Дебора Шугър
| Дебора Шугър Debora Kuller Shuger | |
| американска литературна историчка | |
 | |
| Родена |
15 декември 1953 г.
|
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Учила в | Станфордски университет[1] |
| Научна дейност | |
| Област | История на литературата |
| Работила в | Мичигански университет Калифорнийски университет в Лос Анджелис |
| Семейство | |
| Съпруг | Скот Шугър |
| Деца | Дейл Шугър |
Дебора Шугър (на английски: Debora Kuller Shuger) е професор по англицистика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Един от представителите на Новия историцизъм в литературознанието. Изследовател на Англия от Ренесанса, на Англия от късния 16-и и от 17 век. Пише за литературата от епохата на Тюдорите и Стюартите, за религиозната, политическа и правна мисъл, като и цензурата през този период.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дебора Шугър е родена в Манхатън, Ню Йорк на 15 декември 1953 г. в семейството на търговец на недвижими имоти и художничка. Завършва гимназия „Хорас Ман“ в Бронкс в клас само с момчета, а след това и колежа Карлтън. Омъжва се и заедно със съпруга си завършват Университета Вандербилт (бакалавър – 1975 г., магистър – 1978 г.). Докторира в Станфордския университет (1983). Преподава в Мичиганския университет и Арканзаския университет, след което се установява в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (1989).
В колежа Дебора се омъжва за Скот Шугър, който по-късно създава колонката „Today's Papers“ в списание „Слейт“[3]. През 2002 г. Скот умира по време на леководолазно гмуркане. Двамата имат едно дете, дъщерята Дейл, чиято докторска дисертация в Нюйоркския университет през 2007 г. изследва връзката между лудостта в Сервантесовия Дон Кихот и създаването на архивите в ранномодерна Испания. Дейл е доцент в департамента по испанистика и португалистика на Университета Тулейн[4]. Дебора Шугър живее на семейни начала с професора по компютърни науки в Калифорнийския държавен университет в Лос Анджелис, Рус Абът[5].
Творчество и идеи
[редактиране | редактиране на кода]Книгата на Шугър от 2001 г., „Политическите теологии в Шекспирова Англия“, се противопоставя на дългогодишното предположение, че през този период Англиканската църква е съучастник на репресивните хегемонистични правомощия на правителството. Обратното, църквата често е ключово убежище на съпротивата на хората спрямо репресиите, място, където идеите за социална справедливост могат да бъдат поддържани. „Политическите теологии в Шекспирова Англия“ си служи с Шекспировата „Мяра според мяра“, за да покаже, че законите на църквата и на държавата са си взаимодействали по начини, които съвременните изследователи пропускат да забележат (в изкривено разбиране както на пиесата, така и на историята), поради анахронично налагане на нашите собствени категории, разделящи морала от административните въпроси.
Книгата ѝ „Цензура и културна чувствителност“ (2006) оспорва предположението, че ранномодерната цензура е инструмент, използван от държавната власт, за да наказва инакомислещите. Шугър се опитва да докаже, че това е грешка, плод на анахронизъм, и че цензурата по това време обикновено има много повече общо с предотвратяването на клевети, отколкото с потискането на гражданските права, повече общо с идеята за учтивостта, отколкото с контрола над ума на масите.
Признание и отличия
[редактиране | редактиране на кода]Шугър е сътрудник на Лигурийския център за изследвания на изкуството и хуманитаристика[6], на Националния център по хуманитаристика[7] и на Wissenschaftskolleg в Берлин[8], както и стипендиант на фондация Гугенхайм[9]. Член е на Американската академия на изкуствата и науките.[10]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Авторски книги
[редактиране | редактиране на кода]- Sacred Rhetoric: the Christian grand style in the English Renaissance (Свещената реторика: Християнският висок стил по време на Английския ренесанс) (1988).
- Habits of Thought in the English Renaissance: Religion, Politics, and the Dominant Culture (Навици на мисленето през Английския ренесанс: Религията, политиката и доминиращата култура) (1990)
- The Renaissance Bible: Scholarship, Sacrifice, and Subjectivity (Ренесансовата Библия: Начетеност, жертвоготовност и субективност) (1994)
- Political Theologies in Shakespeare's England: the Sacred and the State in „Measure for Measure“ (Политическите теологии в Шекспирова Англия: Свещеното и държавата в „Мяра според мяра“) (2001)
- Censorship and Cultural Sensibility: the Regulation of Language in Tudor-Stuart England (Цензура и културна чувствителност: Регулацията на езика в Англия на Тюдорите и Стюартите) (2006).
Редакторство и съставителство
[редактиране | редактиране на кода]- Religion and Culture in Renaissance England (Религия и култура в ренесансова Англия) (1997) (съсъставител заедно с Клеър Макийхърн)
- Religion in Early Stuart England, 1603 – 1638: An Anthology of Primary Source Архив на оригинала от 2013-01-28 в Wayback Machine. (Религията в Англия при първите Стюарти, 1603 – 1638: Христоматия с извори) (2012)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ pub.orcid.org // Посетен на 10 ноември 2023 г.
- ↑ Профил на Дебора Шугър в сайта на департамента по англицистика на Калифорнийския университет в Лос Анджелис ((en))
- ↑ „Today's Papers“ ((en))
- ↑ Профил на Дейл Шугър в сайта на департамента по испанистика и португалистика на Университета Тулейн ((en))
- ↑ Сайт на проф. Рус Абът Архив на оригинала от 2012-12-15 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Liguria Study Center, директория на членовете Архив на оригинала от 2013-04-14 в archive.today ((en))
- ↑ Fellows of the National Humanities Center, P – Z Архив на оригинала от 2013-06-18 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Бивши членове на Wissenschaftskolleg в Берлин в азбучен ред, архив на оригинала от 10 май 2011, https://web.archive.org/web/20110510125641/http://www.wiko-berlin.de/index.php?id=155#R, посетен на 28 януари 2013
- ↑ Фондация Гугенхайм, списък с членовете ((en))
- ↑ American Academy of Arts and Sciences, членове с имена, започващи с S ((en))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) UCLA professor to discuss Milton and Spenser on sex and theology, April 7, Cornell News, March 20, 1997
- ((en)) Censorship and Cultural Sensibility – съдържание и откъс, на сайта на издателството на Пенсилванския университет
- ((en)) Evans, Robert C., Рецензия за „Habits of Thought in the English Renaissance.“, Early Modern Literary Studies 5.3 (януари 2000): 16.1 – 6
- ((en)) David Reinheimer, Рецензия за „The Renaissance Bible“ Архив на оригинала от 2006-11-15 в Wayback Machine., Milton Review, August 23, 1996
|
