Райно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Райно
Снимка на Райно
Райно на независимо шоу през април 2014
Роден Теранс Гуидо Герин
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена
Райно (Rhino)[3]
Райно Ричардс[3]
Райно (Rhino)[3]
Тери Ричардс
Височина 1,78 м[3]
Тегло 134 кг[2]
Обявява се от Детройт, Мичиган[1]
Треньор(и) Скот Д'Амор[3]
Дъг Чевалер[3]
Майки Дойл[3]
Дебют 1994[3]
Райно в Общомедия

Теранс Гуидо Герин[4] (роден на 7 октовмри 1975) е американски професионален кечист, по-добре познат под името Райно. Райно е познат с почвите си в World Wrestling Entertainment (WWE) от 2001 до 2005 и от 2015 до 2016, където е бивш Отборен шампион на Разбиване заедно с Хийт Слейтър, в развиващата и се система NXT, в Extreme Championship Wrestling (ECW) от 1999 до 2001, в Total Nonstop Action Wrestling (TNA) от 2005 до 2010 и през 2014, и в Ring of Honor (ROH) от 2011 до 2013.[3][5]

Той е двукратен световен шампион, носител на Световната титла в тежка категория на ECW и Световната титла в тежка категория на NWA. Други титли по време на кариерата включват Титлата на Съединените щати на WCW, Телевизионната титла на ECW, и Хардкор титлата на WWE.

Професионална кеч кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера – Подобряващ се талант на WCW/WWF (1994–1997)[редактиране | редактиране на кода]

Герин започва да тренира за кечист в Кан-Ам кеч училището, намиращо се в Уиндзър, Онтарио със Скот Д'Амор, с който по-късно се събира в TNA.[6][7] Дебютира през 1994 в независима компания на Детройт под Тери Ричардс. Герин прави четири появи в WCW като подобряващ се талант (кечист, който губи всеки път). Ричардс губи от Джим Дъган на 5 август в епизод на Съботна вечер. Телевизионният шампион на WCW Ренегат побеждава Ричардс на 9 септември на Про. Ричардс и Джони Сунгър губят от Гаднярите на 16 септември на Събота вечер. Последната поява е от Роуд Уориър Хоук на 24 септември 1995 на Световноизвестно. Герин прави поява 6 ноември 1995, в епизод на Първична сила, губейки от Хенри О. Годуин. Герин започва да се бие под името Райно Ричардс и започва да е бие в Канада, където сформира групировката, позната като „Живот като на ГАНГСТЕР“, с Джо Легендата, Зак Уайлд (Кит Асон), Крисчън Кейдж, Блъди Дил Скълион, Брет Кимбол и Секстън Хардкасъл (по-късно на име Острието).[6] Враждува с Красивия Брайън Фюри и Алексис Машийн, които са част от Продукции ХотСийт.

Catch Wrestling Association (1997–1998)[редактиране | редактиране на кода]

През 1997, Герин се премества в Хановер, Германия, където започва да се бие в Catch Wrestling Association (CWA) под името „Райно Ричардс“. На 10 октомври 1998 се бие в отбор с Екс Ел Ленгендата и печелят свободните Световни отборни титли на CWA, побеждавайки Рико де Куба и Август Смисъл. Титлите остават без носители през октомври 1998, когато Гарин оставя компанията, след като подписва с Extreme Championship Wrestling (ECW).

Extreme Championship Wrestling (1999–2001)[редактиране | редактиране на кода]

Герин дебютира в ECW през 1999 as Rhino като Райно. Райно бързо се присъединява към Стив Корино и Джак Виктори. Райно и Корино предизвикват Томи Дриймър и Рейвън за Световните отборни титли на ECW World Tag Team Championship на Жестока анархия, но не ги печелят. В края на 1999, Райно започва вражда със Сендмен, и на Ноември за спомен той партнира с Играчите от импакт, побеждавайки Дриймър, Рейвън и Сендмен.[3]

На 12 март, 2000, Райно губи от Супер луд във финалите на турнира за Световната телевизионна титла на Живот в опасност. Печели титлата на 22 април, побеждавайки Йошихиро Таджири на Кибер Тръшване.[8] Губи титлата от Кид Каш на 26 август, но отново я печели, две седмици по-късно на 9 септември.[9]

През средата на 2000, Райно продължава да враждува със Сендмен, побеждавайки го в мачове за титлата на Хардкор рай и Гореща вълна. В мача му срещу него на Хардкор рай, Райно прави Райно драйвър на жената и придружителката на Сендмен, Лори. На Гореща вълна преди началото на мача Райно атакува двойката и се опитва да напъха главата на Лори в тоалетна.[10]

Райно печели Световната титла в тежка категория на 7 януари, 2001 Доказана вина, побеждавайки Сендмен в кратък мач, след като той я печели в Троен маси, стълби, столове и пръчки.[11] Защитава я два пъти, побеждавайки Сендмен на 12 януари и Спайк Дъдли на 13 януари 2001 на последните две шоута на ECW, преди да става последния Световен шампион в тежка категория и Телевизионен шампион, тъй като компанията е закупена през април.

World Wrestling Federation/Entertainment[редактиране | редактиране на кода]

Съюза (2001)[редактиране | редактиране на кода]

След затварянето на ECW, Герин подписва договор с World Wrestling Federation (WWF). Дебютира на 19 март 2001 на Първична сила, в Олбъни, Ню Йорк на Pepsi Arena, под името Райно като злодей, съюзявайки се с Острието и Крисчън.[3] Райно помага на Острието и Крисчън да победят Харди Бойз и Дъдли Бойс за Отборните титли на WWF в мач с маси, стълби и столове на КечМания 17.[12] На 17 април 2001, в епизод на Разбиване побеждава Кейн и печели Хардкор титлата. На Ответен удар, Райно побеждава Рейвън за Хардкор титлата на WWF. На Денят на Страшният съд, Райно, Острието и Крисчън сформират групировка с Кърт Енгъл, позната като Отбор РОКК, и всеки един стига до полуфиналите на Крал на ринга.[13] Райно е елиминиран от евентуалния победител на тунира, Острието.[14] След това той защитава Хардкор титлата, където печели три пъти в средата на 2001.[15]

На 9 юли, в епизод на Първична сила, Райно „завладява“ WWF заедно с други кечисти от ECW. Групата, водена от председателя на ECW Пол Хеймън, се съюзява с вражеската компания WCW по-късно същата вечер, сформирайки Съюза на Нашествие. Райно участва в първият Бунтовен мач; отборен мач пет-не-пет, където Отбор WCW и ECW (Букър Ти, Даймънд Далас Пейдж, (WCW) Райно и Дъдли Бойс (Бъба Рей Дъдли и Дивон Дъдли) (ECW)) побеждават Отбор WWF (Ледения Стив Остин, Кърт Енгъл, Крис Джерико, Гробаря и Кейн), Райно враждува с Джерико, след като Джерико се подигра на Стефани Макмеън, председателя пред кадър на ECW, няколко пъти. В един момент по време на враждата, когато Райно прави Съсирека на Джерико през сцената на 9 август на Разбиване.[16] На Лятно тръшване, Райно се би с Джерико и губи. На 23 септември на Непростимо, побеждава бившия кечист на ECW Йошихиро Таджири за Титлата на Съединените щати на WCW.[17] Носител е на титлата до друг мач, преди да я загуби от Кърт Енгъл на 22 октомври в епизод на Първична сила.[17] След загубата, Райно е освободен от Съюза на 25 октомври на Разбиване. Освобождаването е сюжет, който да обясни отсъствието на Райно, докато е подложен на операция на маточната шийка на заради два херниирани дискове във врата му. Операцията е успешна на 12 ноември 2001.[3]

Смяна на марки (2003–2005)[редактиране | редактиране на кода]

