Дрю Гулак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дрю Гулак
Снимка на Дрю Гулак
Гулак през ноември 2014
РоденДрю Гулак
28 април 1987 г. (36 г.)
Живее вФиладелфия, Пенсилвания, Съединени щати
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена
Дрю Гулак
Гулак
Височина1,83 м[3]
Тегло88 кг[2]
Обявява се отФиладелфия, Пенсилвания[3]
Треньор(и)Крис Хиро
Майк Куакенбъш
Скайд[1]
Дебют16 април 2005[1]
Дрю Гулак в Общомедия

Дрю Гулак[1] (роден 28 април 1987)[1] е американкси професионален кечист, който е подписал с WWE и тяхната марка Първична сила, както и с независимата компания Evolve.[4] Компании, в който е работил включват Chikara, Dragon Gate USA, Pro Wrestling Guerrilla, Westside Xtreme Wrestling и Combat Zone Wrestling (CZW), където е бивщ Световен шампион в тежка категория на CZW, двукратен световен отборен шампион на CZW, телевизионен шампион на CZW и победител в Кралската битка в памет на Крис Кеш за 2005 г.[1][1]

Професионална кеч кариера[редактиране | редактиране на кода]

Combat Zone Wrestling (2004-2016)[редактиране | редактиране на кода]

След като започва да тренира през 2004 между CZW и Chikara, Гулак дебютира в Maven Bentley Association, близка компания на CZW, в Northeast High School, Филаделфия, Пенсилвания на 16 април 2005. Шест месеца по-късно Гулак прави своя дебют в Combat Zone Wrestling на Надолу с лудостта Завинаги, шоу в памет на Крис Кеш, побеждавайки повече от 20 души в кралска битка на 10 септември 2005.[5]

Гулак се обединява с друг ученик на CZW Анди Съмнър, заради неговото минало в аматьорската борба и миналото на Самбо граплинг на Съмнър. Заедно, познати като АнДрю печелят Световните отборни титли на CZW два пъти преди да се разделят през 2009, след като Съмнър оставя CZW и изчезва за известно време до самостоятелна поява през 2010.[6] След напускането през 2009, Гулак намира успех като индивидуален кечист, печелейки първата си индивидуална титла, Телевизионната титла в тел на CZW в началото на 2010, побеждавайки Тайлър Веритас на записване на Люлеене над плета.[7]

Гулак е носител на титлата за 429, побеждавайки Ник Гейдж, Зак Сейбър, младши, Рич Суон и някои други, включително бившия си партньор Анди Сумнур, преди да загуби титлата от Ей Ар Фокс през юни 2011.[8]

Докато е Телевизионен шампион Гулак започва да се характеризира като политически лидер и активист в рамките на компанията, говорейки открито срещу насилието, включително прочутото ултра-насилие на CZW и често командвайки съдиите, насочвайки действията си към любимеца на феновете от дълго време Ник Гейдж.[9]

Гулак се намесва в мач между Ник Гейдж и звездата на Big Japan Wrestling и тогавашния Ултра-насилствен шампион без граници Юко Миямото на Смъртна клетка 12[9] и участва като специален съдя за мача. След като използва правилата за нормален кеч мач, Гейдж напада Гулак, карайки го да напусне мача, и да бъде заместен от друг съдя Това е последния път, в който двамата са заедно на един ринг.[1]

На 30 декември 2010, Щатът Ню Джърси оповестява, че Ник Гейдж е заподозрян за обир на банка, за което той по-късно се предава и е осъден на 5 години затвор. Гулак, чувствайки се оправдан от този развой на събитията, продължава да се подиграват на бившия шампион на CZW на следващия месец, докато облича дрехите на Гейдж и се съюзява с бившия мениджър на Гейдж, Дюи Донван, използвайки го за „Личния преносвач на титлата“ и „Специалист по управление на инвестициите“.

Дрю Гулак се бие срещу Дейв Коул

През следващите месеци, Гулак продължава да говори за етични въпроси за насилието и лошото управление на CZW, използващ хвърлянето в затвора на Ник Гейдж като основен пример, както и историите на няколко други от злополучните кечиати, които са работили за компанията в миналото. Това привлича гнева на няколко членове като бившия трениращ партньор Дани Хевик, Джон Моксли и Девън Мур, което ги кара да го прекъснат, както и да го нападнат по време на неговата т.нар „време за платена презентация“. В отговор на това, Гулак наема Нуй Тофига, гигантски самоански борец, за да му стане „Пазач-служител“.

