Направо към съдържанието

Джон Сина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон Сина
Снимка на Джон Сина
РоденДжон Феликс Антъни Сина
23 април 1977 г. (49 г.)
Живее вТампа, Флорида
СъпругаЕлизабет Хубърду (2009 – 2012)
Ники Бела (2012 – 2018)
Шей Шариацаде (2020 – )
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена		Джон Сина (John Cena)
Хуан Сина (Juan Cena)
Прототипа (The Prototype)
Мистър Пи (Mr. P.)
Височина185 см
Тегло114 кг
Треньор(и)Ultimate Pro Wrestling
Кристофър Даниелс
Майк Бел
Том Хауърд
Фит Финли
Дебют5 ноември 1999 г.
Напуснал13 декември 2025 г.
Подпис
Джон Сина в Общомедия

Джон Феликс Антъни Сина (на английски: John Cena) е бивш професионален американски кечист, бодибилдър, рапър и настоящ актьор. Работил за Световната федерация по кеч. Дълго време е нейно лице и е един от най-великите ѝ фигури.[1][2][3][4] Държи рекорда за най-много световни титли със 17.[5]

Ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Сина е роден на 23 април 1977 г. в Уест Нюбъри, Масачузетс, САЩ.[6] Той е вторият по-големина от петима братя Дан, Мат, Стив и Шон.[7] Дядо му Тони Луплен е бил бейзболен играч. Баща му е от италиански произход, докато майка му е от френски, канадски и английски произход. Сина учи в академията Спрингфилд в Спрингфилд, Масачузетс. В колежа е играл във футболния отбор под номер 54, който се използва и в някои от тениските на Сина. След като завършва в Спрингфилд, Сина започва кариера като бодибилдър, работи и като шофьор на лимузина в една компания.

Професионална кеч кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Ултимейт Про Кеч (1999 – 2001)

[редактиране | редактиране на кода]

Сина започва да тренира за професионален кечист през 1999 г. в Ултимейт Про Кеч. По това време използва псевдонима „Прототипа“. На 10 октомври 2000 г., когато Сина се бие под псевдонима „Прототипа“, той прави своя дебют в дарк мач на Разбиване срещу Майк Ричардсън, където бива победен. Получава още един опит на 9 януари 2001, където побеждава Арън Агулера. Сина успява да задържи УПК Световна титла за един месец през април 2000.

Световна федерация по кеч

[редактиране | редактиране на кода]

Дебют (2002 – 2004)

[редактиране | редактиране на кода]
Сина прави Ем Ти на Кърт Енгъл през януари 2005

Сина прави своя дебют на 27 юни 2002 като отговаря на предизвикателството на Кърт Енгъл. Той е мотивиран от думите, които Винс Макмеън казва на младите суперзвезди. Сина успява да блокира Енгъл Тръшването и захвата на глезена, но губи от труден за измъкване аматьорски туш. След близката победа Сина става фаворит на феновете и започва вражда с Крис Джерико, побеждавайки го на „Отмъщение“. През октомври Сина и Били Кидман стават част от отборен минитурнир за Отборните титли, като губят още в първия рунд. Следващата седмица Сина се обръща срещу Кидман.

Малко след нападението на Кидман на Хелоуин, Сина се облича като Ванила Айс. Следващата седмица Сина сменя своя имидж и се превръща в рапър, който рапира, докато излиза. Сина започна да използва варианта на 1980 г. WWF, той сложи F като негов ключов символ заедно със слогона Думата Живот. Сина беше в отбор с Б-2. Б-2 по-късно беше заместен от Ред Дог, докато не беше преместен в Първична сила през февруари. По това време Сина е победил 22-годишния млад кечист на име Брайън Даниелсън, който след десет години е известен като Даниел Брайън и победи Сина на Лятно Тръшване за титлата на Федерацията.

През началото на 2003, Сина иска титлата на Федерацията и преследва тогавашния шампион Брок Леснър. По време на враждата Сина измисля новата си завършваща хватка Ем Ти, наименувана така, за да имитира завършващата хватка на Брок Леснър Еф 5. Сина спечели минитурнир, за да се бие срещу Леснър на Ответен Удар, но Сина загуби от Леснър. На Отмъщение, Сина загуби мач срещу Гробаря. В края на годината Сина отново става фаворит на феновете, като се присъединява към отбора на Кърт Енгъл на Сървайвър.

