на въртолета на Сикорски „Светулка“ (Sikorsky Firefly).

Впоследствие Труве построява механична птица, крилата на която се размахват с помощта на бърза поредица изстрели на пистолетни патрони, и която осъществява, макар и шумен, но към момента нечуван полет от 80 m.[20]

През 1889 г. той влага батерия в изобретената от него през 1866 електрическа пушка, за да може с насоченото напред осветление да позволи нощно ловуване. Батерии прилага в електрическа алармена система за разработка на уред за нощен риболов.

90-те години на 19 век[редактиране | редактиране на кода]

През 1891 г. Труве разработва електрически многоцветни фонтани за монтиране в интериорна и екстериорна среда. Съзнавайки, че електрическото захранване е ограничено в случай на ненадеждна поддръжка на националната електрическа мрежа, Труве прави своето откритие на ацетиленовата светлина, което в най-скоро време е въведено за употреба в домашни условия.[21] Сред неговите 75 иновации (виж по-долу) са електрически масажьор, електрическо пиано на базата на колелото Félix Savart, захранвана с батерия и удобна за носене спасителна жилетка, задвижвана с водна струя лодка, рационализирани велосипеди, както и няколко детски играчки.

Смърт (1902)[редактиране | редактиране на кода]

През 1902 г. след инцидент, при който случайно порязва палец и показалец, Труве разработва последната си иновация – малко преносимо устройство, което използва ултравиолетова светлина за лечение на кожни заболявания, прототипът на устройството за терапия PUVA. Труве пренебрегва раната, която се възпалява остро и предизвиква отравяне на кръвта. След наложилата се ампутация 63-годишният изобретател умира на 27 юли 1902 година в болница Сен Луи, Париж, на 63-годишна възраст.

Забвение и реабилитация[редактиране | редактиране на кода]

След като не е подновена задължителната концесия за гробницата му в гробището на родния му град La Haye-Descartes, останките от тялото му са прехвърлени в общ гроб.

През февруари 1980 г., по време на случаен пожар в сградата на общината, са унищожени и негови архиви.

Английския транспортен историк Кевин Десмонд публикува биографията на Труве на френски език и предизвиква голям интерес към личността му, след което през 2012 г. официално е открита паметна плоча на мястото, където е роден изобретателят. Три години по-късно, през 2015 г., след като историкът публикува разширена биография на английски език, втора паметна плоча е открита на стената на сградата, където се е помещавала работилницата му на адрес ул. Вивиен 14 в Париж.

В световен мащаб се провежда издирване на рядко срещаните оцелели екземпляри на уреди изобретени Труве.

Изобретения и иновации в хронологичен ред[редактиране | редактиране на кода]

1864 Електросферичен тръбен мотор Geissler

1865 Миниатюрна запечатана батерия

1865 Медицински електрически апарати

1865 Електрозахранвани бижута

1865 Електрически жироскоп

1866 Електрическа пушка

1867 Електрически медицински комплект

1869 „Pantoscope“ (въртяща се камера) с течно гориво

1870 Апарат, имитиращ полета на птиците

1872 Портативен военен телеграф

1873 Подобрена дихромна батерия

1874 Сонда – аспиратор на куршуми

1875 Електрически алманах или календара

1875 Портативно динамо

1875 Кислороден скафандър за пилоти на балони

1877 Симулация на съкращаване на мускул

1877 Електрично преспапие

1878 Проучвателен „Polyscope“ (ендоскоп) на кухини в човешкото тяло

1878 Телефони и подобрения на микрофона

1880 Подобрения на мотор Siemens

1881 Производство на магнити

1881 Светещи електрически бижута

1881 Електрическа лодка

1881 Миниатюрни зъболекарски бормашини

1881 Корабен извънбордов двигател

1881 Електрически триколка

1883 Подводно осветление

1883 Trouvé-Hélot преден фар

1883 Електрически фар за превозно средство

1884 Електрически фенер

1885 Електрическа апаратура за осветление в лаборатории по физиология и химия

1885 Подводно осветление, използвано по време на строежа на Суецкия канал

1886 Нова система за конструиране на витла

1886 Електрически сирени като алармен сигнал

1887 Работещ модел на електрически хеликоптер (връзван с въже)