След като е носител на Телевизионната титла за повече от година, Гулак е победен за титлата от Ей Ар Фокс на Подготовка за Насилие 2 на 11 юни 2011 във Филаделфия. След мача, Гулак е подигран от Дани Хевик, който е носител на Ултра-насилствената титла без граници по това време. Гулак след това взима отпуск, за да обиколи Европа през лятото като посланик за CZW, докато компанията разширява международните си връзки, но не и преди обявяването, че той се опитва да разшири съюза си и да предоставя възможност на други кечисти, които не винаги могат да получат шанс да се бият в светлината на прожекторите. Тези мачове са под надзора на Донован и Тофига докато отсъства.

На Турнирът на смъртта 10, докато Гулак отсъства, Донован и Тофига се намесват по време на мача от първия кръг на Дани Хевик срещу Звездата от BJW Абдула Кобаяши, където Г-н Тофига хвърля Хевик от горното въже, върху няколко светлинни тръби, поставени извън ринга, коствайки му да загуби мачът.

След представянето на Александър Джеймс в групата на Гулак, двамата бивши приятели продължават да враждуват до май 2012 на Доказващи мотиви те се бият в мач без въжета с бодлива тел, в който Хевик тушира Гулак в средата на ринга, след кървава битка, включваща членове от групите на всеки от тях и други кечисти от състава.

На следващия месец Гулак убеждава Кимбър Лий да се присъедини към Кампанията за по-добра Combat Zone като активистка за правата на жените в кеча.

Дрю Гулак се бие срещу Дейв Коул

На Заплетена мрежа 6 на 10 август 2013, Гулак побеждава Масада и печели Световната титла на CZW.[10] На Доказващи мотиви, Гулак губи титлата срещу Биф Бусик.[11]

Независими компании (2004-2016)[редактиране | редактиране на кода]

Извън CZW, Гулак работи за няколко независими компании по света.

Той работи за Beyond Wrestling, Dragon Gate USA, Evolve, Inter Species Wrestling и още. През 2013, той печели Турнирът Стилна битка за Evolve и по-късно участва в тунрира за 2014 на Развитие 31, 32 и 33, но губи турнира. На 1 март 2015, Дрю Гулак побеждава Томасо Чампа в мач с предаване на Beyond Wrestling. Гулак се появява на шоу на Wrestling Is Respect в Бърлигтън, Ню Джърси, губейки от Зелената мравка.

През август 2014, Гулак дебютира в Pro Wrestling Guerrilla, участвайки в третата годишна Битка на Лос Анджелис. Гулак се връща в PWG през февруари 205 2015, губейки от Крис Хиро.

През септември 2014, Гулак дебютира в Chikara на шоуто Кралете на Триос 2014 Нощ 3, партнирайки с другите членове от Клубът на Джентълмените Чък Тейлър, Ориндж Касиди и Суомп Монстър, губейки от Дружина по предаване (Евън Джелистико, Гари Джей, Пиер Абернати и Дейви Вега).

На 2 септември 2016, Гулак участва в турнира Крале на Триос 2016, като част от Отбор #CWC, заедно със Седрик Алекзандър и Джони Гаргано. Те са елиминирани от турнира в първия кръг от Тримата войници (Олег Узурпатора, Принцеса КимбърЛий и ТъндърФрог).[12]

WWE (2016-до сага)[редактиране | редактиране на кода]

На 7 май 2016, Гулак побеждава Трейси Уилямс на Развитие 61, класирайки се за предстоящия турнир на WWE, Полутежка класика. Турнирът започва на 23 юни, където Гулак побеждава Харв Сийра в първия кръг.[13] На 14 юли, Гулак е елиминиран от турнира от Зак Сейбър, младши.[14] Гулак се появява на 14 септември в епизод на WWE NXT, губейки от Идео Итами. На 26 септември, Първична сила, Гулак дебютира в главния състав, партнирайки с Линсе Дорадо, губейки от Рич Суон и Седрик Алекзандър.

В кеча[редактиране | редактиране на кода]

  • Финални ходове
    • Gu-Lock / University Stretch (Dragon sleeper с bodyscissors)[1][15]
    • Trailblazer (Inverted sharpshooter / Ankle lock комбинация) – усвоено[3][1][15]
    • Spine Splitter (Belly-to-back backbreaker)[1]
  • Ключови ходове
    • Ankle lock[1]
    • Bataclan (Turnbuckle suplex)[1]
    • Diving clothesline[1]
    • Gulak Attack Corner clothesline, след running clothesline в тила на опонента)[1]
    • O'Connor roll (Roll-up)[1]
    • Running corner slingshot splash[1]
    • Scoop slam върху въжетата[1]
    • Single leg Boston crab, понякога предхождано от удари с пета[1]
    • Southern Lights Suplex (Inverted Northern Lights suplex)[1]
    • Tree of Woe, понякога последван от running corner dropkick[1]
  • Прякори
    • University City Stretcher[1]
    • „Законния орел“[1]
    • „Кралския Бийгъл“
    • „Прмяната на играта“
    • „Пионера“
  • Мениджъри
    • Родни Ръш[1]
    • Дюи Донован[1]
  • Входни песни
    • Bro Hymn на Pennywise[1]
    • Stranglehold на Ted Nugent[1]
    • Beast на Nico Vega[1]
    • Rainbow in the Dark на Ronnie James Dio[1]
    • Tell It to My Heart на Taylor Dayne
    • Classic на Kenny Wootton и Harley Wootton[16]
    • Totally Drew на CFO$ (WWE; 2016 – )