Издигане до суперзвезда (2004 – 2005)

[редактиране | редактиране на кода]
Сина с персонализираната си Американска титла, януари 2005 г.

По-рано през 2004 Сина участва в Кралското Меле на Кралски грохот 2004, той успява да издържи до последните шестима преди да бъде елиминиран от Грамадата и мача да бъде спечелен от Крис Беноа. Елиминацията води до вражда с Грамадата, в която Сина печели титлата на Съединените щати от Грамадата на КечМания 20. Титлата е отнета от Сина четири месеца по-късно от Главния мениджър на Разбиване Кърт Енгъл. Сина си връща титлата като побеждава Букър Ти в 3-от-5-мача на „Без милост“, само за да я загуби на следващата седмица от дебютиращия Карлито. След загубата от Карлито дуото започва вражда, в която бодигардът на Карлито – Хесус удря Сина в гърба, от което Сина получава травма. Сина се завръща през ноември и си връща титлата от Карлито и направи костюмизирана въртяща се титла.

Сина взима участие в мача Кралското меле през 2005, издържа до последните двама. Сина и Батиста падат извън въжетата по едно и също време, Винс Макмеън излезе и рестартира мача и Батиста елиминира Сина. Следващия месец Сина побеждава Кърт Енгъл, за да си спечели място на КечМания 21, така започва вражда с тогавашния шампион на Федерацията Джон Брадшоу Лейфиелд (Джей Би Ел) и кабинета му. По-рано през враждата, Сина загубва титлата на Съединените щати от член на кабинета – Орландо Джордан.

В кеча

[редактиране | редактиране на кода]
Сина прави STF на Марк Хенри
Сина прави Five Knuckle Shuffle на Долф Зиглър
Сина прави U Can't See Me на Крис Мастърс
Сина прави завършващата си хватка Attitude Adjustment на Кейн, януари 2012 г.
Сина е 14-кратен WWE шампион
3-кратен световен шампион в тежка категория, с което довежда общия брой на Сина до 17 световни титли
Сина е също и 5-кратен Американски шампион
4-кратен отборен шампион

Титли и постижения

[редактиране | редактиране на кода]
  • WWE шампион (14 пъти)
  • Световен шампион в тежка категория (3 пъти)
  • Американски шампион (5 пъти)
  • Интерконтинентален шампион (1 път)
  • Световен Отборен шампион на WWE (2 пъти) – с Батиста (1) и Шон Майкълс (1)
  • Отборен шампион (2 пъти) – с Миз (1) и Дейвид Отунга (1)
  • Г-н Договора в Куфарчето (2012 – Титлата на Федерацията)
  • Кралско меле (2008, 2013)
  • Първи претендент за Титлата на Федерацията на турнирите (2003), (2005)
  • Слами награда (11 пъти)
  • 35-ти носител на Тройната корона
  • 18-ти Grand Slam шампион
  • OVW шампион (1 път)
  • Отборен шампион на OVW (1 път) – с Рико Константино
  • Световен шампион на Ultimate Pro Wrestling (1 път)
  • Световен рекорд на Гинес за най-дълъг период като фейс преди да се превърне в хийл (7786 дни)
  • Световен рекорд на Гинес за най-много направени желания на фондация Make-A-Wish (над 650)
  • Вражда на десетилетието (2010) срещу Острието
  • Мач на годината (2007) срещу Шон Майкълс на 23-ти април в Първична сила
  • Кечист на годината (2007, 2010)
  • Вражда на годината (2006) срещу Острието
  • Вражда на годината (2010) срещу Нексъс
  • Вражда на годината (2011) срещу Си Ем Пънк
  • Мач на годината (2011) срещу Си Ем Пънк на Договора в куфарчето
  • Мач на годината (2013) срещу Даниел Браян на Лятно тръшване
  • Мач на годината (2014) срещу Брей Уайът в мач ''Последният оцелял'' на Отплата
  • Мач на годината (2016) срещу Ей Джей Стайлс на Лятно тръшване
  • Най-усъвършен кечист на годината (2003)
  • Най-популярен кечист на десетилетието (2000 – 2009)
  • Най-популярен кечист на годината (2004, 2005, 2007, 2012)
  • Кечист на годината (2006, 2007)
  • Класиран под номер 1 от 500-те най-добри единични кечисти в PWI 500 през 2006, 2007 и 2013 г.
  • Най-добри промота (2015) с Кевин Оуенс
  • Най-добра история (2015) с Кевин Оуенс
  • Мач на годината на WWE (2015) с Кевин Оуенс на Договора в куфарчето
  • Решаващ фактор на годината (2011) със Скалата
  • Целувка на годината (2012) с Ей Джей Лий
  • Мач на годината (2013, 2014) – срещу Скалата за WWE титлата на КечМания 29; Отбор Сина срещу Отбор Авторитет на Сериите Оцеляване
  • Суперзвезда на годината (2009, 2010, 2012)
  • OMG момент на годината (2025) – удря Коди Роудс под пояса на Елиминационна клетка: Торонто
  • Най-добър боксофис (2007)
  • Най-добър герой (2003)
  • Най-добър на интервюта (2007)
  • Най-харизматичен (2006 – 2010)
  • Най-харизматичен на десетилетието (2000 – 2009)
  • Най-лоша вражда на годината (2012) срещу Кейн
  • Най-лош мач на годината (2012) срещу Джон Лауринайтис на Над лимита
  • Най-лош мач на годината (2014) срещу Брей Уайът на Екстремни правила
  • 10 ноември е обявен за Ден на Джон Сина от щата Масачузетс

