Дебора Шугър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дебора Шугър
Debora Kuller Shuger
американска литературна историчка
Родена

Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област История на литературата
Образование Университет Вандербилт
Станфордски университет
Работила в Мичигански университет
Калифорнийски университет в Лос Анджелис
Семейство
Съпруг Скот Шугър
Деца Дейл Шугър

Дебора Шугър (на английски: Debora Kuller Shuger) е професор по англицистика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Един от представителите на Новия историцизъм в литературознанието. Изследовател на Англия от Ренесанса, на Англия от късния 16-и и от 17 век. Пише за литературата от епохата на Тюдорите и Стюартите, за религиозната, политическа и правна мисъл, като и цензурата през този период.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дебора Шугър е родена в Манхатън, Ню Йорк на 15 декември 1953 г. в семейството на търговец на недвижими имоти и художничка. Завършва гимназия „Хорас Ман“ в Бронкс в клас само с момчета, а след това и колежа Карлтън. Омъжва се и заедно със съпруга си завършват Университета Вандербилт (бакалавър – 1975 г., магистър – 1978 г.). Докторира в Станфордския университет (1983). Преподава в университетите на Мичиган и Арканзас, след което се установява в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (1989).

В колежа Дебора се омъжва за Скот Шугър, който по-късно създава колонката„Today's Papers“ в списание „Слейт“. През 2002 г. Скот умира по време на леководолазно гмуркане. Двамата имат едно дете, дъщерята Дейл, чиято докторска дисертация в Нюйоркския университет през 2007 г. изследва връзката между лудостта в Сервантесовия Дон Кихот и създаването на архивите в ранномодерна Испания. Дейл е доцент в департамента по испанистика и португалистика на Университета Тулейн[2]. Дебора Шугър живее на семейни начала с професора по компютърни науки в Калифорнийския държавен университет в Лос Анджелис, Рус Абът[3].

Творчество и идеи[редактиране | редактиране на кода]

Книгата на Шугър от 2001 г., „Политическите теологии в Шекспирова Англия“, се противопоставя на дългогодишното предположение, че през този период Англиканската църква е съучастник на репресивните хегемонистични правомощия на правителството. Обратното, църквата често е ключово убежище на съпротивата на хората спрямо репресиите, място, където идеите за социална справедливост могат да бъдат поддържани. „Политическите теологии в Шекспирова Англия“ си служи с ШекспироватаМяра според мяра“, за да покаже, че законите на църквата и на държавата са си взаимодействали по начини, които съвременните изследователи пропускат да забележат (в изкривено разбиране както на пиесата, така и на историята), поради анахронично налагане на нашите собствени категории, разделящи морала от административните въпроси.

Книгата ѝ „Цензура и културна чувствителност“ (2006) оспорва предположението, че ранномодерната цензура е инструмент, използван от държавната власт, за да наказва инакомислещите. Шугър се опитва да докаже, че това е грешка, плод на анахронизъм, и че цензурата по това време обикновено има много повече общо с предотвратяването на клевети, отколкото с потискането на гражданските права, повече общо с идеята за учтивостта, отколкото с контрола над ума на масите.

Признание и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Шугър е сътрудник на Лигурийския център за изследвания на изкуството и хуманитаристика[4], на Националния център по хуманитаристика[5] и на Wissenschaftskolleg в Берлин[6], както и стипендиант на фондация Гугенхайм[7]. Член е на Американската академия на изкуствата и науките.[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

Редакторство и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]