Димитър Стоилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Стоилов
български офицер
Роден: 29 май 1924 г. (95 г.)
Починал: 22.05.2018
Пловдив
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   

Димитър Стоилов Христов (Жеко) е български офицер, генерал-полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Стоилов е роден в Хасково на 29 май 1924 г.[1] Член е на РМС от 1938 и на БКП от 1944 г. Участва в комунистическата съпротива през Втората световна война. Партизанин от родопски партизански отряд „Антон Иванов“ и бригада „Георги Димитров“. След 9 септември 1944 г. е доброволец в двадесет и първи пехотен средногорски полк във войната срещу Германия. След това учи във Военното училище в София. От 1948 г. влиза в системата на МВР. След войната е началник на Областното управление на МВР в Пловдив. Бил е заместник-министър на вътрешните работи (1973 – 1986)и представител на МВР в КГБ в Москва.[2][3] От 1981 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия[4] Почетен гражданин на Пловдив.[5] Награден е с орден „Народна република България“ – I степен за участие във Възродителния процес.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 178
  2. Иванов, Д. Шести отдел, Книгоиздателска къща „Труд“, с. 449
  3. Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 196
  4. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 182
  5. Почетни граждани на Пловдив
  6. Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223.