Райно се връща по телевизията на WWE тринайсет месеца по-късно на 27 февруари 2003 на Разбиване, съюзявайки се с Крис Беноа и ставайки герой за пръв път в кариерата му в WWE. Райно и Беноа неуспешно предизвикват Отбор Енгъл за Отборните титли в отборен мач тройна заплаха (който включва Лос Герерос) на КечМания 19.[18] Райно и Беноа продължават да са отбор до Отмъщение, където Райно обръща гръб на Беноа по време на мач за Титлата на Съединените щати срещу Еди Гереро, правейки го злодей отново.[19] На Денят на Страшният съд, Райно е в отбор със Спанки, и Крис Беноа в загуба от Джон Сина и Кървящите италианци (Чък Полумбо и Джони Стамболи). Райно продължава да бъде в Разбиване, опитвайки се да спечели Титлата на щатите няколко пъти. На Лятно тръшване, Райно се бие в мач фатална четворка за титлата но отново не успява да я спечели. На Кралски грохот Райно участва в Кралското меле, влизайки под №6, но е елиминиран от Кркис Беноа. През март 2004, Райно се мести в Първична сила по време на Жребият за 2004. По-късно същата вечер се бие срещу Беноа за Световната титла в тежка категория, но губи. През юли отново става добър, след като се бие със тогавашния злодей Ланс Сторм и сформира отбор с Таджири. Отборът предизвиква Световните отборни шампиони няколко пъти през 2004. През януари 2005 на епизод наПървична сила Райно губи в Квалификационен мач за Кралското меле срещу Острието.[3]

Райно е освободен от договорът му с WWE на 9 април 2005 заедно с приятеля му Мат Харди заради спор със жена му на афтърпартито ма КечМания 21.[20] Прави последна поява в WWE на ECW турнира Нощно сбиване на 12 юни, където губи от Сабу.[21]

Total Nonstop Action Wrestling[редактиране | редактиране на кода]

Световен шампион в тежка категория на NWA (2005–2006)[редактиране | редактиране на кода]

Райно, биейки се за TNA в Орландо, Флорида

След време на независими компании, Герин прави дебют в Total Nonstop Action Wrestling (TNA) на 17 юли 2005 като Райно, като името му в ECW. Той дебютира като прави на тогавашния-Световен шампион в тежка категория на NWA Рейвън Съсирека след мача с Абис на Без отказ, дебютирайки като член на Планета Джарет.[22]

Тези събития довеждат до мач между отбора на Райно и Джеф Джерет и отбора на Рейвън и завръщащия се Сабу на Жертване на 14 август. Преди шоуто Жертване, Директора на операциите Лари Зъбиско информира Джарет, който молеше за шанс за титлата през седмиците, че ако тушира Рейвън ще получава шанс за Световната титла в тежка категория на NWA на Несломими. Обаче, ако Джарет загуби мача, няма да получава шанс за титлата за една година.[23] По-късно, по време на мач Джеф Харди, се връща в TNA, атакувайки Джарет и позволявайки да направи Съсирек и да тушира Рейвън. Джарет, бесен след като загуби шанса за титлата, гледайки как Зъбиско оябвява Райно за новия главен претендент след като турнира спира.[24] Райно се бие срещу Рейвън на Несломими, където Райно без да иска прави Съсирека на пазарска количка както в мача му за Хардкор титлата на Ответен удар в WWF. Въпреки намеса от Джарет, Рейсън си запазва титлата след като прави Even Flow DDT.[25]

Райно се бие с Джеф Харди с главния мач на дебютния епизод на Impact! по Spike TV на 1 октомври. Мача свършва без победител, след като Абис и Сабу се намесват. На Прославяне, Райно, Абис, Сабу и Харди се бият в Монстърс бол мач, който Райно печели след като прави Райно драйвър от второто въже на Харди. По-късно, Райно печели пореден мач с 10 човека за определи кой ще се бие с Джеф Джарет за Световната титла на NWA, след като Кевин Наш, опонента на Джарет претърпява истинска травма.[26][27] Райно побеждава Джарет и печели титлата. Райно губи титлата на двучасов прайм тайм епизод на Impact! на 3 ноември.[28]

Започвайки от 26 ноември в епизод на Impact!, TNA започва да излъчва видеота за кариерата на Райно и личния му живот в подготовката за реванша му на Повратна точка. Губи реванша след удар с китара и намеса от Отбор Канада.[29]

Райно излиза на ринга

Райно враждува с брутално с Абис, който (заради равенство с Планета Джарет) прекъсва войната Райно с Отбор Канада. Враждата видя Абис да прави Тръшване в черната дупка Райно на няколко стола, а Райно прави Съсирек на Абис през стоманена врата.[30] Враждата им свършва на Срещу всеки шанс, когато Райно прави Съсирек на Аис от 5 метрова рампа на четири маси.[31] През април, Райно става член на отбора от четирима мъже на Стинг „Войниците“, съюзявайки се с Ей Джей Стайлс и Рон Килингс срещу „Армията“ на Джарет в Смъртоносен мач в Капан на В капан.[32] На 9 юни след като Райно побеждава Джарет на TNA хаус шоу в старата ECW Aren във Филаделфия, публично обявява, че му е предложен договор от WWE и да се бие за новото ECW. Райно, обаче, решава да остане в TNA.[3][33] На 11 юли, Райно прави предизвикателство срещу WWE за тяхното настоящо ECW. Шокиращо е това, че той не харесва новата посока на ECW и хвърля „истинската“ Титла на ECW (скрита в торба като Райно заявява, че WWE ще заплаши с правата си, ако той я покаже) в масло и го изгаря (той по-късно признава, че е реплика, и че все още оригиналната титла е у тях.[7][34] Тогава той враждува с Монти Броун и Самоа Джо, това стига до тройно участие на Хардкор правосъдие, което свърши когато Самоа Джо тушира Монти Браун след като го тръшва в маса.[35] Райно враждува с Крисчън Кейдж, играейки на разстояние тяхната история заедно в WWE, Япония, и Канада.[36] Враждата продължава, когато Крисчън и Герин се бият в Уличен бой на Осмата миля на Прославяне, октомври. Крисчън печели след като прави con-chair-to със стълба, счупена мача, уличен знак, и няколко стола върху Райно. Това кулминира на 16 ноември на Impact!, където той се бие срещу него в мач шест стени от бодлива тел. Кейдж печели след като Съсирека на Райно премина през врата на клетката.[37]

Няколко вражди и съюзи (2006–2010)[редактиране | редактиране на кода]

След края на 2006, Райно се замесва с Ей Джей Стайлс. Това започва кагато Райно се опитва да помогне на Стайлс със ситуацията му с Кристофър Даниълс, но само му попречва и се меси, превръщайки го в злодей.[38] Райно губи от Стайлс на Повратна точка след като Стайлс се престори, че има травма на коляното и тушира Райно с превъртане.[39] Враждата им продължава до 2007. На Крайно решение, Райно побеждава Стайлс в мач Последният оцелял. Райно подготвяше маси, за да хвърли Стайлс върху тях. Стайлс, обаче видя какво става и решава да стане, губейки. След мач, Райно се закле, че не е със Стайлс и му направи Райно драйвър на рампата.[40] На Срещу всеки шанс, Стайлс побеждава Райно в Мотор сити мач с вериги след като избягва Съсирека и го превъртява за туш.[41] Стайлс предизвиква всеки кечист на TNA да се бие с его на Дестинация Х в дебюта на Издигащия Х мач и Райно приема предизвикателството. На Дестинация Х, Райно побеждава Ей Джей Стайлс в мача след Съсирек, стъпвайки върху пръстите на Стайлс.[42] На 22 март, Райно е избран като третия член на Отбор на Кърт Енгъл в мача на В капан, заедно със Самоа Джо и евентуално Джеф Джерети, и Стинг. Те губят от Коалицията на Крисчън в Смъртоносен мач в капан. Райно прави важен момент от мача, когато прави Съсирека на Томко през вратата на клетката.[43]

