Дейвид Ъркхарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 

Дейвид Ъркхарт
David Urquhart
Роден
Починал
16 май 1877 г. (71 г.)
ПогребанМонтрьо, Швейцария
Дейвид Ъркхарт в Общомедия

Дейвид Ъркхарт е шотландски дипломат, писател и политик, член на парламента от 1847 до 1852 година.[1] Секретар е на английското посолство в Цариград от 1830 до 1837 година.[2] Той също така e ранен популяризатор на турската баня в Обединеното кралство.[3]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Ъркхарт е роден в Braelangwell, Кромърти, Шотландия,[1] и е вторият син на Маргарет Хънтър и Дейвид Ъркхарт. Баща му умира, докато той е момче. Уркхарт получава образование под надзора на овдовялата си майка във Франция, Швейцария и Испания. Джеръми Бентам помага за образованието му.[4]

Завръща се във Великобритания през 1821 г. и прекарва една „междинна година“, учейки се на земеделие и работейки в Кралския арсенал в Улуич. През 1822 г. посещава колежа Сейнт Джон в Оксфорд.[1] Напуска го преди да да завърши, поради лошото си гоздраве, и вместо това пътува до Източна Европа.[4] Той никога не завършва класическата си степен, тъй като финансите на майка му се провалят.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Гърция и Турция[редактиране | редактиране на кода]

През 1827 г. Уркхарт се присъединява към националистическата кауза и участва в Гръцката война за независимост.[4] Сериозно наранен, той прекарва следващите няколко години в защита на гръцката кауза в писма до британското правителство, самореклама, която води до назначаването му през 1831 г. в мисията на сър Стратфорд Канинг в Истанбул за уреждане на границата между Гърция и Турция.[1]

Основната роля на Уркхарт е да подхранва подкрепата на Коджа Мустафа Решид паша, интимен съветник на султан Махмуд II. Той се оказва все по-привлечен от турската цивилизация и култура, като се тревожи от заплахата от руска намеса в региона. Кампанията на Уркхарт, включително публикуването на „Турция и нейните ресурси“, завършва с назначаването му на търговска мисия в региона през 1833 г. Установява толкова близки отношения с правителството в Истанбул, че става откровен в призивите си за британска намеса от името на султана срещу Мохамед Али от Египет в опозиция на политиката на Канинг. Той е припомнен от Палмерстън точно когато публикува своя антимосковски памфлет „Англия, Франция, Русия и Турция“, което го довежда до конфликт с Ричард Кобдън.[1]

Черкезкото национално знаме

През 1835 г. е назначен за секретар на посолството в Константинопол в Османската империя, но злополучен опит да се противодейства на руските агресивни планове в Черкезия, който заплашва да доведе до международна криза, отново води до отзоваването му през 1837 г.[1]

Позицията на Ъркхарт е толкова агресивна антируска и протурска, че създава трудности за британската политика. През 30-те години на XIX век в Европа няма антируска коалиция, тепърва предстои да бъде създадена. Великобритания може внезапно да се окаже в ситуация на военен конфликт с Русия и при това сама. В резултат Уркхарт е отзован от Турция и конфликтът с Русия е решен чрез мирни преговори.

През 1835 г., преди да замине на Изток, той основава периодично издание, наречено „Портфолио“, и в първия брой отпечатва поредица от руски държавни вестници, които правят дълбоко впечатление.[1] Уркхарт е също самопровъзгласилият се дизайнер на черкезкото национално знаме (което е прието като знаме на Адигея през 1992 г.).[5]

По-късно Уркхарт публично обвинява Палмерстън, ръководителят на британската външна политика, че е бил подкупен от Русия. Този възглед непрекъснато се пропагандира в лондонските списания, които издава. Сред редовните автори на публикациите му е Карл Маркс, който напълно подкрепя възгледите на Уркхарт за Палмерстън.[6][7] Лично Карл Маркс, в кореспонденция с приятеля си Енгелс, смята Уркхарт за „форма на маниак“ в обвиненията си срещу Палмерстън и преклонението пред турците.[8]

През 1838 г. Уркхарт публикува книгата Spirit of the East, където разглежда Турция и Гърция, като същевременно черпи от работа, извършена преди това от Артър Лъмли Дейвидс.[9]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

От 1847 до 1852 г. той седи в парламента като член на Стафорд и води енергична кампания срещу външната политика на лорд Палмерстън.[1] Противник е на налагането на санитарна реформа и яростно се противопоставя на приемането на Закона за общественото здраве от 1848 г.[10]

Действието на Обединеното кралство в Кримската война провокира възмутени протести от страна на Ъркхарт, който твърди, че Турция е в състояние да води собствените си битки без помощта на други сили.[1] За да атакува правителството, той организира „комитети по външни работи“, които стават известни като Urquhartite, в цялата страна, а през 1856 г. (с финанси от железния майстор Джордж Краушей) става собственик на Free Press (преименуван на Diplomatic Review през 1866 г.), който включва в сътрудниците си социалиста Карл Маркс.[11] През 1860 г. Ъркхарт публикува книгата си за Ливан.[1]

