Направо към съдържанието

Джеймс Грегъри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеймс Грегъри
James Gregorie
шотландски учен

Роден
Починал
октомври 1675 г. (36 г.)

Учил вПадуански университет[1]
Работил вУниверситет на Сейнт Андрюс (1668 – 1674)
Единбургски университет (1674 – 1675)
Научна дейност
ОбластМатематика, физика
Публикации„Optica Promota“ (1663)
„Vera Circuli et Hyperbolae Quadratura“ (1667)
Джеймс Грегъри в Общомедия

Джеймс Грегъри (на английски: James Gregory) е шотландски математик и физик. Той изобретява първия рефлекторен телескоп и е сред предшествениците на съвременния математически анализ.

Джеймс Грегъри е роден през 1638 г. в Дръмоук, село в Абърдийншър. Преподава в Университета на Сейнт Андрюс и в Единбургския университет.

През 1663 г. Грегъри публикува „Optica Promota“, в която описва рефлекторния телескоп. Предложеният модел привлича вниманието на Робърт Хук, който прави първия прототип, както и на Исак Нютон, който малко по-късно прави модифициран вариант на рефлекторен телескоп. Телескопът на Грегъри е първият практически реализиран рефлекторен телескоп, който остава стандартен уред за наблюдение през следващия век и половина. Антената на телескопа е създадена от него и наречена антена на Грегори. Тя е двурефлекторна антена с основен рефлектор ротационен параболоид и спомамагателен рефлектор ротационен елипсоид. Единият от фокусите на елипсоида съвпада с фокуса на параболоида, а другият – с фазовия център на облъчвателя.

През 1667 г. Джеймс Грегъри издава „Vera Circuli et Hyperbolae Quadratura“, в която демонстрира как площите, ограничени от окръжност и хипербола, могат да бъдат изчислени с помощта на безкрайни сходящи редове. Той става един от първите математици, описали идеята за трансцендентни числа. Книгата включва и първото доказателство на фундаменталната теорема на анализа, както и първото използване на редове на Тейлър.

През 1671 г., или може би по-рано, той преоткрива теорема, първоначално формулирана от индийския математик Мадхава от Сангамаграма, аркустангенсната редица:

за θ между −π/4 и π/4. Тази формула е била използвана от Мадхава за изчисляване на цифрите на π и впоследствие е била използвана в Европа за същата цел, въпреки че по-късно са открити по-ефективни формули.

Джеймс Грегъри е и откривателят на дифракционната решетка, която позволява светлината да бъде разделена на различни дължини на вълната. Той прави наблюдението, като пропуска слънчева светлина през перо.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата James Gregory (astronomer and mathematician) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​