Райно се бие в шоу на TNA

Райно започва кратки вражди с Кристофър Даниълс и Латиноамериканска Екс-промяна, преди да враждува с Джеймс Сторм. На 21 юни на Impact!, Сторм и Робърт побеждават Райно и Ерик Йънг. След мача, Сторм излива бира в лицето на Райно, което го изнервя.[44] След две седмици, Райно има интервю с Майк Тиней, за това е бил възстановен алкохолик, и че се е изнервил заради бирата в лицето му.[45] Враждата продължава на мача на Път към победа. Сторм печели мача лед като удря Райно с шише с бира. След мача Сторм и Джаки Мур атакуват Райно и излиат бира в устата му, оставяйки го да кърви на ринга.[46] На Хардкор правосъдие, Райно губи в Кръчмарски бунт от Сторм, след като Сторм удря тила на Райно с бутилка, но Райно го побеждава на Без отказ.[47] След мача, прави Съсирек на Мур. Райно враждува с Рейвън, заради Монстърс бол мача на Прославяне между Райно, Рейвън, Абис и Блек Рейн, който Абис печели. На повратна точка, той трябва да се бие в мач с Абис срещу Блек Рейн и Релик, но е заместен от Рейвън заради травма. След като се бори с алкохолен пристъп (заради сюжет от Джеймс Сторм), Райно се връща на Срещу всеки шанс и прави Съсирек на Сторм, коствайки му Ерик Йънг да запази Световната титла по пиене. На 9 март Райно побеждава Сторм на Дестинация Х, във втория Издигащ Х мач на Райно, правейки Райно 2-0 в този вид мач.

На следващата седмица, Крисчън Кейдж трябва да намери партньор за да се бие срещу Ей Джей Стайлс и Томко, Моли Райном но той отказва, заради тяхната история (оттогава Кейдж е добър). Томко, Стайлс, и Отбор 3D атакуват Кейдж след отборния мач с Кевин Наш. На следващата седмица Impact!, Кейдж моли Райно да бъде на негова страна по време на интервю с Джеръми Бораш. На В капан в Смъртоносния мач в капан, Райно тушира Сторм и печели за отбора на Кейдж.[48] Райно сформира отбор с Кейдж и участват в Отборния турнир Дюсес Уайлд за нови отборни шампиони, побеждавайки Мотор Сити Машийн Гънс (Крис Сабин и Алекс Шели). Турнирът се провежда на Жертване, побеждавайки отбора на Робърт Рууд и Букър Ти, но губят във втория кръг от Отбор 3D след като Брат Рей удря Райно с пръчка. Райно побеждава Джеймс Сторм и се класира а мача Краля на планината на Годишно тръшване, където Самоа Джо запазва Световната титла в тежка категория на TNA. Оттогава, Райно сформира отбо с Крисчън Кейдж. На Хардкор правосъдие, Райно и Кейдж побеждават Отбор 3D, прекратявайки тяхната вражда.

Райно по време на враждата си с Кръстника от Главната мафия Кърт Енгъл

Райно и Крисчън тихо се разделят, където Кейдж се бие в главните мачове, а Райно заедно с Шампионката при жените на TNA Тейлър Уайлд започват вражда с Красивите хора и Кют Кип, кратко след Тежко правосъдие. На Прославяне 4, Райно заедно с О Ди Би и Рака Кип (който наскоро става добър) побеждават Красивите хора и Кют Кип. На 23 октомври на Impact!, Райно конфронтира Шейх Абдул Башир. По-късно е атакуван от Башир. Враждата свършва, когато Райно си отмъщава и побеждава Щейх на Повратна точка.

На 20 ноември, на Impact!, Райно атакува Главната мафия, но Мафията отвръщат и го поставят в ковчег. На следващата седмица, Райно официално се присъединява към Ей Джей Стайлс и Самоа Джо, кръщавайки се Фронтова линия. Райно решава, че Фронтова линия трябва да има повече членове, ако искат да победят Главната мафия, и за изненада и разпит между групата, молят Отбор 3D да се присъединят към Фронтова линия. По-късно същата вечер, Отбор 3D се съгласяват, помагайки на Стайлс и Джо да атакуват Мафи. На Генезис, Райно фуби от Стинг в мач за Световната титла в тежка категория.

На предварителното шоу на В капан, Ерик Йънг побеждава Дани Бонадюс. След мача, Бонадюс атакува Йънг, но Райно излиза и помага на Йънг, Съсирвайки Банадюс. След това, Райно започва сюжет, където той тренира и ще бъде ментор на Джеси Нийл, бивш военен, за да стане кечист. Обаче, тренирайки Джеси Нийл, Райно става разочарован, водейки до разбесняване. Това довежда до отборен мач на 13 август 2009, където Джеси губи, правейки "новобранска грешка", като отказва да се смени с Райно. Райно става злодей, като съсирва Джеси. После бившите ментори Отбор 3D осъзнават, че той е егоист, водейки вражда между тях. Райно се появява на Без отказ за да се бие с новата суперзвезда Боби Лешли. Въпреки, че Съсирва Лешли два пъти, Райно е победен след нокаутиращ удар.[49] На 15 октомври, наImpact!, той губи мач с носилки от Лешли. На следващата седмица, Райно започва да твърди, че TNA е направила услуга на новака, докато се опитва да изкарва ветераните като него от компанията.[50] След седмици убеждаване, на 5 ноември на Impact! Отбор 3D стават злодей и се присъединяват към Райно.[51][52][53] На Райно заедно с Отбор 3D побеждават Мат Морган, Херандез и Д'Анджело Динеро след Съсирек от Райно.[54]На 19 ноември на Impact! Джеси Нийл става злодей и се присъединява към Райно и Отбор 3D.[55] Две седмици по-късно, Суисайд се присъединява към Морган, Хернандез и Динеро, за да се изравнят.[56] На Крайно решение, Морган, Хернандез, Динеро и Суисайд побеждават Нийл, Отбор 3D и Райно в елиминационен отборен мач между осем човека.[57] Когато Хълк Хоуган и Ерик Бишоф завземат TNA в началото на 2010, сюжета с Райно спира, а Отбор 3D стават добри, враждувайки с Гаднярите.

EV 2.0 и напускане (2010)[редактиране | редактиране на кода]

