Направо към съдържанието

Дионисий II Берски и Негушки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дионисий
Διονύσιος
гръцки духовник
Роден
Починал
около 1850 г.
Ктиторският надпис от „Успение Богородично“ в Негуш с името на митрополит Дионисий, 1833 г.
Ктиторският надпис от Палатишкия манастир с името на митрополит Дионисий, 1837 г.
Ктиторският надпис в „Свети Николай“ в Жервохор с името на митрополит Дионисий, 1843 г.

Дионисий (на гръцки: Διονύσιος, Дионисиос) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.[1]

Роден е на остров Лерос. Служи като протосингел на Ефеската митрополия. В Ефес работи върхи труд, публикуван през януари 1824 година относно икономическите въпроси на Вселенската патриаршия. Избран е за митрополит на Драмската епархия през септември 1824 година, след като митрополит Никодим е повишен в митрополит на Бурса. Дионисий е драмски митрополит до май 1831 година.[2]

На 4 май 1831 година е избран за берски и негушки митрополит. Хиротонията се провежда няколко месеца по-късно – на 25 май, а реално встъпва в длъжност на 20 септември същата година.[2]

Дионисий полага услия за възстановяването на град Негуш, сериозно пострадал след Негушкото въстание в 1822 година, като първоначално поддържа отлични отношения с общината в съвместната им работа.[3] След това репутацията на Дионисий пострадва от няколко неприятни инцидента. Така при случаи на неподчинение на християнското население в епархията му, Дионисий се обръща за помощ към султана.[4]

Остава берски митрополит до март 1848 година.[5] През последните си години като митрополит здравето на Дионисий се влошава и е свален от поста си на основание заболяване.[6]

Умира около 18850 година.[1]

  1. а б Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Βερροίας κυρός Διονύσιος. (;-1850;) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 29 май 2022 г. (на гръцки)
  2. а б Αθανασίου Γ. Βουδούρη, Επισκοπική προσωπογραφία της μητροπόλεως Βέροιας και Ναούσης κατά την περίοδο της οθωμανοκρατίας (1430-1912), Θεσσαλονίκη 2008, σ. 93.
  3. Στογιόγλου, Γεώργιος. Η εκκλησία και τα σχολεία στη Νάουσα, στο Νάουσα 19ος - 20ος αιώνας. Νάουσα, Πολιτιστική Εταιρεία Νάουσας, 1999. ISBN 960-86493-0-7. σ. 43-44.
  4. Αθανασίου Γ. Βουδούρη, Επισκοπική προσωπογραφία της μητροπόλεως Βέροιας και Ναούσης κατά την περίοδο της οθωμανοκρατίας (1430-1912), Θεσσαλονίκη 2008, σ. 94.
  5. Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 529.
  6. Αθανασίου Γ. Βουδούρη, Επισκοπική προσωπογραφία της μητροπόλεως Βέροιας και Ναούσης κατά την περίοδο της οθωμανοκρατίας (1430-1912), Θεσσαλονίκη 2008, σ. 95.
Никодим филипийски, драмски, зъхненски и неврокопски митрополит
(септември 1824 – 4 май 1831)
Герман ІІ
Методий берски и негушки митрополит
(4 май 1831 – март 1848)
Теоклит