За българите[редактиране | редактиране на кода]

За етническата територия на българите и тяхното положение в Османската империя Ъркхарт пише (1833):

„Онази част от българите, които са приели исляма, обитаваха планинските и по-отдалечените части на страната. Тези, които поддържаха вярата си, населяваха равнините на Македония, Епирос, България и Тракия в съседство с Манастир, Салоник, Йоанина, Ниса, София, Филипополис, Адрианопол и самия Константинопол, и следователно бяха силно подчинени и подложени на непрекъснато подтисничество. Сред тях, както вече по-горе описах, се беше породила системата на общините поради пълната неспособност да се противопоставят на турския натиск“.[2]

За физическия тип и характера на българите той отбелязва:

„Българите са земеделски, трудолюбив народ“ <...> „Българите са снажни, яки, търпеливи, упорити хора с примитивни добродетели <...> Българките са високи и красиви, с малки ръце и крака; най-красивата раса, която съм видял в Турция“.[2]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Турски бани на улица Джермин, 1862 година

През 1854 г. Уркхарт се жени за Хариет Анджелина Фортескю, англо-ирландска аристократка.[1] Двойката има две дъщери и трима сина, включително Франсис Фортескю Уркхарт. Хариет участва в работата на Уркхарт и написа множество статии за Diplomatic Review с подписа Каритас.[4] Тя умира през 1889 г.[1]

Уркхарт въвежда турските бани във Великобритания.[1][12] Той препоръчва използването им в книгата си „Херкулесовите стълбове“ (1850), която привлича вниманието на ирландския лекар Ричард Бартър.[12][13] След това Бартър ги въвежда в своята система за хидропатия в Бларни, графство Корк.[12] Турските бани на Jermyn Street 76 я Лондон са построени под ръководството на Уркхарт.[1][12]

От 1864 г. Уркхарт живее в Кларан Швейцария до Женевското езеро поради здравето си. Там той посвещава енергията си на насърчаване на изучаването на международното право. Умира през 1877 г. и е погребан в Кларан.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Lee, Sidney, ed. Urquhart, David // Dictionary of National Biography. Т. 58. London, Smith, Elder & Co., 1899. с. 43–45.
  2. ↑ а б в Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 61.
  3. ↑ Urquhart, David (1805-1877) and Urquhart, Harriet Angelina (1825-1889) // Wellcome Collection. Посетен на 2022-08-22. (на английски)
  4. ↑ а б в г Papers of David Urquhart // Balliol College Archives & Manuscripts. Посетен на 16.06.2023.
  5. ↑ Richmond, Walter. A Pawn in the Great Game // The Circassian Genocide. New Brunswick, Rutgers University Press, 9 April 2013. ISBN 9780813560694. p. 50. [...] Urquhart claims to have met fifteen tribal leaders and nearly two hundred village chiefs, designed the Circassian flag, and helped them draft a petition to London for assistance. (на английски)
  6. ↑ Wheen, Francis. Karl Marx: A Life. W. W. Norton & Company, 2000. ISBN 978-0-393-04923-7. p. 211. (на английски)
  7. ↑ The Story of the Life of Lord Palmerston by Karl Marx // www.marxists.org. Посетен на 2022-05-21.
  8. ↑ Karl Marx: A Life—ch07 // www.marxists.org. Посетен на 2022-05-21.
  9. ↑ Urquhart, David. The Spirit of the East: Illustrated in a Journal of Travels Through Roumeli During an Eventful Period. H. Colburn, 1839. (на английски)
  10. ↑ Urquhart, D (1848) in Hansard, Commons Sitting, 5 May 1848, 98, p. 717
  11. ↑ The Free Press // Victorian Turkish Bath. Посетен на 22 August 2022.
  12. ↑ а б в г Shifrin, Malcolm. Urquhart, His Committees, and their Turkish Baths // Victorian Turkish Baths. Oxford University Press, 2015. ISBN 978-1-84802-230-0. Посетен на 22 August 2022. (на английски)
  13. ↑ Urquhart, David. The Pillars Of Hercules; Or, A Narrative Of Travels In Spain And Morocco In 1848: In Two Volumes. London, Bentley, 1850. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Robinson, Gertrude. David Urquhart: some chapters in the life of a Victorian knight-errant of justice and liberty. Oxford, Basil Blackwell, 1920. с. xii, 328.
  • Shifrin, Malcolm. Victorian Turkish Baths. Swindon, Historic England, 2015. ISBN 978-1-84802-230-0.
  • Taylor, A. J. P. The trouble makers: dissent over foreign policy, 1792–1939. London, Hamish Hamilton, 1957. ISBN 978-0241906668. с. 207p.
  •  , 2004. ISBN 978-0198614111
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата David Urquhart в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дейвид_Ъркхарт&oldid=11831649“.