Райно излиза на ринга

След като отсъства от телевизията за четири месеца, Райно се връща на 1 юли на Impact!, заедно с други бивши кечисти от ECW Томи Дриймър, Рейвън и Стиви Ричадс, изглеждайки, че е отново добър.[58] На 15 юли, на Impact! Райно, Дриймър, Рейвън, Ричардс, Брат Дъдли, Пат Кени и Ал Сноу, водени от Мик Фоли, се обединяват с Световния шампионв тежка категория на TNA Роб Ван Дам, атакувайки Абис и останалите кечисти от TNA.[59][60][61] На следващата седмица, Президента на TNA Дикси Картър се съгласява кечистите от ECW да получат свое pay–per–view, Хардкор правосъдие: Последното сбиване, като отпразнуване на хардкор кеча и старата компанията.[62] На събитието Райно побеждава Ал Сноу и Брат Рънт в троен мач.[63] На следващия епизод на Impact!, кечистите от ECW, познати като EV 2.0, са пребити от Ей Джей Стайлс, Казариан, Робърт Рууд, Джеймс Сторм, Дъг Уилямс и Мат Морган от групировката Богатство на Рик Светкавицата, който мисли, че те не заслужават да са в TNA.[64][65] По време на побоя Абис излиза, бие Роб Ван зад кулисите, коствайки му сюжетни травми, които го принуждават да освободи Световната титла в тежка категория на TNA, водейки EV 2.0 да търсят отмъщение.[66] На 26 август Impact! Райно извиква Абис за това, което е направил и после го Съсирва.[67] На без отказ, п=Абис побеждава Райно в Мач Тушовете важат навсякъде.[68] На Прославяне Райно, Дриймър, Рейвън. Ричардс и Сабу побеждават членовете на Богатство Стайлс, Казариан, Морган, Рууд и Старм в Смъртоносен мач в капан.[69] След това договора на Райно изтича TNA, но остава с команията.[70][71][72] На Повратна точка EV 2.0 се бият срещу Богатство в отборен мач между 10 човека, където всеки от EV 2.0 залага своята кариера. Накрая, EV 2.0 губят мача, а Сабу е освободен от TNA.[73] На следващия епизод на Impact!, Райно се обявява като човека от EV 2.0, който се обажда на Ерик Бишоф, опитвайки се да бъде част от групировката Безсмъртни, което довежда до скарване с Роб Ван Дам, който иска да да намери предателя и EV 2.0, коствайки на мача на Ван Дам срещу Казариян и удря Томи Дриймър със стол, ставайки злодей.[74] На 18 ноември на Impact! Райно казва, че Бишоф се съгласява да пренаеме Райно, стига да пребива EV 2.0.[75] На следваща седмица Дриймр побеждава Райно в Уличен бой, но селд това е изгонен от Роб Ван Дам, който го предизвиква на мач до първа кръв на Крайно решение, който Ван Дам печели.[76][77] На следващия епизод на Impact! Бишоф отказва на Райно да даде договор на TNA и Богатство и Безсмъртни го изкарват извън арената.[78][79]

Завръщане и Отбор Дикси (2014)[редактиране | редактиране на кода]

На 20 юни 2014, Райно се връща в TNA по време на записи за Impact Wrestling, атакувайки Були Рей помагайки на Итан Картър III, да спечели мач с маси, ставайки злодей. На 17 юли на Impact Wrestling, Райно и Картър побеждават Дриймър и Були Рей, а на 24 юли, Райно, Картър и Рокстар Спъд побеждават Дриймър, Були Рей и Дивон в Уличен бой в Ню Йорк между шестима. На 7 августof Impact Wrestling, Райно, Картър, Сницки, и Райклон се бият срещу Отбор 3D, Дриймър и Ал Сноу в Хардкор война, но губят. На 20 август Impact Wrestling, Картър обвинява Райно за хвърлянето през масата на Дикси Картър, преди две седмици и го атакува. Това превръща Райно отново в добър.[5] На 28 август на Impact, Райно се бие срещу Итан Картър III и губи. На 3 и 11 септември на Impact, Райно побеждава Рокстар Спъд. На 18 септември на Impact Wrestling, Райно е победен от Итан в Уличен бой в Ню Йорк. Мачът е последната му поява в TNA, а профила му от сайта на TNA е преместен от "Настоящия състав" в "Бивши кечисти" на 13 февруари 2015.

Juggalo Championship Wrestling (2004, 2005, 2011–2012)[редактиране | редактиране на кода]

Герин дебютира в Juggalo Championship Wrestling (JCW) на музиклния фестивал през 2004 Събиране на Джугалите, побеждавайки Абис.[80] На събитието на следващата година, се бие на страната на компанията в "JCW срещу TNA: Война за три дни." Герин се завръща в Juggalo Championship Wrestling през 2011, спасявайки шампиона в тежка категория на JCW Капрал Робинсън от атаката от Брейър Уелингтън и Бътлър Джийвс.[81] Заедно с Уийдмен, 2 Тъф Тони, и Джейлбърд мен, той побеждава отбора на Бейби Бич Бой, Бъмпин Ъглйс и Бул Пейн на първия интернет pay-per-view Брадвите атакуват.[82]

На Сред пушек, Райно спасява Тони от атаката на Сабу и Роб Конуей, ставайки добър.[83] Той и Тони са уреди за отборен мач срещу двамата на Бунта на Св. Андрю.[83]

Независими компании (2011–до сега)[редактиране | редактиране на кода]

След напускането му от TNA, Райно се появява в няколко независими компании сред Съединените щати и Канада. През май 2011, Райно участва в първото турне на New Japan Pro Wrestling (NJPW) в САЩ, Турнето Нашествие 2011. В главния мач от първия ден на 3 май в Рахуей, Ню Джърси, Райно и Чарли Хаас побеждават от Шампиона в тежка категория на IWGP Хироши Танахаши и Тоги Макабе след като Райно тушира Макабе.[84][85] На следващия ден в Ню Йорк Сити, Райно тушира Казучка Окада в отборен мач между шестима, където той е в отбора на Дейви Ричардс и Хомисайд срещу Окада, Макабе и Рюске Тагучи.[86] На третия и последен ден от турнето, Райно е победен от Макабе в главния мач, "Уличен бой в Южна Филаделфия", в бившата ECW Arena.[87] На 29 май Райно се появява в Dutch Pro Wrestling, побеждавайки Кензо Ричардс в мач с екстремни правила.

Той се бие в Resistance Pro Wrestling. На 17 февруари, 2012, в Vicious Circle, той е победен от шампиона в тежка категория на RPW Хари Смит.[88] Райно получава друг шанс за титлата на Обсебване, където Смит залага своята титла на RPW, а Райно своята Световна титла на ECW, но мача свърша без победител.[89] Последния мач между двамата се провежда на 11 май 2012, на Малко смъртно място, където Райно е победен от Смит, със специален гост съдия Рейвън.

На 1 септември, той е победен в мач срещу Бил Колиер за Титлата в тежка категория на PWR в Уатсбург, Пенсилвания.[90] На 4 октомври, той се бие срещу шампиона в тежка категория на FWE Томи Дриймър в първия PPV турнир на Family Wrestling Entertainment, Обратно в Бруклин, но е победен.[91] На 6 октворму 2012, Райно участва в първото шоу на House of Hardcore, побеждавайки Сами Калихан.[92]

На 30 май 2014 Райно печели титлата в тежка категория на UCW (Universal Championship Wrestling). Бие срещу "Натуралния" Чейс Стивънс в уличен бой, след като "Оглавяващия" Крис Майкълс не се показва.

На 17 ноември, Райно стига до финала на турнира за короноване на първия Световен шампион на Extreme Rising,[93] стига до последния кръг на 29 декември, но е победен от Стиви Ричардс.[94] На 6 юни 2014, Райно и Абис са победени от Дриймър и Дивон в House of Hardcore на Томи Дриймър.[95]

Райно е уреден да направи своя дебют в Championship Wrestling Entertainment в Порт Сейн Луис, Флорида на 10 април 2015. На 18 юли 2015 на House of Hardcore 9, Райно се бие срещу Остин Ейрис и губи.

На 1 ноември, 2015, Райно предизвиква Шампиона на PWP (Pro Wrestling Pride) Голямото Гризли, в Пейнтън, Дивон в Обединеното кралство. Гризли успешно защитава титлата си, и по-късно се обявява, че Райно ще предизвика отново през декември.

Legend City Wrestling (2011, 2012, 2014)[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2012, работи дълго за Сейнт Джонс, Нюфаундленд и Лабрадорската организация Legend City Wrestling срещу кечисти като Майк Хюс и други кечисти от TNA Кийоши.[96] На 16 септември, 2014 Райно и Майк Хюс се бият срещу Килгрейв и Аполо.

