Джуна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгения Давиташвили-Джуна
астроложка, поетеса
Родена: 22 юли 1949 г.
с. Урмия, СССР
Починала: 8 юни 2015 г. (65 г.)

Евгения Ювашевна Давиташвили (на руски: Евге́ния Юва́шевна Давиташви́ли, по рождение Евгения Ювашевна Сардис, на асирийски: Джуна Бит-Сардис), известна като Джу́на, e руска поетеса и астроложка от асирийски произход.

Тя е президент на обществената организация Международна академия на алтернативните науки[1]. Според лични твърдения е носителка на редица награди и патенти, както и на званието генерал-полковник от медицинската служба, които са подробно описани на нейния официален сайт. Пак по нейни твърдения лекува рак и удължава живота до над 100 години.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джуна се ражда на 22 юли 1949 г. в с. Урмия, Краснодарски край, РСФСР, в семейството на асирийския емигрант от Иран Юваш Сардис. Учи 2 години в Ростовския техникум за кино и телевизия, но прекъсва и заминава за Москва. Според друга версия завършва Ростовския медицински техникум и е изпратена по разпределение на работа в Тбилиси, където се запознава с бъдещия си съпруг Виктор Давиташвили[2]. От 1980 г. живее и работи в Москва. Има краткотраен брак с Игор Матвиенко.

Въпреки че Съветският съюз официално не поощрява популяризирането на алтернативната медицина, се говорело, че тежкоболният вожд генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев посещава 30-годишната Джуна, за да удължи живота му[3]. Сред нейните пациенти, макар официални потвърждения за това да липсват, са също художникът Иля Глазунов, актьорите Джулиета Мазина, Робърт де Ниро, Марчело Мастрояни, кинорежисьорите Андрей Тарковски и Федерико Фелини. Тя самата разказва, че сред тях е и президентът на Русия Борис Елцин.

Носителка е на много награди, включително звездата на герой на социалистическия труд на СССР, ордена „Дружба на народите“, медала на ООН „За укрепване на мира“, медал „За доблест“, (непотвърдено официално) званието генерал-полковник от медицинската служба.

През 1990 г. основава обществената организация Международна академия на алтернативните науки, а през юни 1994 г. е избрана за вицеректор за мандат от 5 години[4] на Свободния международен университет за нетрадиционна медицина[5] в Коломбо, основан от емигранти от СССР. Самопровъзгласява се за царица на асирийския народ през 1997 г.

През 1995 г. участва в парламентарните избори в Русия, начело на Блока „Джуна Давиташвили“. Нейната политическа формация печели едва 0,47% от гласовете, което не ѝ дава възможност да излъчи депутат в Държавната дума.

След смъртта на нейния син Вахтанг през 2001 г. заживява като отшелница[6].

Наред с изцеляването Джуна създава и свое художествено творчество: рисува, пише стихове и разкази, играе на сцената заедно с Игор Талков и Андрей Державин.

През 2008 г. Първи канал на Руската телевизия заснема документален филм за Джуна, в който е използвана нейната собствена песен „Посрещаме заедно Нова година“ (на руски: Встречаем вместе Новый Год), написана заедно с Аркадий Укупник. През 2011 г. е поканена да гостува в токшоуто „Нека говорят“ (на руски: Пусть говорят) по Първи канал на Руската телевизия[7].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Джуна. Слушаю свои руки“. Издательство „Физкультура и спорт“, 1988
  • „Джуна. Поэзия и живопись“. Книга-миниатюра. Приложение к журналу „Полиграфия“, 1989, кн. 3
  • „Бесконтактный массаж. Профилактическая методика“. Издательство „Физкультура и спорт“, 1989
  • „Песни Джуны. Сборник“. Издательство „Советский композитор“, 1990
  • Давиташвили Е. Ю. Я – Джуна. Ростов на Дон: Редакция журнала „Дон“, 1990, 208 с. ISBN 5-7509-0208-0
На български
  • „Ръцете си слушам“. София: „Медицина и физкултура“, 1990, 175 с.
  • „Тайните на Джуна“. София: „Клуб 15“ и фирма „Евтимов – Илинда“, 1990, 30 с.
  • „Хороскоп за 2011 г. Прогнози за всеки ден“. София: „Сиби“, 2011 (12 книжки)
За Джуна
  • Колодный Л. „Феномен Джуна“. Серия: Тайны нашего времени, 1997
  • Муляров Е. „Джуна“. Издательства: „АСТ“, „Олимп“, 1999
  • Борис Ильич Кузник. „Джуна, Кашпировский и другие“. Иркутск: Вост.-Сиб. кн. изд-во, 1991, 352 с.
  • Борис Руденко. Феномен Юрия Горного. Ч. 3. (с отделна част, посветена на Джуна). сп. „Наука и жизнь“, 2004, кн. 3

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Юность гения... Прорицательница Юна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Джуна в Peoples.ru ((ru))
  2. ((ru)) Житейска история на Джуна в Peoples.ru
  3. ((en)) Russia Turns Up A Faith Healer, The Milwaukee Journal, 24 април 1982
  4. ((ru)) Перин Р. „Гипноз и мировоззрение“. Издательство Редактор, 2002
  5. ((en)) Сайт на Свободния международен университет за нетрадиционна медицина
  6. ((ru)) „Почему Джуна стала затворницей?“, в. Аргументы и Факты, 20.08.2008
  7. ((ru)) „Долгая дорога Джуны“, Първи канал на Руската телевизия, Пусть говорят, 8 ноября 2011 (видео)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]