Дона (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на род Дона
Герб на бургграфовете на Дона, 1286
Герб на род Дона, 15 век
Замък Дона

Дона също Донин (на немски: Dohna, Donin, Donyn) е стар графски и бургграфски германски благороднически род.

Първо фамилията живее в Рьота южно от Лайпциг и около 1143 г. получава бургграфството Дона заедно с замък Дона (югоизточно от Дрезден при Пирна). Родът обаче е изтласкан от Саксония около 1400 г. от Ветините. Фамилията отива през Бохемия в Силезия, където една линия остава до 1711 г. Друг клон отива в Лужица (до ок. 1600), а друга линия около 1500 г. в Източна Прусия, където остава до 1945 г. Клонът Шлобитен е издигнат на 1 януари 1900 г. на наследствени пруски князе.

Към средата на 12 век, през 1143 или 1144 г. Хайнрикус де Родева (* пр. 1143; † сл. 6 май 1171/пр. 28 юли 1181), по времето на крал Конрад III, получава бургграфството Дона като имперско дарение. [1][2] Той се смята за родоначалник на фамилията.

Бургграф Хайнрих III трябва през 1256 г., заради конфликти с епископа на Майсен Конрад I фон Валхаузен, да напусне временно графството и замък Дона и отива в Остриц, който от 1230 г. е собственост на Донин и е под господството на крал Отокар II Пршемисъл от Бохемия. Там той, или син му Ото II, получава от него замък Улсиц в Северна Бохемия, който след това се нарича замък Грабщайн (замък Графенщайн) и остава до 1562 г. собственост на една негова линия. Около 1275 г. фамилията става собственик на замък Веезенщайн. Император Фридрих I Барбароса дава задачата да плануват Дрезден и първия мост там.

От 1385 до 1402 г. се състоят битки между бургграфовете на Дона, предиззвикани от младия бургграф Йешке фон Дона (фон Донин; † 1403 или 1404) и саксонския благородник Ханс фон Кьорбиц и маркграф Вилхелм I фон Майсен. Конфликтът завършва със загубата на бургграфовете фон Дона и цялата им собственост, която получава род Ветини.

През 15 век родът се разделя на силизийска и пруска линии. Силезийската линия изчезва през 1711.

Станислаус фон Дона (1433 – 1504), бургграф и господар на Донен, основава пруската линия. Пруската линия се разделя на две, клон Дона-Лаук и Дона-Райхертсвалде. През 1878 г. Райхертсвалде попада на клон Лаук и остава там до 1945 г.

Крал Фридрих Вилхелм IV издига на 10 септември 1840 г. майоратите Шлобитен, Лаук, Райхертсвалде и Шлодиен с Карвинден на графство Дона.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Susanne Baudisch: Lokaler Adel in Nordwestsachsen. Siedlungs – und Herrschaftsstrukturen vom späten 11. bis zum 14. Jahrhundert. Böhlau, Köln/Weimar/Wien 1999, ISBN 3-412-02599-2.
  • Siegmar Graf zu Dohna: Die Donins. Aufzeichnungen über die erloschenen Linien der Familie Dohna. 4 Bände, Berlin 1877 – 1886.
  • Lothar Graf zu Dohna: Dohna. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 43 – 46 (Digitalisat).
  • Lothar Graf zu Dohna: Die Dohnas und ihre Häuser. Profil einer europäischen Adelsfamilie. Wallstein Verlag, Göttingen 2013, ISBN 978-3-8353-1237-1.
  • Genealogisches Handbuch des Adels. Band 53: Adelslexikon, Band 2, C. A. Starke, Limburg/Lahn 1974.
  • Vincenz Kaiser: Von Potschappel nach Grafenstein. Die Burggrafen von Dohna und ihre Ministerialität zwischen Elbtal und Oberlausitz im Hochmittelalter. In: Neues Lausitzisches Magazin. Zeitschrift der Oberlausitzischen Gesellschaft der Wissenschaften. Neue Folge, Band 13, Görlitz/Zittau 2010, S. 111 – 136.
  • Christine Klecker: Wie Dohna verlorenging. Museum Schloß Weesenstein, 1991.
  • Volker Press: Das Haus Dohna in der europäischen Adelsgesellschaft des 16. und 17. Jahrhunderts. In: Reformatio et reformationes. Festschrift für Lothar Graf zu Dohna zum 65. Geburtstag. THD, Darmstadt 1989, ISBN 3-88607-069-7, S. 371 – 402.
  • Eckhart Leisering: Acta sunt hec Dresdene – die Ersterwähnung Dresdens in der Urkunde vom 31. März 1206, Sächsisches Staatsarchiv, Mitteldeutscher Verlag (mdv), Halle/Saale und Dresden 2005, Seiten 96, ISBN 978-3-8981-2320-4. Erläuterungen zum Ort Dohna und zu Henricum burcgravium de Donin S. 5/11/20/25-34/33/49-50.
  • Torsten Foelsch: Schlodien & Carwinden. Zwei Schlösser in Ostpreußen und die Burggrafen und Grafen zu Dohna. Foelsch & Fanselow Verlag, Groß Gottschow 1. Auflage 2014, ISBN 978-3981637700; viele Informationen über das Schloss Carwinden und die Familie zu Dohna.
  • Johann Gottlob Worbs: Denkwürdigkeiten aus der Geschichte der Reichs-Burggrafen und Grafen zu Dohna und der Grafen von Kospoth. Sagan 1800 (Digitalisat).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Friedrich Hausmann: Heinricus de Rodewa. In Die Urkunden Konrads III. und seines Sohnes Heinrich (= MGH DD reg. et imp. Germ., Band 9), Wien/Köln/Graz 1969, Nr. 86, S. 152 – 154, S. 154 Z. 17.
  2. Karlheinz Blaschke: Dohna. In: Lexikon des Mittelalters. Band 3, München u.a. 1983, Sp. 1166.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]