Ring of Honor (2011–2013)[редактиране | редактиране на кода]

Райно е разкрит като бодигард, назначен от Принц Нана, пазейки Посолството от Номисайд на 13 юни 2011. В дебюта си за компанията на 26 юни на Най-добрия на Света 2011, Райно е победен от Хомисайд в Уличен бой.[97] В следващата му поява на ROH на pay-per-view турнира Смърт преди безчестие на 17 септември, Райно и члена на Посолството Томасо Чампа побеждават Хомисайд и Джей Литал.[98] В краят на 2011, след като не се е появявал в ROH за няколко месеца, Райно е махнат от състава на ROH от сайта им, разкривайки напускането му от компанията. Герин се връща в Ring of Honor на април 2012, пренесен от Посолството към Къщата на истината на Труф Мартини и е обявен като опонента на "Умиращия трудно" Еди Едуардс за турнира Гранични войни на 12 май. Райно е победен от Едуардс чрез туш. На 15 септември на Смърт преди безчестие, Райно неуспешно предизвиква Кевин Стийн за Световната титла на ROH.[99] Обаче, след това той е нает от членовете на S.C.U.M. да атакува претендента Джей Литал, но е спрян от Стийн. На 11-тото Годишно шоу на ROH, Райно атакува Литал след мача му със Стийн.[100] На 23 юни на записите за Ring of Honor Wrestling, S.C.U.M. са принудени да се разелят, след като са победени от Отбор ROH в мач Война в Стоманена клетка.[101] Герин оставя ROH, катко след това.

Завръщане в WWE[редактиране | редактиране на кода]

NXT (2015–2016)[редактиране | редактиране на кода]

Райно през март 2015.

Райно прави неочаквано завръщане в WWE на 18 февруари 2015 по време на записите за развиващата се територия NXT, побеждавайки Илайъс Самсън.[102][103] След седмици побеждаване на неуспяващи участници, Райно обява, че е в NXT за да спечели Титлата на NXT. На 15 април на NXT, Райно се бие срещу Сами Зейн и губи. На 6 май на NXT, след като побеждава Бул Демпси, Райно предизвиква Барън Корбин за мач на NXT Завземане: Неудържими, който той губи. На 3 юни, на NXT, след загуба от Фин Бáлър, Райно Съсирва Бáлър, ставайки злодей. На 1 юли, на NXT, Райно е в отбора на Кевин Оуенс губейки от Бáлър и Самоа Джо.

През септември, Райно и Корбин участват в Дъсти Роудс Отборна класика, където побеждават Възкачване в първия кръг, сед като побеждават Джони Гаргано и Томасо Чампа в четвъртфиналите. На NXT Завземане: Бруклин, Райно и Корбин побеждават Джейсън Джордан и Чад Гейбъл в полуфиналите, преди да загубят от Фин Бáлър и Самоа Джо във финалите същата вечер. На 14 октовмри, на NXT, Райно участва в кралска биткза за определяне на главен претендент за Титлата на NXT, където е елиминиран от Корбин. На следваща седмица на NXT, Райно се бие срещу Корбин, но губи

На 7 декември, 2015, на Първична сила, Райно прави изненадваща поява в главния състав като добър, когато се събира с Дъдли Бойс и Томи Дриймър като Екстремните, конфронтирайки Семейство Уайът преди да участват в елиминационен отборен мач Фатална четворка между 16 човека, където са елиминиранот от Лигата на нацийте.[104] На МСС, Ектремните се бият срещу Семейство Уайът в Еиминационен отборен мач с маси между 8 човека, където губят, и отбрен мач с Екстремни правила на следващата вечер на Първична сила но губят.[105][106]

Райно правил изненадваща поява на 6 юли 2016, на NXT, намесвайки се в мача между Хайп Броус и Блейк и Мърфи.[107] На 20 юли, на NXT, Райно губи от Шампиона на NXT Самоа Джо чрез предаване.[108]

Разбиване и събиране с Хийт Слейтър (2016–до сега)[редактиране | редактиране на кода]

На 26 юли, на Разбиване на живо, Райно се завръща и атакува "свободния" Хийт Слейтър със Съсирек.[109][110] На 9 август, двамата се бият взаимно, с условие, че ако Слейтър спечели, той ще получи договор за Разбиване; обаче Райно побеждава Слейтър. На 23 август на Разбиване, на Слейтър е предложено място за отборния турнир за новите Отборни титли на Разбиване, ако си напери съотборник. След като не може да открие партньор, Райно предлага и се съгласява да бъде неговия съотборник за турнира.[111] Те успешно печелят първия си мач заедно, когато побеждават Хедбенгърс стигайки до полуфиналите, където побеждават Хайп Броус, стигайки до финалите на турнира на ответен удар.[112]

Друга медия[редактиране | редактиране на кода]

Герин прави филмов дебют в ужасът през 2011 Смърт от високо, заедно с друг кечист Кърт Енгъл.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Герин обявява на 4 март 2016, че ще се кандидатира за Камарата на представителите в Мичиган,[113] измествайки се на място в 15та Област, който обхваща родния му град Диърборн.[114] В интервюта, Герин потвърждава, че ще се кандидатира като Републиканец и че има одобрението на председателя на WWE Винс Макмеън,[115] чиято съпруга монтира неуспешни кампании в Кънектикът за офис на губернатора и място на Сената на САЩ. Сегашният Джордж Дарани, представител на Демократична страна, не може да се кандидатира за преизбиране поради дългосрочни ограничения. На 2 август, 2016, става ясно, че Герин, печели Републиканската Глава, и че ще се изправи пред победител на Демократичната Глава, Абдула Хамонд през ноември в общите избори.[116]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Герин е близък приятел с Адам Коупланд и Джей Ресо, по-добре познати като Острието и Крисчън. След записите на Разбиване на 16 септември 2011, Герин се завръща за една нощ в WWE като част от "Оценителната вечер", отпразнуваща кариерата на Острието.[117] Той също прави поява, по време на въвеждането на Острието в Залата на славата на WWE, Клас от 2012.[118]

В кеча[редактиране | редактиране на кода]

Райно прави Съсирек на Майкъл Елджин през 2011
Райно прави суперплекс на Сабу през 1999
  • Финални ходове
    • Gore[1] (Копие)[119]
    • Rhino Driver[120] / Rhino Spike[3] (Spike piledriver,[121] понякога от второто въже[122] или от ръба през маса)[123]ECW/TNA
  • Ключови ходове
  • Мениджъри
  • Прякори
    • „Чудовищния новобранец“[131]
    • „Голямата шибана сделка“[131]
    • „Човека-звяр“[131]
    • „Д-р Убиец“[132]
    • „Машината за Съсиреци/Войни“[131]
  • Входни песни
    • „For Whom the Bell Tolls“ на Metallica[133] (CWA)
    • „Body Count's In The House“ на Body Count[133] (ECW; 1998)
    • „Debonaire“ на Dope[133] (ECW/Независими компании; 1999 – 2001, 2011–до сега)
    • „Tusk“ на Джим Джонстън[134] (WWF/E/NXT; 2001 – 2004, 2015–до сега)
    • „Stampede“ на Dale Oliver[135] (TNA; 17 юли 2005 – 2 октомври 2010)
    • "More Than One Man"(w/Just One Man intro) на Джим Джонстън (30 август 2016 – до сега; използвана докато е в отбор с Хийт Слейтър)

