Доротея София фон Пфалц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Доротея София фон Нойбург.
Доротея София фон Пфалц, ок. 1700

Доротея София фон Пфалц (на немски: Dorothea Sophie von der Pfalz, на италиански: Dorotea Sofia di Neuburg, * 5 юли 1670 в Нойбург, † 15 септември 1748 в Парма) от род Вителсбахи (Линия Пфалц-Нойбург) е пфалцграфиня на Нойбург и чрез женитба херцогиня на Парма и Пиаченца.

Тя е дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм фон Пфалц (1615–1690) и втората му съпруга Елизабет Амалия от Хесен-Дармщат (1635–1709), дъщеря на ландграф Георг II фон Хесен-Дармщат. Тя е сестра на Елеонора Магдалена, омъжена от 1676 г. за император Леополд I, на Мария София, омъжена от 1687 г. за крал Педру II от Португалия и на Мария Анна, омъжена от 1690 г. за крал Карлос II от Испания.

Доротея София се омъжва на 17 май 1690 г. в Парма за Одоардо II Фарнезе (1666–1693), наследствен принц на Парма и Пиаченца, който умира преди баща си. Те имат две деца:

  • Алесандро Игнацио (* 6 декември 1691), който умира на 20 месеца († 5 август 1693)
  • Изабела Фарнезе (Елизабета, * 25 октомври 1692, † 11 юли 1766)
∞ 1714 г. за испанския крал Филип V и занася Парма и Пиаченца като зестра. Те са прародители на краля на Испания Хуан Карлос I (упр. 1975–2014).

Одоардо II Фарнезе умира на 6 септември 1693 г. Вдовицата Доротея София се омъжва през 1696 г. за неговия по-малък полубрат и наследник херцог Франческо Фарнезе (1678–1727), който 1694 г. наследява баща си като херцог на Парма и Пиаченца и заради дебелината си не може да има деца. Затова Великите сили решават през 1720 г. неговите наследници да бъдат неговата доведена дъщеря и племенница и нейният съпруг.

Доротея София поръчва асрономически часовник, който е готов през 1725 г. На 16 март 1731 г. император Карл VI е съгласен Доротея София заедно с великия херцог на Тоскана да са регенти на инфант Карлос, който е предвиден за херцог на Парма, до неговото пристигане в херцогството през началото на 1732 г. Херцогинята е погребана в църквата Мадона дела Стеката в Парма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gesellschaft für Fränkische Geschichte: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte, Band 44, Beck, 1981, S. 303 ff.
  • Gustav Prümm: Ein Gewinn fürs ganze Leben, Books on Demand, 2009, S. 39
  • Barbara Schildt-Specker: La Serenissima Sposa. Die Hochzeit der Dorothea von Pfalz-Neuburg und ihre Reise nach Parma im Jahr 1690. In: Landes- und Reichsgeschichte. Festschrift für Hansgeorg Molitor zum 65. Geburtstag. Bielefeld 2004, S. 221-259
  • Emilio Nasalli Rocca, I Farnese, Dell’Oglio editore, 1969
  • Giovanni Drei, I Farnese grandezza e decadenza di una dinastia italiana, La Libreria dello Stato, Rome, 1954

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]