Десудаба
Десудаба (на латински: Desudaba) е антично селище разположено в Медика, основано вероятно от племето меди. За местоположението му има няколко предположения, като научен консенсус все още няма.[1]
Единственото сведение за Десудаба е от Тит Ливий във връзка с последната война на цар Персей Македонски срещу римляните през 168 г. пр. Хр.:
| „ | Галската войска се била разположила около Десудаба в Медика...
Circa Desudabam in Maedica exercitus Gallorum consederat...[2] |
“ |
Предположението за разполагането на Десудаба в района на Свети Врач (сега град Сандански) е на Жорж Десдевиз дю Дезер и дълго време това е основната хипотеза за разположението му.[3] Хайнрих Киперт,[4] Филипсон, Вера Иванова[5] и други автори също приемат Сандански за местоположението на този град.[6]
Междувременно се оформя и друга група учени, които не приемат хипотезата на Дезeр. Димитър Дечев, например, първоначално локализира Десудаба по-общо в долината на Средна Струма, а впоследствие достига до идеята, че е била разположена северно от Свети Врач, основавайки се на дадените в изворите разстояния.[7]
Борис Геров предлага хипотезата, че местоположението на града е в долината на река Брегалница, при днешния град Кочани, или още по на запад, при Куманово (и двата разположени на територията на Република Македония).[8]
Основната критика относно местоположението в Средна Струма е на Карл Пач, който приема че медите населявали и територията на горното течение на Брегалница и тук, конкретно при Кочани, е била разположена и древната Десудаба.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Георги Митрев. Долината на Струма през античността. Племена и селища. Книга първа. Екобелан – Асеновград, 2012, с. 136-143.
- ↑ Titus, Livius. Ab Urbe Condita. с. Liber XLIV, 26. Посетен на 17 юни 2015.
- ↑ Desdevizes du Désert, Georges. Géographie ancienne de la Macédoine. Thèse. Paris, Auguste Durand, libraire-éditeur, 1862. с. 392 - 393. Посетен на 17 юни 2015.
- ↑ Kiepert, H. et R. Formae Orbis Antiqui. Berlin, Dietrich Reimer, 1894.
- ↑ Иванова 1922–1925: Иванова, В. Стари църкви и монастири в българските земи, ІV–VІІ в. – ГНМ, 4, 1922-1925, 429–582.
- ↑ Philippson, RE, V, 1905, 255, Desudaba.
- ↑ Дечев, Д. Антични паметници. – ИБАИ, ХІІ, свитък ІІ, 1938, 281–303.
- ↑ Геров, Б. Проучвания върху западнотракий- ските земи през римско време. – ГСУ ФФ, 54, 3, 1959–1960 (1961), 153–407.
- ↑ Patsch, C. Beiträge zur Völkerkunde von Sudosteuropa V, 1. – Aus 500 Jahren vorrömischer und römischer Geschichte Südosteuropas. Bis zur Festsetzung der Römer in Transdanuvien. Vienne, 1932