Шампионски титли и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Border City Wrestling
    • Кан-Ам (Канадско-американски) Телевизионен шампион на BCW (1 път)[136]
  • Canadian Wrestling's Elite
    • Отборен шампион на CWE (1 път) – с Ей Джей Санчез[137]
  • Catch Wrestling Association
    • Световен отборен шампион на CWA (2 пъти)[6][138] – с Джо Легендата (1) и Жан-Пиер Лефит (1)
  • DDT Pro-Wrestling
    • Железния шампион в тежка категория на (1 път)
  • European Wrestling Promotion
    • Световен шампион в тежка категория на EWP (1 път)[139]
  • Extreme Championship Wrestling
  • Full Global Alliance Wrestling
    • Шампион в тежка категория на FGA (1 път)
  • International Wrestling Cartel
    • Световен шампион в тежка категория на IWC (1 път)[140]
  • Jersey All Pro Wrestling
    • Шампион в тежка категория на JAPW (1 път)[141]
  • Lancaster Championship Wrestling
    • Шампион в тежка категория на LCW (1 път)[142]
  • Metro Pro Wrestling
    • Шампион в тежка категория на MPW (1 път)
  • NWA Mid-South
    • Средно-южняшки обединен шампион в тежка категория на NWA (1 път)[143]
  • Prime Time Wrestling
    • Шампион в тежка категория на PTW (1 път)[144]
  • Pro Wrestling Illustrated
    • PWI го класира като #10 от топ 500 индивидуални кечисти в PWI 500 през 2001[145]
  • Pure Wrestling Association
    • Купа Морков (2015) – с Томи Дриймър[146]
  • Rockstar Pro
    • Шампион на Rockstar Pro (1 път)[147]
  • Total Nonstop Action Wrestling
    • Световен шампион в тежка категория на NWA (1 път)[26]
    • Поредица за злато (2005 – Тежка категория)[148]
    • TNA Купа Пуйка (2008)[3]
  • Universal Championship Wrestling
    • Шампион в тежка категория на UCW (1 път)[149]
  • Universyl Wrestling Enterprises
    • Шампион в тежка категория на UWE (1 път)[150]
  • USA Xtreme Wrestling
    • Шампион в тежка категория на UXW (1 път)[151]
  • World Series Wrestling
    • Шампион в тежка категория на WSW (1 път, пръв)[152]
  • World Wrestling Federation/Entertainment
  • Xtreme Intense Championship Wrestling
    • Средно-западен шампион в тежка категория на XICW (3 път)[153]
  • Xtreme Wrestling Alliance
    • Шампион в тежка категория на XWA (1 път)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в TNA bio. // Total Nonstop Action Wrestling. Архив на оригинала от 2008-07-25. Посетен на 2010-12-19.
  2. http://www.wwe.com/superstars/rhyno
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Rhino's OWW Profile. // Online World of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  4. Benigno, Anthony. Rhyno speaks on his decision to run for State Representative in Michigan. // WWE, 4 March 2016. Посетен на 15 March 2016. I’m running under my real name, Terrance Guido Gerin.
  5. а б Rhino returns to TNA – 411 Mania.com
  6. а б в Rhino more than meets the eye. // SLAM! Sports. Посетен на 2007-08-20.
  7. а б Squared Circle Veteran. // pressandguide.com. Посетен на 2007-08-20.[мъртъв линк]
  8. а б Rhino's first ECW World Television Championship reign. // WWE.
  9. а б Rhino's second ECW World Television Championship reign. //
  10. ECW Heatwave 2000. // pwwew.net. Посетен на 2007-08-20.
  11. а б Rhino's first ECW World Heavyweight Championship reign. // WWE.
  12. WrestleMania X-7 Results. // SLAM! Sports. Посетен на 2007-08-20.
  13. Official Site of the Rhyno. // rhynohomepage.tripod.com. Посетен на 2007-08-20.
  14. King of the Ring 2001 Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  15. а б WWE Hardcore Championship history. // WWE. Посетен на 2012-03-18.
  16. Rhyno Gores Chris Jericho through the SmackDown set: SmackDown, August 9, 2001 (1:01). //
  17. а б в Rhyno's first United States Championship reign. // WWE. Посетен на 2007-08-20.
  18. WrestleMania XIX Results. // WWE. Посетен на 2007-08-20.
  19. 2003 Vengeance Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  20. Clevett, Jason. Rhyno and Matt Hardy released. // SLAM! Sports, 2005-04-11. Посетен на 2008-09-28.
  21. ECW One Night Stand 2005 Results. // powerwrestling.com. Посетен на 2007-08-20.
  22. 2005 TNA No Surrender Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  23. 2005 TNA Sacrifice Review. // pwtorch.com. Архив на оригинала от 2007-09-27. Посетен на 2007-08-20.
  24. 2005 TNA Sacrifice Results. // Online World OfWrestling. Посетен на 2007-08-20.
  25. 2005 TNA Unbreakable Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  26. а б Duncan, Royal. NWA-National Wrestling Alliance NWA World Heavyweight Title History. // Solie. Посетен на 2008-07-04.
  27. Professor Wrestling: Recapping TNA's 'Bound For Glory'. // nbc11.com. Посетен на 2007-08-20.
  28. TNA Impact Results 11/3/05. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  29. 2005 TNA Turning Point Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  30. TNA Impact Results 1/28/06. // Online World of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  31. 2006 TNA Against All Odds Results. // SLAM! Sports. Посетен на 2007-08-20.
  32. 2006 TNA Lethal Lockdown Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  33. TNA Hardcore War Results. // Lords of Pain. Архив на оригинала от 2007-09-26. Посетен на 2007-08-20.
  34. TNA Impact Results 7/13/06. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  35. 2006 TNA Hard Justice Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  36. TNA Impact Results 8/25/06. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  37. TNA Impact Results 11/16/06. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  38. TNA Impact Results 11/23/06. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  39. 2006 TNA Turning Point Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  40. 2007 TNA Final Resolution Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  41. 2007 TNA Against All Odds Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  42. Professor Wrestling: Recapping TNA's 'Destination-X'. // kcci.com. Посетен на 2007-08-20.
  43. News and Notes from Sunday's „Lockdown“ Event. // TNAwrestling.com. Посетен на 2007-08-20.
  44. TNA Impact Results 6/21/07. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2008-07-18.
  45. TNA Impact Results 7/5/07. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2008-07-18.
  46. 2007 TNA Victory Road Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2007-08-20.
  47. 2007 TNA Hard Justice Results. // Online World Of Wrestling. Посетен на 2008-07-18.
  48. Lockdown results. // PWhistory. Посетен на 2008-07-03.
  49. Caldwell, James. CALDWELL'S TNA NO SURRENDER PPV REPORT 9/20: Ongoing "virtual time" coverage of Kurt Angle vs. Sting vs. Matt Morgan vs. A.J. Styles. // PWTorch, 2009-09-20. Посетен на 2009-11-13.
