Дик-дик на Гюнтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дик-дик на Гюнтер
Guenther's Dik-Dik.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
подсемейство: Antilopinae Антилопи
род: Madoqua Дик-дик
вид: Madoqua
guentheri
Дик-дик на Гюнтер
Подвидове
  • M. g. guentheri
  • M. g. smithi

Дик-дик на Гюнтер (Madoqua guntheri) е дребен чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги и един от четирите известни вида от род Дик-дик

Разпространение[редактиране | edit source]

Ареалът на Дик-дик на Гюнтер е предимно в района на Африканския рог. Страните, където се среща са основно Етиопия и Сомалия както и гранични райони в Южен Судан, Уганда и Кения.

Местообитание[редактиране | edit source]

Местообитанията на вида се характеризират със саванна растителност примесена с ниски храсти и дървета, което осигурява видимост за животните. Предпочита и речни долини със смесена тревисто-храстовидна растителност, която позволява едновременно да пасат, крият и осигуряват видимост.

Морфологични особености[редактиране | edit source]

Дик-дик на Гюнтер са малки, слаби животни с дълги вратове и малки глави. Задните крайници обикновено са разположени на същото ниво или по-високо от рамото. Козината е мека, с оцветяване, вариращо от жълтеникаво-сиво до червено-кафява по ръба на гърба и бяло до сиво върху корема. Имат къса опашка с дължина от 3 до 5 cm, окосмена е в горната си част и гола отдолу. Мъжките имат черни рога, които са къси (до 9.8 cm), които са или прави или извити назад от профила. Понякога те са скрити от кичура на челото. Очите им са големи и черни. Клепачите и преорбиталните жлези също са черни. Ушите са големи и бели отвътре. Краката им са тънки и дълги, с черни копита. Половият диморфизъм е ясно изразен - женските са по-големи и не притежават рога.[2]

Начин на живот[редактиране | edit source]

Дик-дик на Гюнтер живеят на двойки с по едно малко, което бива отпъждано при разгонване на женската. Територията на двойката се маркира, чрез изпражнения като и двата пола показват това поведение, но приоритетно то остава за мъжките. Секретът от преорбиталната жлеза също служи за маркиране на границите на територията. Отделно маркирането на територията става и при издаване на звук подобен на „ZiK-ZiK“ или „ДИК-ДИК“.

Представителите на вида са плашливи животни, които са честа плячка на различни хищници като хиени, леопарди, гепарди, каракали, няколко други по-дребни видове котки, чакали, павиани, орли и питони.

Хранене[редактиране | edit source]

Представителите на вида са изключително придирчиви към храната. Те се хранят с определени части на растението като листа и цветове, стъбла, плодове, семена и шушулки от храсти и дървета. Тревите са само малка част от диетата.

Размножаване[редактиране | edit source]

Дик-дик на Гюнтер достига полова зрялост преди първата си година. Чифтосването не се влияе от определена сезонност. Бременността продължава 170-180 дни, раждат по едно малко. Обикновено се раждат два пъти годишно.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) IUCN SSC Antelope Specialist Group. Madoqua guentheri. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 29 March 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern.
  2. Madoqua guentheri, Günther's dik-dik, ADW
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.