Димитър Трайков (опълченец)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Трайков.
| Димитър Трайков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1845 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 февруари 1929 г.
|
Димитър (Димитри) Трайков (Трайкович) Георгиев е български опълченец (1877 – 1878) от Македония.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1845 (или в 1852) година в село Куклица, Кумановско, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[1]
Постъпва в Българското опълчение на 16 май 1877 година, зачислен е в V дружина, II рота. В битката при Стара Загора на 19 юли същата година е ранен. Оздравява на 22 ноември, а на 28 декември 1877 година, сражавайки се при Шейново за овладяване на турския укрепен лагер, отново е ранен. Уволнен е от служба на 22 юни 1878 година.[1]
Награден е със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“.[1]
След Освобождението остава в Свободна България, живее в Самоков и в София. В Самоков е спомоществовател за издаването на спомените за войната на руския офицер Фьодор Де Прерадович, излезли в 1884 година.[1]
Служи в Трети конен полк, 1-ви ескадрон, от 20 септември 1885 до 1 януари 1886 година. Участва в Сръбско-българската война: във военните походи и сраженията при Бродник, Сливница и Пирот. След това е младши полицейски стражар в Самоковското околийско управление, а след преместването си в София е младши пеши стражар от 2-ри полицейски участък.[1]
През 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово заедно с останалите живи по това време опълченци, известни на габровци.[1]
Умира на 10 февруари 1929 година в София.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 417, № V.942.38.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 39.
- ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 521 (№ 9695).