  50. Wilkenfeld, Daniel. WILKENFELD'S TNA IMPACT REPORT 10/22: Ongoing "virtual time" coverage of Spike TV broadcast. // PWTorch. 2009-10-22. Посетен на 2009-11-13.
  51. Wilkenfeld, Daniel. WILKENFELD'S TNA IMPACT REPORT 10/29: Ongoing "virtual time" coverage of Spike TV broadcast. // PWTorch. 2009-10-29. Посетен на 2009-11-13.
  52. Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact Report 11/5: Complete coverage of Dixie Carter addressing TNA roster, Styles vs. Daniels. // PWTorch. 2009-11-05. Посетен на 2009-11-13.
  53. Wilkenfeld, Daniel. WILKENFELD'S TNA IMPACT REPORT 11/12: Ongoing "virtual time" coverage of Spike TV broadcast. // PWTorch. 2009-11-12. Посетен на 2009-11-13.
  54. Caldwell, James. CALDWELL'S TNA TURNING POINT PPV REPORT 11/15: Ongoing "virtual time" coverage of A.J. Styles vs. Samoa Joe vs. Daniels. // PWTorch. 2009-11-15. Посетен на 2009-11-20.
  55. Parks, Greg. PARKS' TNA IMPACT REPORT 11/19: Ongoing "virtual time" coverage of the post-Turning Point show. // PWTorch. 2009-11-19. Посетен на 2009-11-20.
  56. Keller, Wade. KELLER'S TNA IMPACT REPORT 12/3: Dixie Carter interview, Raven & Stevie vs. Angle, Foley obsesses about Hogan, Kristal talks for Bobby. // PWTorch, 2009-12-03. Посетен на 2009-12-04.
  57. Caldwell, James. CALDWELL'S TNA FINAL RESOLUTION PPV REPORT 12/20: Ongoing "virtual time" coverage of A.J. Styles vs. Daniels, Angle vs. Wolfe. // PWTorch, 2009-12-20. Посетен на 2009-12-21.
  58. Keller, Wade. TNA Impact results 7/1: Keller's ongoing "virtual time" coverage of Spike TV show - Abyss vs. Hardy, RVD refs. // Pro Wrestling Torch. 2010-07-01. Посетен на 2010-07-02.
  59. Caldwell, James. TNA News: TNA Impact TV taping "virtual-time coverage" for Thursday's episode. // Pro Wrestling Torch, 2010-07-12. Посетен на 2010-07-13.
  60. Martin, Adam. Spoilers: TNA Impact for this Thursday. // WrestleView, 2010-07-13. Посетен на 2010-07-13.
  61. Martin, Adam. Impact Results - 7/15/10. // WrestleView. 2010-07-15. Посетен на 2010-07-16.
  62. Wilkenfeld, Daniel. Wilkenfeld's TNA Impact report 7/22: Ongoing "virtual time" coverage of Spike TV broadcast. // Pro Wrestling Torch. 2010-07-22. Посетен на 2010-07-23.
  63. Caldwell, James. Caldwell's TNA Hardcore Justice PPV results 8/8: Ongoing "virtual time" coverage of ECW-themed PPV headlined by RVD vs. Sabu. // Pro Wrestling Torch. 2010-08-08. Посетен на 2010-08-08.
  64. Tomich, Kevin. TNA News: Spoilers - detailed Impact TV taping report for "Whole F'n Show" featuring new angle, MOTY candidate?, three title matches. // Pro Wrestling Torch. 2010-08-09. Посетен на 2010-08-12.
  65. Bishop, Matt. TNA's 'The Whole F'n Show': Beer Money, Machine Guns put on match of year candidate; Fortune makes statement. // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 2010-08-12. Посетен на 2010-08-13.
  66. Wilkenfeld, Daniel. Wilkenfeld's TNA Impact report 8/19: Ongoing "virtual time" coverage of Spike TV broadcast. // Pro Wrestling Torch. 2010-08-19. Посетен на 2010-08-29.
  67. Wilkenfeld, Daniel. Wilkenfeld's TNA Impact report 8/26: Ongoing "virtual time" coverage of Spike TV broadcast (updated). // Pro Wrestling Torch. 2010-08-26. Посетен на 2010-08-29.
  68. Caldwell, James. Caldwell's TNA No Surrender PPV results 9/5: Ongoing "virtual time" coverage of live PPV - Angle vs. Hardy, Pope vs. Anderson. // Pro Wrestling Torch. 2010-09-05. Посетен на 2010-09-05.
  69. Caldwell, James. Caldwell's TNA Bound for Glory PPV results 10-10-10: Ongoing "virtual time" coverage of live PPV - Angle vs. Anderson vs. Hardy, "they" reveal. // Pro Wrestling Torch. 2010-10-10. Посетен на 2010-10-10.
  70. Martin, Adam. TNA deal set to expire for member of EV2.0 group. // WrestleView. 2010-10-20. Посетен на 2010-10-21.
  71. Caldwell, James. TNA News: Impact spoilers - Change in direction for one of TNA's top storylines, new #1 contender to Jeff Hardy's TNA Title, Rhino finishes TNA dates. // Pro Wrestling Torch. 2010-10-27. Посетен на 2010-10-28.
  72. Gerweck, Steve. Update on Rhino's status with TNA Wrestling. // WrestleView. 2010-11-10. Посетен на 2010-11-11.
  73. Caldwell, James. Caldwell's TNA Turning Point PPV results 11/7: Ongoing "virtual time" coverage of live PPV - Hardy vs. Morgan, EV2 vs. Fortune, Team 3D "retirement" match. // Pro Wrestling Torch. 2010-11-07. Посетен на 2010-11-07.
  74. Keller, Wade. Keller's TNA Impact results 11/11: Styles vs. Stevie, Turning Point fallout, New TNA belt introduced by Hogan. // Pro Wrestling Torch. 2010-11-11. Посетен на 2010-11-12.
  75. Wilkenfeld, Daniel. Wilkenfeld's TNA Impact report 11/18: Complete "virtual time" coverage of Spike TV broadcast. // Pro Wrestling Torch. 2010-11-18. Посетен на 2010-11-18.
  76. Boutwell, Josh. Impact Results - 11/25/10. // WrestleView. 2010-11-26. Посетен на 2010-11-26.
  77. Caldwell, James. Caldwell's TNA Final Resolution PPV results 12/5: Ongoing "virtual time" coverage of live PPV - Hardy vs. Morgan II, several title and stipulation matches. // Pro Wrestling Torch. 2010-12-05. Посетен на 2010-12-05.
  78. Keller, Wade. Keller's TNA Impact results 12/9: Ongoing "virtual time" coverage of Spike TV episode. // Pro Wrestling Torch. 2010-12-09. Посетен на 2010-12-10.
  79. Meltzer, Dave. Dec. 13 2010 Wrestling Observer Newsletter. // {{{journal}}}. December 13, 2010. с. 11. Rhino came into the office and asked about his new contract now that he turned on EV 2. Bischoff handed him a piece of paper, which was not a contract, but simply the word “No” and had Fortune toss him out of the building. That was written to be his farewell, although that was certainly one with an open ending. It’s a matter of agreeing to terms and he may not be able to find a better deal elsewhere and in that case, he could be brought back.
  80. Rhyno. // JCW Alumni. Psychopathic Records, Inc. Архив на оригинала от 2009-05-08. Посетен на 2011-04-10.
  81. JCW Monster’s Island. // Philip Kreikenbohm. Посетен на 2011-04-11.
  82. Steve Gerweck. 3/26 JCW iPPV Results (Raven, Eugene, Conway). // Wrestleview.com, 2011-03-27. Посетен на 2011-04-09.
  83. а б Mike Johnson. Complete JCW Up in Smoke Internet PPV Coverage: New JCW Champions Crowned, Sabu, Rhino, Zach Gowen and More. // PWInsider.com, 2011-04-20. Посетен на 2011-04-20.
  84. New Japan Pro Wrestling. 2011-05-14. Посетен на 2011-05-14.
  85. Martin, Adam. 5/13 New Japan Pro Wrestling Results: Rahway, NJ. // WrestleView. 2011-05-14. Посетен на 2011-05-15.
  86. Martin, Adam. 5/14 New Japan Pro Wrestling Results: New York. // WrestleView. 2011-05-15. Посетен на 2011-05-15.
  87. Martin, Adam. 5/15 New Japan Pro Wrestling Results: Philly, PA. // WrestleView. 2011-05-16. Посетен на 2011-05-16.
  88. http://www.cagematch.de/?id=1&nr=75842
  89. http://www.cagematch.de/?id=1&nr=76450
  90. http://www.cagematch.net/?id=1&nr=83505
