Димитър Стамболов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Стамболов
български революционер
Роден
Починал
27 април 1964 г. (87 г.)

Димитър Стамболов Димитров Вълков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2] Вълков е борец за присъединяване на селата от Южна Тракия към Българската екзархия, участник в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, кмет на Ортакьой в периода 1929-1931 година.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Стамболов е роден на 15 август 1876 година в Драбишна, Ортакьойско, тогава в Османската империя. Баща му е Стамбол Димитров, деец на борбата за църковна независимост и по-късно за освобождението на Македония и Тракия. Брат е на революционера Руси Димитров. Завършва основното българско училище в Одрин на издръжка на Българската екзархия, след това учи в Сярското българско педагогическо училище и след завършването му е назначен за учител в село Буфкьой, Дедеагачко. След това преподава в Гьокче бунар и Халачли, Ортакьойска околия.[2] Като учител преподава от 1892 до 1897 година.[3]

Присъединява се към ВМОРО още в Сяр. В Ортакьойско пренася революционната поща и оръжие и участва в наказателни акции срещу предатели и шпиони на властите.[2] Подпомага организирането на чети в Ортакьойско.[1] Взема активно участие и в борбата за присъединяване на селата от Южна Тракия към Екзархия.[2] Арестуван е и осъден, лежи в затвора в Бурса, откъдето успява да избяга.[2] Участва в организирането на четата на Тане Николов и става четник в нея. Организира канал за снабдяването ѝ с оръжие при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.[1] Отново е заловен при пренасяне на оръжие и осъден от военния съд в Одрин на 6 години тъмничен затвор. Успява да избяга и в 1903 година се установява в Пловдив, Свободна България. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година и след разгрома му се установява в Станимака.[2]

Като затворник в Бурса - един от най-известните бубарски центрове на Османската империя, научава бубарския занаят. В Станимака той започва да се занимава с производство на местни бубени семена.[2] Работи като закупчик-комисионер на копринени пашкули от България, Сърбия и Гърция. Купува на комисионни начала и за сметка на италианеца Ангелери, директор на фирмата „Абех“ в Цюрих.[4] Учител е в Гьокчебунар.[5] За развитието на бубарството е награден със сребърен медал и диплом през 1906 година на изложението в Милано, Италия, а в 1907 година получава и златен медал на изложението в Лондон. В 1909 година Стамболов издава в Пловдив една от първите книги по бубарство на български език „Ръководство по бубарството“.[2]

През Балканската война в 1912 година е в четата на Пею Шишманов.[1][2] След Балканските войни се установява в Ортакьой, където в 1914 година е основател на читалище „Пробуда“.[3]

В 1919 година, след Първата световна война, се завръща със семейството си в Драбишна, а след това се установява в Ортакьой. Продължава да се занимава с бубарство и разкрива собствена пекарна за пашкули.[2] На практика е основоположник на масовото и модернизираното бубарство и лозарство в присъединенато към България Ортакьойско.[1] Основава дружество на бубарите и лозарите „Трифон Зарезан“.[2]

В 1929 година е избран за кмет на общината, като остава на поста до 1931 година. Най-належащите проблеми пред общината са настаняването и оземляването на бежанците и водоснабдяването на града. При управлението му се разглеждат и въпросите за изграждане на болница, строителството на пътя Ортакьой-Хебибчево и на мост над Арда, откриването на четвърти клас в класното училище и създаването на гимназия в града. Стамболов открива изградената електрическа инсталация по улиците на Ортакьой. С помощта депутата Димитър Янев издейства, като дарение сграда за настаняване на общината. Осигурява и сграда за болница и изгражда модерен водопровод. Успява да получи и заем от Главна дирекция за настаняване на бежанците. В 1930 година общинският съвет приема Програма за прилагане на утвърдената улична регулация на града, която има за цел да подпомогне благоустройството на града. Стамболов се занимава и с образователни и културни проблеми.[2]

Умира на 27 април 1964 година.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 266.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Димитрова, Гергана, Държавен архив - Кърджали. 145 г. от рождението на Димитър Стамболов Вълков // Haskovo.net, 13 август 2021 г. Посетен на 15 август 2021 г.
  3. ↑ а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 226.
  4. ↑ Примовски, Анастас. Бит и култура на родопските българи. Материална култура // Сборник за народни умотворения LІV. 1973. с. 436.
  5. ↑ Данаилов, Ламби, Стилиян Нойков. Национално-освободителното движение в Тракия 1878-1903. София, Издателство на Отечествения фронт, 1971. с. 71.
? → кмет на Ортакьой
(1929 – 1931) 		→ ?
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Стамболов&oldid=11773895“.