Досиета от Панама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Досиетата от Панама
PanamaPapers.png Countries implicated in the Panama Papers.svg
Страни с граждани за които се замесени изтеклата информация
Описание Изтичане на 11.5 милиона документа (2.6 терабайта) от фирма за правни услуги [1]
Дата на документите 1970 – 2016[1]
Дата на изтичане април 2016[1]
Основни публикуващи медии Зюддойче Цайтунг, Международен консорциум на разследващите журналисти, Гардиан, BBC
Официална страница panamapapers.sueddeutsche.de/en/

Досиетата от Панама (на английски: Panama Papers[2]) е набор от 11,5 милиона поверителни документи създадени от панамската фирма за корпоративни и правни услуги Мосак Фонсека (на латиница Mossack Fonseca). Документите предоставят информация за повече от 214.000 офшорни фирми, включително идентичността на техните собственици и директори.

В архива се назовават и действащите държавни глави на пет държави – Аржентина, Исландия, Саудитска Арабия, Украйна и Обединените арабски емирства. Също така замесени са членове на правителства и близки роднини или приятели на редица други държавни глави от общо над 40 държави включително Китай, Бразилия, Франция, Индия, Малайзия, Мексико, Пакистан, Русия, Южна Африка, Южна Корея, Обединеното кралство и Сирия.

В архива се съдържат документи създадени от 1970-те години до днес. Общият размер е 2,6 терабайта е бил предаден от анонимен източник на немския вестник Зюддойче Цайтунг през 2015 година и по-късно на базираният във Вашингтон Международен консорциум на разследващите журналисти.[3] Документите са разпространени и се анализират от около 400 журналиста от 107 медии в повече от 80 страни. Първите репортажи заедно със 146 документа [4] са публикувани на 3 април 2016.[1]

Единствен журналист от България[5], участващ в огласяването на информацията, е Алексения Димитрова (Куртева) [1] За дейността си международният екип от триста журналисти, между които и Алексения Димитрова, получават награда „Пулицър“.[6]

Още от началото официалните власти настояват, че аферата засяга частна фирма и името на Панама не би следвало да се използва за случая. В края на април вицепрезидентът обявява създаването на комисия с международно участие, която да разследва случая, като в нея е привлечен и нобелистът Джоузеф Стиглиц.[7] В началото на август Стиглиц обявява, че се оттегля след като правителството се е отметнало от заявения си ангажимент да оповести публично заключенията и препоръките на комисията[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г About the Panama Papers, Зюддойче Цайтунг, 3 април 2016, последен преглед на 4 април 2016
  2. Panama Papers, The Reporter Times, 4 април 2016, проследен преглед на 4 април 2016
  3. Trove of Data on Offshore Accounts Promts Probe, Questions, Ню Йорк Таймс, 3 април 2016, последен преглед на 4 април 2016
  4. Архив с публикувани документи, Document Cloud, 3 април 2016, последен преглед на 4 април 2016
  5. в-к Дневник, Проверките за България в „Досиетата от Панама“ прави единствено Алексения Димитрова
  6. Международно признание за журналистите
  7. Isabel Saint Malo de Alvarado, The Guardian, (21 април 2016). "Don't blame Panama for the Panama Papers".
  8. вк Сега, 6 август 2016, Световни експерти напуснаха комисията за Панамските Досиета