Димитър Цанчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Цанчев
Димитър Цанчев
[[Файл:
Dimiter Tzantchev
|none|160px|Димитър Цанчев ]]
Роден: 28 септември 1966 г. (53 г.)

Димитър Цанчев Цанчев е български дипломат,[1] посланик, постоянен представител на Република България към Европейския съюз, служител на Министерството на външните работи на България. Председател на КОРЕПЕР II – Комитета на постоянните представители на държавите-членки на Европейския съюз (1 януари-30 юни 2018 г.)

Биографични данни[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 септември 1966 г. в София. Син е на българския кинооператор Цанчо Цанчев.[2] Майка му Лидия е потомка на едни от най-старите кореняшки родове в софийските квартали Горна баня и Бояна. Женен е за Станислава Цанчева. Имат син Константин и дъщеря Елена.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва със златен медал 9-та френска гимназия в София (1985), висше образование по специалностите „Арабистика“ (1992) – с пълно отличие и почетна грамота, и „Право“ – със специализация "Международно право и международни отношения" (2002) в СУ „Св. Климент Охридски“ и Висшия курс на Европейския колеж по сигурност и отбрана в Брюксел (2006).

Специализирал е „Международни преговори и дипломатическа практика“ в Международния институт по публична администрация в Париж през 1995 г. Има специализации по "Председателство на международни срещи", "Документация на ООН" и "Преговорни умения" в Института на ООН за обучение и изследвания (United Nations Institute for Training and Research, UNITAR) в Женева през 2004 – 2005 г.

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

Министерство на външните работи
  • от 2012 г.: посланик, постоянен представител на България към Европейския съюз[3]
  • 2010-2012: заместник-министър на външните работи, председател на Националната комисия за ЮНЕСКО
  • 2008-2010: извънреден и пълномощен посланик на България в Държавата Израел[4]
  • 2005-2008: говорител на Министерството на външните работи на Република България (МВнР)
  • 2005: началник отдел "НАТО и Европейска политика за сигурност и отбрана" в МВнР
  • 2002-2005: посланик, постоянен представител на България в Службата на ООН и другите международни организации в Женева[5]
  • 2001-2002: съветник по външната политика на президента Петър Стоянов
  • 1999-2001: началник на управление "Близък изток и Северна Африка" в МВнР
  • 1996-1999: заместник-ръководител на мисия, завеждащ политическата секция в българското посолство в Тел Авив
  • 1993-1996: референт за Ирак и страните от Персийския залив в МВнР
  • 1992-1993: редактор в Българското национално радио
Длъжности в международните организации
  • Заместник-председател на Управителния съвет на Компенсационната комисия на ООН (2002 – 2004 г.).[6]
  • Председател на Съвета за търговия и развитие на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) (2002 – 2003 г.)[7]
  • Председател на Координационния съвет на Световната организация за интелектуална собственост WIPO (2003 – 2004 г.)[8]
  • Председател на V-та конференция на страните-членки на Конвенцията за конвенционалните оръжия (2003 г.).[9]
  • Член на Съвета на Женевския център за политика на сигурност GCSP (2002 – 2005 г.).[10]
  • Член на Съвета на Центъра за демократичен контрол на въоръжените сили DECAF в Женева (2003 – 2005 г.).[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]