Шампионски титли и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Beyond Wrestling
    • Турнирът на Утрешния ден 3:16 (2014) – с Биф Бусик[17]
  • Championship Wrestling from Hollywood
    • Наследствен отборен шампион на CWFH (1 път) – с Тимъти Трачър[18]
  • Combat Zone Wrestling
    • Световен шампион в тежка категория на CZW (1 път)[8][10]
    • Световен отборен шампион на CZW (2 пъти) – с Анди Съмнър[8]
    • Телевизионен шампион в тел на CZW (1 път)[8]
    • Кралска битка в памет на Крис Кеш (2005)
    • Пети Трейно коронован шампион на CZW
  • DDT Pro-Wrestling
    • Железен шампион в хевиметъл категория (1 път)[19]
  • Evolve
    • Отборен шампион на Evolve (1 път) – с Трейси Уилямс[20]
    • Турнир Стилна битка (2013)[21]
  • New York Wrestling Connection
    • Господар на ринга (2014)[22]
  • United Wrestling Network
    • Отборен шампион на UWN (1 път) – с Тимъти Трачър[23]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Drew Gulaks's profile at Cagematch.net // Cagematch.com. Посетен на 1 март 2013.
  2. www.wwe.com
  3. а б в Drew Gulak // Chikara. Архивиран от оригинала на 2015-03-16. Посетен на 10 март 2015.
  4. Background on Evolve stars competing on Raw TV // Pro Wrestling Torch. Посетен на 27 септември 2016.
  5. 'Chri$ Ca$h Memorial Show - Down With The Sickness 4 Ever' // CZW. Архивиран от оригинала на 2013-01-22. Посетен на 1 март 2013.
  6. 'Fist Fight' // CZW. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 1 март 2013.
  7. 'Swinging for the Fences' // CZW. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 1 март 2013.
  8. а б в г CZW Title History // CZW. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 1 март 2013.
  9. а б CZW Archives // CZW. Архивиран от оригинала на 2013-03-06. Посетен на 1 март 2013.
  10. а б Namako, Jason. 8/10 CZW Tangled Web 6 iPPV Results: Voorhees, New Jersey // WrestleView. 12 август 2013. Посетен на 12 август 2013.
  11. www.cagematch.net
  12. Cardoza, Adam. WWE cruiserweights, JWP, Sendai Girls, Joey Styles, Attitude era divas, Shimmer & more: detailed live report: 9/2 Chikara King of Trios night one // Pro Wrestling Insider. 3 септември 2016. Посетен на 3 септември 2016.
  13. Williams, JJ. WWE Cruiserweight Classic round one spoilers: Sabre Jr, Swann, Gargano, Ibushi, more! // Wrestling Observer Newsletter. 23 юни 2016. Посетен на 24 юни 2016.
  14. Williams, JJ. WWE Cruiserweight Classic round two spoilers // Wrestling Observer Newsletter. 14 юли 2016. Посетен на 14 юли 2016.
  15. а б World Triangle League results // Westside Xtreme Wrestling. 6 октомври 2013. Посетен на 7 октомври 2013. (на немски)
  16. Chikara Themes, Vol. 5 // Chikara. iTunes, 19 септември 2016. Посетен на 20 септември 2016.
  17. www.cagematch.net
  18. twitter.com
  19. Ironman Heavymetalweight Title // Wrestling-Titles.com. Посетен на 12 август 2016.
  20. Caldwell, James. 4/2 Evolve 59 iPPV Results – Ricochet vs. Ospreay main event, big title change & angle, USA vs. Europe, Kota Ibushi, more leading into WWN Supershow // Pro Wrestling Torch. 2 април 2016. Посетен на 2 април 2016.
  21. Caldwell, James. Show results - Evolve 24 in Brooklyn, N.Y.: Gargano defends DGUSA Title, Evolve's End main event, Baretta wrestles twice, more // Pro Wrestling Torch. 22 септември 2013. Посетен на 23 септември 2013.
  22. www.cagematch.de
  23. www.wrestling-titles.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]