1887 Електрически „Auxanoscope“ (прожектор)

1889 Електрически брояч

1889 Диномо-електрически проектор

1889 Подобрения на електрическа пушка

1889 Система за транспортиране на листове плоско стъкло

1890 Универсален динамометър

1890 Електрическо осветление за конски каруци

1890 Електрически „Orygmatoscope“ за проучване на геоложки слоеве

1890 Подвижна електро-пневматична запалка за улично осветление

1891 Втора механична птица

1891 Подобрения в светещи електрически фонтани

1892 Задействан с електричество механизъм за отчитане на времето при фотографиране

1892 Ръчен медицинска динамометър

1892 Електрически инструмент за масажиране при херния

1893 Електрически индустриална вентилационна система

1894 Система за автоматичен риболов през нощта

1894 Електрошоково копие за зашеметяване при лов

1894 Светещ електрически колан-бижу

1894 Електрически клавирен инструмент на базата на колелото на Savart

1894 Светещо електрическо въже за скачане

1895 Ацетиленово осветление за домакинството

1895 Универсален AC/DC електромотор

1895 Подобрен велосипед

1895 Хибридна машина за масажиране с ръчно и електро задвижване

1897 Устройство за автоматично бутилиране на ацетилен

1897 Устройство за херметично затваряне на кутии с ацетилен

1897 Вятърна мелница – играчка за шапки и бастуни

1898 Мултифункционална промишлена ротационна помпа с ръчно и електро задвижване

1899 Карбуратор за двигатели с вътрешно горене

1900 Електрическа надуваема спасителна жилетка с батерия

1901 Инструменти за фототерапия

1902 Пружинен харпун – играчка

1902 Задвижван с ацетилен модел на лодка или подводница

 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. George Barral, „L’histoire d’un inventeur: Exposé des découvertes et des travaux de M. Gustave Trouve dans le domaine de l’électricité“ (Paris: Georges Carré, 1891)
  2. В École des Arts et Métiers, (по-късно ENSAM), вж. Reference ETP 812, Departmental Archives of Maine-et-Loire
  3. Archives de la Ville de Paris
  4. La télégraphie militaire (military telegraphy), La Nature, 1876
  5. Trouvé's bijoux électriques lumineux. http://cnum.cnam.fr/CGI/fpage.cgi?4KY28.13/233/100/436/0/0
  6. Abbé Moigno, Les Mondes, Volume xxxx, n° 14, 1st August 1878
  7. http://cnum.cnam.fr/CGI/fpage.cgi?4KY28.10/308/100/432/0/
  8. Le XIXe Siècle 12 August 1874
  9. Ségal, Alain, „Place de l’Ingénieur Gustave Trouve dans l’histoire de l’endoscopie“, TOME XXIX, Histoire des Sciences Médicales, Organe Officiel de la Société Française d’Histoire de la Médecine, n° 2,
  10. Ernest Henry Wakefield, History of the Electric Automobile, 540 pp, Society of Automobile Engineers, USA, 1993.
  11. La Nature, 16 April 1881
  12. Desmond, „A Century of Outboard Racing“, Van de Velde Maritime. 2000.
  13. Communication made by Trouvé to the Académie des Sciences de Paris, 1881
  14. Pantheon of the Legion d’Honneur, January 1882
  15. Exposition Internationale de l’Electricité 1881, Administration-jury-rapports, Tome Premier, 1883, Paris
  16. Publicity, „Overview of the prices of Trouvé luminous electric jewels, the sole inventor patented in France and abroad“, in l’Electricité au theatre, bijoux électromobiles, 1885.
  17. Overview of the prices of Trouvé luminous electric jewels, the sole inventor patented in France and abroad“, in l’Electricité au theatre, bijoux électromobiles, 1885.
  18. Letter from G Trouvé to Paul Hélot, 25 July 1883
  19. Trouvé, Lampes électriques portatives, communication to the Académie des Sciences, November 10, 1884
  20. Mémoire presented by G. Trouvé, on 24 August 1891. Conserved at the Académie des Sciences, Paris, reference arch-2007/26.
  21. Journal mensuel de l’Académie nationale de l’Industrie agricole manufacturière et commerciale, December, 1895.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustave Trouvé“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.