Даскалоянис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даскалоянис (Йоанис Влахос)
Δασκαλογιάννης (Ιωάννης Βλάχος)
Паметник на Даскалоянис в родното му село Анополи
Паметник на Даскалоянис в родното му село Анополи

Роден
1725 г.
Починал
17 юни 1771 г. (46 г.)
Ираклио, Крит, Османска империя
Даскалоянис (Йоанис Влахос) в Общомедия

Даскалоянис с рождено име Йоанис Влахос (на гръцки: Δασκαλογιάννης, Ιωάννης Βλάχος) (ок. 1725 - 17 юни 1771) е водач на анти-османско въстание на остров Крит (сега част от Гърция), станало част от Пелопонеското въстание (1770 г.)[1]

До въстанието[редактиране | редактиране на кода]

Йоанис Влахос е роден в село Анополи в югозападната част на Крит. Баща му, състоятелен собственик на кораби, го изпраща да учи в чужбина. Заради полученото добро образование сънародниците му започват да го наричат Даскалос (Даскала, т.е. учения, учителя) и оттам получава прякора „Даскалоянис“ (Даскала Йоан).

През 1750 г. става висш чиновник в Сфакия. Притежател е на 4 търговски кораба, които плават из Средиземноморието.[2]

Въстание[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско-турската война (1768 – 1774) императрица Екатерина II изпраща братята Алексей Орлов и Григорий Орлов като главнокомандващи средиземноморския флот на руската ескадра срещу османците и те разбиват турците при Чешме.

Надеждата на критяните да се освободят от османския гнет се възражда с отправеното от руснаците предложение да ги подкрепят, ако се вдигнат на оръжие. Даскалоянис влиза във връзка с руските сили и уверен в тяхната поддръжка, се съгласява да финансира критската съпротива в областта Сфакия.

Въстанието започва на 25 март 1770 г., но обещаното руско подкрепление не пристига, което официално е обяснявано със суровата зима, която се задържа и през пролетта.[3]

Въстанието е жестоко потушено от турските сили, значително превъзхождащи по брой въстаниците.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

За да се избегнат големи кръвопролития, Даскалоянис и още 70 мъже се предават в крепостта Франгокастело.[4] Твърди се, че той се предава след като получава писмо от брат си, който е сред заложниците, държани от турците, и го уверява в добрите намерения на пашата.[5]

Той е измъчван, а впоследствие е одран жив (кожата му е отстранена от плътта му) и накрая - екзекутиран на 17 юни 1771 г.[6] Докато го изтезават Дасколоянис не прави никакви разкрития. Турците карат брат му да гледа мъченията му до фаталния им край, в резултат на което той полудява.[7]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Във фолклора на Крит са запазени песни за подвига и саможертвата на Даскалоянис, а международното летище при град Ханя, Крит, носи неговото име („K. Даскалояни“)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dictionary of Wars / George Childs Kohn (Editor). — Oxon [England]: Routledge, 2013. — P. 155. — 614 p. ISBN 978-1-57958-204-3
  2. Detorakis, Turkish rule in Crete, pр. 358
  3. Detorakis, Turkish rule in Crete, p. 359
  4. Анополи (Anopoli, Ανώπολη)
  5. Detorakis, Turkish rule in Crete, pр. 360
  6. Detorakis, Turkish rule in Crete, p. 360
  7. Detorakis, Turkish rule in Crete, pр. 360-361