Направо към съдържанието

Даниил Ласков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даниил Ласков
български богослов
Роден
1871 г.
Починал
9 юли 1922 г. (51 г.)
Ласковъ, Даниилъ Т. Животъ и дейность на св. Климентъ Охридски съ една негова проповѣдь. София, Издава Св. Синодъ на Българската Църква, Печатница Калѫчевъ, 1915.

Даниил (Данаил) Т. Ласков (изписване до 1945 година: Даниилъ Т. Ласковъ) е български богослов и просветен деец от Късното българско възраждане.[1]

Роден е в 1871 година в дедеагачкото село Доганхисар. Учи в родното си село, в българското свещеническо училище в Одрин и в Цариградската българска семинария. Завършва петокласния курс на Санктпетербургската семинария, а в 1902 година – Киевската духовна академия в Русия.[1]

Учителствува в родното си село, след това в Цариградската семинария,[1] а в 1907/1908 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[2] От 1909 до 1921 година учителства във Варна и в Софийската семинария. Работи като началник на отдел при Светия синод на Българската екзархия.[1] Сътрудник е на „Църковен вестник“, а в 1921 година и негов главен редактор.[1][3]

Още като студент в Киев Ласков подготвя магистърска теза „Живот и литературна дейност на св. Климент Охридски“. Ласков открива препис от общото Климентово поучение, пригодено за празника на апостол Тома, което издава в 1915 година в превод на новобългарски език в навечерието на стогодишнината от смъртта на Климент Охридски – „Живот и дейност на св. Климент Охридски с една негова проповед“. Превежда от гръцки език и житието на Климент Охридски от Теофилакт Охридски и го издава в 1916 година с бележки и коментар. В „Църковен вестник“ обнародва преводи на Климентовите похвални слова за пророк Захарий и за раждането на Йоан Кръстител, за Четиридесетте мъченици, за Възкресение Лазарово и Климентовите поучения за Преображение Господне и за Неделния ден.[1] Автор е на учебник по догматично богословие.[4]

Умира на 9 юли 1922 година в София.[1]

  1. 1 2 3 4 5 6 7 Милтенова, Анисава. Данаил Ласков // Кирило-методиевска енциклопедия. Т. 2. И – О. Главен редактор Петър Динеков. София, БАН, 1995. с. 502.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 85.
  3. Синодално издателство на Българската православна църква - Българска патриаршия. Досегашни главни редактори на "Църковен вестник" // synodalpress.blogspot.com. Посетен на 31 юли 2025.
  4. Д. Т. Ласков. Религиозното и нравственото учение на Петър Дънов (Беинса Дуно). 1922 година // pravoslavieto.com. Посетен на 31 юли 2025.