Дейвид Санборн

Дейвид Санборн David Sanborn
Санборн през 2008 г.
Роден	Дейвид Уилям Санборн 30 юли 1945 г. Тампа, Флорида, САЩ
Починал	12 май 2024 г. Таритаун, САЩ
Националност	САЩ
Работил	музикант
Музикална кариера
Стил	джаз, джаз рок, рок, R&B, фънк, поп
Инструменти	саксофон, пиано
Активност	1959 -
Лейбъл	Verve, GRP, Rhino, Elektra, Warner Bros., Reprise
Участник в	David Sanborn Band
Уебсайт	www.davidsanborn.com Страница в IMDb
Дейвид Санборн в Общомедия

Дейвид Уилям Санборн (на английски: David William Sanborn) е американски алто саксофонист и пианист.

Макар да свири в различни жанрове, неговите солови записи обикновено съчетават джаз с инструментален поп и R&B. Издава първия си солов албум Taking Off през 1975 г., но свири на саксофон още преди да е влязъл в средно училище.

Спечелил известност през 1980-те години, Санборн е сред най-успешните американски саксофонисти, описван от някои критици като „най-влиятелния саксофонист в попа, R&B и кросоувър музиката през последните 20 години“. Често се идентифицира с подходящия за радиото лек джаз, но също е изразил и нежелание за връзката си с този жанр.

Ранни години

Санборн е роден в Тампа, Флорида, но израства в Къркууд, Мисури. Осем години страда от полиомиелит като дете. Той започва да свири на саксофон по лекарска препоръка, така че да подсили отслабналите си гръдни мускули и да подобри дишането си. Ханк Крофорд, който по това време е свири в бенда на Рей Чарлс, оказва ранно и продължително влияние върху Санборн.

Санборн изучава музика към колежа на Северозападния университет. След това се премества в Айовския университет, където свири и учи със саксофониста Дж. Р. Монтероуз.

Кариера

Санборн свири с блус музикантите Албърт Кинг и Литъл Милтън още от 14-годишна възраст. Той продължава да свири блус, когато се присъединява към групата на Пол Бътърфийлд през 1967 г. Санборн записва четири албума с Бътърфийлд като член на духовата група и като солист от 1967 до 1971 г.

През средата на 1970-т години и изпълнявайки бибоп, Санборн набира популярност сред новата джаз/фънк сцена, след като се присъединява към групата Brecker Brothers. Именно с тях той записва първия си солов албум, Taking Off, който днес се счита за джаз/фънк класика. Въпреки че Санборн най-често се свързва с лекия джаз, той изучава фрий джаз на младини със саксофонистите Роскоу Мичъл и Джулиъс Хемфил. През 1993 г. той преопознава този жанр, когато се появява в албума Diminutive Mysteries на Тим Берн, посветен на Хемфил. Албумът Another Hand на Санборн включва авангардни музиканти. През 1985 г. Санборн и Ал Жаро изнасят представления на два напълно разпродадени концерта в Атланта.

Записи

Санборн е високо ценен концертен музикант още от края на 1960-те години. Той свири с широк набор от известни изпълнители. Соловите му записи често включат басиста и продуцент Маркъс Милър. Той участва в направата на музиката за няколко филма, като например Смъртоносно оръжие и продълженията му и Скъперникът. През 1991 г. Санборд записва албума Another Hand, който е определян от критици като „завръщане на Санборн към неговата истинска любов – неукрасен (или само частично украсен) джаз, който балансира везната“ срещу лекия джаз. Албумът, продуциран от Хал Уилнър, включва музиканти като Чарли Хейдън, Джак Деджонет, Бил Фрисъл и Марк Рибо.

През 1994 г. Санборн се появява на A Celebration: The Music of Pete Townshend and The Who – двунощен концерт в Карнеги Хол, продуциран от Роджър Долтри от The Who по случай 50-годишния му юбилей. През 1995 г. свири на концерта The Wizard of Oz in Concert: Dreams Come True в Линкълн Център в полза на Фонда за защита на децата. Концертът се излъчва по телевизията и се издава на CD и видео през 1996 г.

Санборн често свири в японските джаз клубове в Нагоя, Осака и Токио. През 2010 г. Санборн тръгва на турне с Джоуи Дефранческо и Стийв Гад, като триото свири комбинация от блус и джаз от албума Only Everything.

Предавания

Санборн свири както в радио, така и в телевизионни предавания, като понякога е и водещ. От края на 1980-те години е редовен гост-член на бенда на Пол Шафър в Късната нощ на Дейвид Летърман, а през 1990-те се появява няколко пъти и в Късното шоу на Дейвид Летърман. От 1988 г. е водещ на Night Music, късно музикално шоу по телевизия NBC, заедно с Джулс Холанд. Следвайки електричния подход на продуцента Хал Уилнър, шоуто поставя Санборн редом до много известни музиканти. През 1980-те и 1990-те години Санборн е водещ на радио програмата The Jazz Show with David Sanborn. Освен това, Санборн е записал много от основните мелодии на различни предавания.

Награди

Дейвид Санборн има спечели шест награди Грами, докато по брой продажби на албумите си има осем златни и един платинен албум. През 2004 г. той е зачислен към Алеята на славата на Сейнт Луис.

Дискография

• Taking Off (1975)
• David Sanborn (1976)
• Promise Me the Moon (1977)
• Heart to Heart (1978)
• Hideaway (1979)
• Voyeur (1980)
• As We Speak (1981)
• Backstreet (1983)
• Straight to the Heart (1984)
• Love and Happiness (1986)
• Double Vision (1986)
• A Change of Heart (1987)
• Close-Up (1988)
• Another Hand (1991)
• Upfront (1992)
• Hearsay (1994)
• Pearls (1995)
• Love Songs (1995)
• Songs from the Night Before (1996)
• Inside (1999)
• Time Again (2003)
• Closer (2005)
• Dreaming Girl (2008)
• Here and Gone (2008)
• Only Everything (2010)
• Then Again: The Anthology (2012)
• Quartette Humaine (2013)
• Time and the River (2015)
• Bye Bye Blackbird (2016)