Данаиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Данаидите от Джон Уилям Уотърхаус (1903)
Данаидите убиват съпрузите си (1496 – 1498)

Данаидите (на старогръцки: Δαναΐδες, Danaids, Danaides, Danaïdes, Danaiden) са петдесетте дъщери на цар Данай, известни в древногръцката митология с това, че под натиска на баща си посекли през първата си брачна нощ своите женихи – синовете на Египт. За това си престъпление сестрите били наказани в подземното царство да пълнят с вода бездънен съд.

Митът за наказанието на Данаидите принадлежи на орфическата митология, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Данаидите често се изобразяват в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на Хадес и Персефона, в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети пълнещите бездънен съд Данаиди винаги са изобразявани в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Сизиф, Тантал.

Есхил разработва митическия сюжет за Данаидите в трагедията си „Молителките“.

Съществува понятието „работата на Данаидите“. То било използвано от Фройд метафорично в смисъла на безплоден и безкраен труд.

Данаидите– Дъщерите на Данай и отредените им синове на Египт[редактиране | редактиране на кода]

Аполодор посочва следните двойки в Митологическата библиотека: [1]

  1. Хипермнестра – Линкей, без жребий
  2. Горгофона – Протей
  3. АвтоматБусирис
  4. Амимона – Енкелад
  5. Лика – Агав
  6. Дайфрона – Скай
  7. Хиподамея – Истър
  8. Родия – Хакодонт
  9. Клеопатра – Агенор
  10. Астерия – Хет
  11. Главка – Алкид
  12. Хипомедуса – Алкменор
  13. Горга – Хипотой
  14. Ифимедуза – Евхенор
  15. Рода – Иполит
  16. Пирена – Агаптолем
  17. Дорион – Керкест
  18. Фарта – Евридамант
  19. Мнестра – Егий
  20. Евипа – Аргий
  21. Анаксабия – Архелай
  22. Нело – Менемах
  23. Клита – Клит
  24. Сфенела – Сфенел
  25. Хрисипа – Хрисип
  26. Автоноя – Еврилох
  27. Теано – Фант,
  28. Електра – Перистен
  29. Клеопатра – Герм
  30. Евридика – Дриас
  31. Главкипа – Потамон,
  32. Антелия – Кисей
  33. Клеодора – Лик
  34. Евипа – Имбър
  35. Ерато – Бромий
  36. Стигна – Поликтор
  37. Брика – Хтоний
  38. Подарка – Ойней
  39. Актея – Перифант
  40. Диоксипа – Египт
  41. Адита – Меналк
  42. Окипета – Лампу
  43. Пиларга – Идмон
  44. Хиподика – Идас
  45. Адианта – Дайфрон
  46. Калидика – Пандион I/Пандион II
  47. Ойма – Арбел
  48. Келено – Хипербий
  49. Хиперипа – Хипокорист

Подобен списък има и в произведението на Хигин Митограф (Fabulae. 170), но там той се различава от този в „Библиотека“ на Аполодор. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]