Ключови хватки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Коригиране на Отношенията
  • Де Де Те
  • Странична преса от въжетата
  • Крак брадва булдог от въжетата
  • Падащ лист, понякога от въжетата
  • Лакът в сърцето
  • Удара с кокалчетата
  • Ураган
  • Саблен удар
  • Рибарски суплес
  • Вертикален суплес
  • STF ес ти еф / STFU
  • Поваляне с рамо
  • Булдог с една ръка
  • Бомба
  • Гръбнакотрошач

Прякори

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лидерът на Синацията
  • Шампиона (като шампион)
  • Лицето на Федерацията
  • Доктора по гангстерология
  • Най-добрия
  • Прото

Мениджъри

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кений Болин
  • Б-2
  • Ред Дог
  • Г-н Макмеън
  • Братята Усо
  • Близначките Бри и Ники Бела

Интро песни

[редактиране | редактиране на кода]
  • Slam Smack (27 юни 2002 – 7 ноември 2002)
  • Insent Bass Here от DJ Case (14 ноември 2002 – 13 февруари 2003)
  • Basic Thuganomics от Джон Сина (27 март 2003 – 10 март 2005)
  • The Time is Now от Джон Сина и Трейдмарк (17 март 2005 – 13 декември 2025)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ III, Sid Pullar (January 8, 2025). "20 Greatest WWE Wrestlers Of All Time". Sports Illustrated. Archived from the original on March 23, 2025. Retrieved May 7, 2025.
  2. ↑ Fowler, Matt. The Top 25 Wrestlers of All Time // IGN. April 5, 2024. Архивиран от оригинала на June 29, 2024. Посетен на May 7, 2025.
  3. ↑ Lovine, Jamie. The Top 50 Greatest WWE Wrestlers Of All Time // Complex. August 1, 2024. Архивиран от оригинала на December 18, 2024. Посетен на May 7, 2025.
  4. ↑ Erik, Beaston. B/R Wrestling's Top 50 Greatest WWE Superstars of All Time Rankings // Bleacher Report. April 4, 2024. Архивиран от оригинала на January 24, 2025. Посетен на May 7, 2025.
  5. ↑ WrestleMania 41 Night 2 results: Cena makes history, beats Rhodes for WWE Undisputed title // April 20, 2025. Архивиран от оригинала на April 21, 2025. Посетен на April 21, 2025.
  6. ↑ John Cena bio // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, February 6, 2005. Архивиран от оригинала на June 29, 2012. Посетен на May 5, 2007.
  7. ↑ Albright, Bob. Heavyweight homecoming: WWE champion John Cena reflects on road to stardom // The Daily News of Newburyport, June 11, 2007. Архивиран от оригинала на July 19, 2011. Посетен на September 9, 2010.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джон_Сина&oldid=12855932“.