  91. http://www.cagematch.de/?id=1&nr=84415
  92. Johnson, Mike. Complete House of Hardcore live coverage: Dreamer, Edge, Bucks, London, Kendrick, Carlito, and many more. // Pro Wrestling Insider. 2012-10-06. Посетен на 2012-10-14.
  93. http://www.cagematch.net/?id=1&nr=88124
  94. http://www.cagematch.net/?id=1&nr=89696
  95. http://www.pwinsider.com/ViewArticle.php?id=86138&p=4
  96. http://www.cagematch.de/?id=1&nr=79625
  97. Radican, Sean. Radican's "Best in the World" internet PPV report 6/26: Ongoing "real-time" coverage of live PPV from New York City. // Pro Wrestling Torch. 2011-06-26. Посетен на 2011-06-27.
  98. Namako, Jason. Death Before Dishonor IX Results - 9/17/11. // WrestleView. 2011-09-17. Посетен на 2011-09-17.
  99. Gee Schoon Tong, Chris. 9/15 ROH iPPV results Chicago: Steen defends ROH Title in main event, new ROH tag champs determined, Matt Hardy confronts TV champ. // Pro Wrestling Torch. 2012-09-16. Посетен на 2012-09-16.
  100. Carapola, Stuart. Complete ROH 11th Anniversary Show iPPV coverage: two title changes hands, SCUM doubles in size, and a ton of great wrestling as ROH presents their best overall event in years. // Pro Wrestling Insider. 2013-03-02. Посетен на 2013-03-02.
  101. Caldwell, James. ROH Spoilers - 6/23 ROH TV tapings in Baltimore, Md.: Results from ROH Title match & Steel Cage Warfare. // Pro Wrestling Torch. June 23, 2013. Посетен на June 24, 2013.
  102. Johnson, Mike. SPOILER: RETURNING TO WWE AT NXT TAPING IS.... // February 12, 2015. Посетен на February 17, 2015.
  103. http://www.wwe.com/shows/wwenxt/2015-02-18/wwe-nxt-results-2015-02-18-27116777
  104. Caldwell, James. 12/7 WWE Raw Results – CALDWELL’S Complete live report. // December 7, 2015. Посетен на December 7, 2015.
  105. Caldwell, James. 12/13 WWE TLC PPV RESULTS – Caldwell’s Complete Real-Time Report. // December 13, 2015. Посетен на December 13, 2015.
  106. Caldwell, James. 12/14 WWE Raw Results – CALDWELL’S Complete Report on TLC fall-out. // December 14, 2015. Посетен на December 14, 2015.
  107. James, Justin. 7/6 WWE NXT Results – James’s Report on The Revival vs. American Alpha 2/3 Falls for NXT Tag Titles, Bayley vs. Bliss, Gore!. // July 6, 2016. Посетен на July 6, 2016.
  108. James, Justin. 7/6 7/20 WWE NXT TV Results – James’s Report on Samoa Joe vs. Rhyno, American Alpha & Nia Jax sent to main roster; Overall Reax. // July 20, 2016. Посетен на July 20, 2016.
  109. Breaking News: Shelton Benjamin, Rhyno return to WWE on SmackDown Live. // WWE. Посетен на July 26, 2016.
  110. 7/26 WWE Smackdown LIVE – Parks’s Complete Live Report. // Pro Wrestling Torch. Посетен на July 26, 2016.
  111. WWE Smackdown Results – 8/23/16 (Live from Uncasville, two new championships to be introduced). // WrestleView. Посетен на 24 August 2016.
  112. http://www.lordsofpain.net/news/wwe/News_for_Tonight_s_WWE_NXT_Heath_Slater_Thanks_Rhyno_After_Their_Win_Birthdays.html
  113. Rhyno on Twitter. // Посетен на 5 March 2016.
  114. WWE star Rhyno announces candidacy for state representative. // Press and Guide, March 4, 2016. Посетен на 5 March 2016.
  115. Wrestling's Rhyno making run for political office in Michigan. // Посетен на 5 March 2016.
  116. WWE professional wrestler Rhyno wins 15th District Michigan State House Republican primary race. // 2016-08-03.
  117. Photo Gallery: Edge Appreciation Night following Smackdown taping. //
  118. WWE News: Complete WWE Hall of Fame ceremony recap - Flair wants to return to WWE, Edge closes HOF, former WWE & TNA stars acknowledged. //
  119. 7/3 & 7/10 TNA IMPACT WRESTLING SPOILERS By Billy Krotchsen on 2014-06-20. //
  120. TNA BOUND FOR GLORY PPV FLASHBACK – FIVE YRS. AGO (10-23-05): Top 10 Things – Rhino captures NWA Title over Jarrett, Liger vs. Joe, current ROH champ in opener, Who's in WWE in 2010?. // Pro Wrestling Torch. Посетен на 2016-03-09.
  121. ECW on TNN TV 5 Yrs. Ago: Rhino beats Tajiri to capture the TV Title, Justin vs. Dreamer. //
  122. 411’s LIVE TNA BFG Coverage 10.23.05: Monster’s Ball II: Abyss Vs. Jeff Hardy Vs. Rhino Vs. Sabu October 23, 2005 posted by Larry Csonka. //
  123. 411’s LIVE TNA Bound for Glory Coverage 10.22.06: 8-MILE STREET FIGHT: Christian Cage vs. Rhino October 22, 2006 posted by Larry Csonka. //
  124. 5/30 WWE Sunday Night Heat review: Matt Hardy, Rhyno, Trish, Val Venis. //
  125. 6/6 WWE Sunday Night Heat review: Batista, Rhyno, Smarty Jones, Maven, Hurricane. //
  126. CALDWELL'S IMPACT REPORT 5/17: Angle-Rhino, Daniels-Raven, blood, Gore, and Stomper. //
  127. RADICAN'S ROH "GLORY BY HONOR XI iPPV REPORT 10/13 - Live coverage of iPPV from Toronto. //
  128. The SmarK RAW Rant – June 18 / 2001 posted by Scott Keith. //
  129. а б 5/23 WWE Sunday Night Heat review: Rhyno, Garrison Cade, Rob Conway and some advice. //
  130. 2/8 WWE Velocity review: Nunzio-Paul London, WGTT-Funaki/Dragon, Bradshaw-Stamboli, Rhyno, A-Train. //
  131. а б в г Cagematch profile. //
  132. IMDB Profile. // Internet Movie Database. Посетен на 2011-09-21.
  133. а б в Entrance themes. //
  134. Tusk. // iTunes. Посетен на 2015-03-12.
  135. Rhino (Stampede). // The American Society of Composers, Authors and Publishers. Посетен на 2010-06-20.
  136. BCW Television Champiosnhip history. // Solie. Посетен на 2008-07-04.
  137. CWE Tag Team Championship history. // Cagematch.net. Посетен на 2013-04-11.
  138. Duncan, Royal. CWA World Tag Team Champiosnhip history. // Solie. Посетен на 2008-07-04.
  139. LJ find results. // Unidose. Посетен на 2008-07-04.
  140. IWC World Heavyweight Championship history. //
  141. Tsakiries, Phil. JAPW Heavyweight Champiosnhip history. // Solie. Посетен на 2008-07-04.
  142. https://www.facebook.com/LancasterChampionshipWrestling/photos/a.118459581602737.20956.118450748270287/723708064411216/?type=1&theater
  143. NWA Mid-South Unified Heavyweight Championship History. //
  144. PTW Heavyweight Championship Title History. // Cagematch.net. Посетен на 2013-04-11.
  145. Pro Wrestling Illustrated Top 500 – 2001. // Wrestling Information Archive. Архив на оригинала от 2008-06-16. Посетен на 2008-07-04.
  146. http://www.cagematch.net/?id=1&nr=136017
  147. http://www.cagematch.net/?id=5&nr=2332
  148. Bound For Glory 2005 results. //
  149. Universal Championship Wrestling Official Facebook Page. //
  150. Namako, Jason. Indy show results from 11/22/13 to 11/24/13. // WrestleView. 2013-11-28. Посетен на 2013-11-29.
  151. UXW Heavyweight Championship history. // Cagematch.net. Посетен на 2013-04-11.
  152. Pulsone, Mario. WSW Heavyweight Championship history. // Solie. Посетен на 2008-07-03.
  153. XICW Midwest Heavyweight Championship history. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]