Джеймс Грегъри
|
Джеймс Грегъри James Gregory |
|
|---|---|
| шотландски учен | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование |
Университет на Сейнт Андрюс Падуански университет |
| Научна дейност | |
| Област | Математика, физика |
| Работил в |
Университет на Сейнт Андрюс Единбургски университет |
| Джеймс Грегъри в Общомедия | |
Джеймс Грегъри (на английски: James Gregory) е шотландски математик и физик. Той изобретява първия рефлекторен телескоп и е сред предшествениците на съвременния математически анализ.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Джеймс Грегъри е роден през 1638 г. в Дръмоук, село в Абърдийншър. Преподава в Университета на Сейнт Андрюс и в Единбургския университет.
През 1663 г. Грегъри публикува „Optica Promota“, в която описва рефлекторния телескоп. Предложеният модел привлича вниманието на Робърт Хук, който прави първия прототип, както и на Исак Нютон, който малко по-късно прави модифициран вариант на рефлекторен телескоп. Телескопът на Грегъри е първият практически реализиран рефлекторен телескоп, който остава стандартен уред за наблюдение през следващия век и половина.
През 1667 г. Джеймс Грегъри издава „Vera Circuli et Hyperbolae Quadratura“, в която демонстрира как площите, ограничени от окръжност и хипербола, могат да бъдат изчислени с помощта на безкрайни сходящи редове. Той става един от първите математици, описали идеята за трансцендентни числа. Книгата включва и първото доказателство на фундаменталната теорема на анализа, както и първото използване на редове на Тейлър.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Английски превод на "Optica Promota" на Джеймс Григъри
- Английски превод на "The Universal Part of Geometry" на Джеймс Григъри
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „James Gregory (astronomer and mathematician)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
|
