Дейвид Гран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дейвид Гран
David Grann
Дейвид Гран, 2023 г.
Дейвид Гран, 2023 г.
Роден10 март 1967 г. (57 г.)
Професияписател, журналист
Националност САЩ
Активен период2000 –
Жанртрилър, криминален роман, исторически роман, документалистика
Известни творби„Изгубеният град Z“
„Убийците на цветната луна“,
Награди„Едгар“, „Антъни“
СъпругаКира Дарнтън (2000 - )
Деца2
Уебсайтwww.davidgrann.com
Дейвид Гран в Общомедия

Дейвид Гран (на английски: David Grann) е американски популярен разследващ журналист и писател на произведения в жанра трилър, криминален роман, исторически роман и документалистика.[1][2][3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дейвид Гран е роден на 10 март 1967 г. в Ню Йорк, САЩ, семейството на Виктор и Филис Е. Гран. Баща му е онколог и директор на онкологичния център „Бенет“ в Стамфорд, Кънектикът. Майка му е бивш изпълнителен директор на издателство Putnam Penguin и първата жена главен изпълнителен директор на голяма издателска фирма. Има брат и сестра. През 1989 г. завършва Кънектикът Колидж с бакалавърска степен по публична администрация.[3] Докато е в колежа получава стипендия на „Томас Дж. Уотсън“ и провежда изследвания в Мексико, където започва кариерата си като журналист на свободна практика.[2]

Получава през 1993 г. магистърска степен по международни отношения от Училището по право и дипломация „Флетчър“ на Университета „Тъфтс“, Масачузетс. Оттогава се интересува основно от художествена литература и желае да се насочи към писателска кариера.[2] През 1994 г. започва работа като копирайтър във вестник „Хил“ във Вашингтон, който отразява Конгреса на САЩ. През 1994 г. получава и магистърска степен по творческо писане от Бостънския университет, където по-късно преподава курсове по творческо писане и художествена литература.[2] През 1995 г. е назначен за изпълнителен редактор на „Хил“, а през 1996 г. става старши редактор в списание „Ню Републик“.[2]

През 2003 г. става персонален писател в списание „Ню Йоркър“. През 2009 г. получава наградата „Джордж Полк“ и наградата „Сигма Делта Чи“ за разследващата си статия в „Ню Йоркър“, „Изпитание чрез огън“ (Trial By Fire: Did Texas execute an innocent man?), за обвинения в убийство Камерън Тод Уилингам. В друга разследваща статия, „Белегът на един шедьовър“, Гран повдига въпроси относно методите на Питър Пол Биро, който твърди, че използва пръстови отпечатъци, за да помогне за удостоверяването на изгубени шедьоври.[2] Статиите на Гран са събрани в няколко сборника.

През 2009 г. е издадена книгата му „Изгубеният град Z“. В нея представя одисеята на известния британски изследовател, капитан Пърси Фосет, който през 1925 г. изчезва със сина си в Амазонскта джунгла, докато търси изгубения град Z.[2] В продължение на десетилетия изследователи и учени се опитват да намерят доказателства както за неговата група, така и за изгубения град. В книгата си Гран представя нови доказателства за смъртта на Фосет и показва, че градът може и да е съществувал. Книгата бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“.[1] През 2016 г. по нея е направен едноименния филм с участието на Робърт Патинсън и Сиена Милър.[2][3]

Като разследващ журналист публикува статията „Белязаната жена: Как едно индианско семейство от Осейдж стана главна цел на едно от най-зловещите престъпления в американската история“. През 2017 г. по темата е издадена книгата му „Убийците на цветната луна“, в която описва убийствата на индианците Осейдж. Във времена на алчност и беззаконие, стремежът за бързи пари тласка находчиви авантюристи към богатата на петрол прерия в Дивия запад, а жертви се оказват индианците от племето Осейдж, на които е дадена безплодна територия, която обаче се оказва богата на петрол. Един мъж се изправя сам срещу корупцията, омразата и организираната престъпност и неговото разследване през 20-те години на XX век проправя пътя към възхода на ФБР, спасявайки стотици коренни американци набелязани за отстраняване. Книгата става бестселър № 1, финалист е за Националната награда за книга и получава наградите „Едгар“ и „Антъни“ за най-добра документална криминална книга.[1] През 2023 г. е екранизирана от Мартин Скорсезе в едноименния филм с участието на Леонардо ди Каприо и Робърт де Ниро.[3]

През 2023 г. е издадена книгата му „Залогът: Разказ за корабокрушение, бунт и убийство“. Тя представя историята на шестпалубния кораб на Кралския флот „Уейгър“ оборудван с 28 оръдия. Тя е част от ескадра под командването на комодор Джордж Ансън и претърпява корабокрушение на южния бряг на Чили на 14 май 1741 г. Корабокрушението става известно с последвалите приключения на оцелелите, които се озовават на пуст остров в средата на патагонската зима и с техния бунт.[1][3]

Дейвид Гран живее със семейството си в Ню Йорк.[1][3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни книги[редактиране | редактиране на кода]

  • The Lost City of Z: A Tale of Deadly Obsession in the Amazon (2009)[1][2][3]
    Изгубеният град Z, изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Надя Баева
  • Killers of the Flower Moon: The Osage Murders and the Birth of the FBI (2017) – награда „Едгар“ и награда „Антъни“ за най-добра книга на криминална тема
    Убийците от Оклахома и раждането на ФБР, изд.: „Сиела“, София (2021), прев. Камен Велчев
    Убийците на цветната луна, изд.: „Сиела“, София (2023), прев. Камен Велчев
  • The White Darkness (2018)
  • The Wager: A Tale of Shipwreck, Mutiny and Murder (2023)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • The Devil and Sherlock Holmes: Tales of Murder, Madness, and Obsession (2010) – 12 есета[1][2][3]
  • The Old Man and the Gun: And Other Tales of True Crime (2018) – 3 есета

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата David Grann в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​