Джеймс Грегъри
| Джеймс Грегъри James Gregorie | |
| шотландски учен | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Падуански университет[1] |
| Работил в | Университет на Сейнт Андрюс (1668 – 1674) Единбургски университет (1674 – 1675) |
| Научна дейност | |
| Област | Математика, физика |
| Публикации | „Optica Promota“ (1663) „Vera Circuli et Hyperbolae Quadratura“ (1667) |
| Джеймс Грегъри в Общомедия | |
Джеймс Грегъри (на английски: James Gregory) е шотландски математик и физик. Той изобретява първия рефлекторен телескоп и е сред предшествениците на съвременния математически анализ.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Джеймс Грегъри е роден през 1638 г. в Дръмоук, село в Абърдийншър. Преподава в Университета на Сейнт Андрюс и в Единбургския университет.
През 1663 г. Грегъри публикува „Optica Promota“, в която описва рефлекторния телескоп. Предложеният модел привлича вниманието на Робърт Хук, който прави първия прототип, както и на Исак Нютон, който малко по-късно прави модифициран вариант на рефлекторен телескоп. Телескопът на Грегъри е първият практически реализиран рефлекторен телескоп, който остава стандартен уред за наблюдение през следващия век и половина. Антената на телескопа е създадена от него и наречена антена на Грегори. Тя е двурефлекторна антена с основен рефлектор ротационен параболоид и спомамагателен рефлектор ротационен елипсоид. Единият от фокусите на елипсоида съвпада с фокуса на параболоида, а другият – с фазовия център на облъчвателя.
През 1667 г. Джеймс Грегъри издава „Vera Circuli et Hyperbolae Quadratura“, в която демонстрира как площите, ограничени от окръжност и хипербола, могат да бъдат изчислени с помощта на безкрайни сходящи редове. Той става един от първите математици, описали идеята за трансцендентни числа. Книгата включва и първото доказателство на фундаменталната теорема на анализа, както и първото използване на редове на Тейлър.
През 1671 г., или може би по-рано, той преоткрива теорема, първоначално формулирана от индийския математик Мадхава от Сангамаграма, аркустангенсната редица:
за θ между −π/4 и π/4. Тази формула е била използвана от Мадхава за изчисляване на цифрите на π и впоследствие е била използвана в Европа за същата цел, въпреки че по-късно са открити по-ефективни формули.
Джеймс Грегъри е и откривателят на дифракционната решетка, която позволява светлината да бъде разделена на различни дължини на вълната. Той прави наблюдението, като пропуска слънчева светлина през перо.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата James Gregory (astronomer and mathematician) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|