Дмитрий Абациев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дмитрий Абациев
Абациаты Дзамболат Къостайы фырт
руски офицер
Роден
Починал
Погребан Белград, Сърбия

Националност Флаг на Русия Русия

Дмитрий Константинович Абациев (на осетински език: Абациаты Дзамболат Къостайы фырт) е руски офицер от осетински произход, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 декември 1857 г. в с. Кадгарон, Северна Осетия (Русия). Семейството е на православен осетинец от Терската казашка войска. Ориентира се към военното поприще. Постъпва на служба в Руската армия като обикновен казак (1876).

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Назначен е за личен ординарец на генерал-майор Михаил Скобелев. Участва практически във всички сражения на колоната на генерал-майор Скобелев. Отличава се в битката при Ловеч на 22 август 1877 г.. Участва в рекогносцировката, овладяването на височината Стратеш, уличните боеве в града като водач на щурмовите колони и в престрелката при Плевенското шосе. Награден е с войнишкия „Георгиевски кръст“ IV степен.

Бие се храбро при обсадата на Плевен, преминаването през Химитлийския проход, битката при Шейново. С колоната достига до Сан Стефано. За храброст е награден с войнишкия „Георгиевски кръст“ III и II и I степен. Произведен в офицерско звание прапоршчик (1878).

След войната завършва ускорен курс за офицери във Вилненското юнкерско училище (1880). Служи в 63-ти Углицки пехотен полк (1882). Участва в Туркестанския поход (1879 – 1881). За щурма на Гьок тепе е награден със Златно оръжие „За храброст“. Личен адютант на командира на 4-ти Армейски корпус (1881 – 1882). Служи в Личния императорски конвой и е негов командир с военно звание полковник (1903).

Участва в Руско-японската война (1904 – 1905) като командир на Усурийския казашки полк (1904 – 1906). Командир на 2-ра бригада от 1-ва Кавказка казашка дивизия (1907 – 1912). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1912 г.

Участва в Първата световна война на Кавказкия фронт. Командир последователно на 2-ра Кавказка казашка дивизия, Ереванския отряд и 6-ти Кавказки корпус. За превземането на Битлис е награден с орден „Свети Георги“ IV степен (10 юни 1916). Излиза в резерва през 1917 г.

По време на Гражданската война е в състава на Доброволческата бяла армия. След поражението емигрира в Югославия и живее в Белград. Умира на 6 юни 1936 г.

Дмитрий Абациев е награжден с българските ордени „Свети Александър“ III степен (1896) и „За храброст“ (1903).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън”, Ловеч, 2019, с. 289-290.
  • Абациев, Дмитрий Константинович. Проект Русская армия в Великой войне. -->