Дядо Влайчо
 |
| Дядо Влайчо | |
| бъргарски ясновидец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1981 г.
|
Влайчо Жечев – Дядо Влайчо, както го нарича народът, е български пророк. Известен с това, че помага безусловно на хората, е наречен и „безсребърникът“.[1]
Жизнен път[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на големия християнски празник Успение Богородично, на 15 август 1894 г. в село Коньово, Новозагорско. Майка му била „отворена към световете“. Когато на малкия Влайчо му се явяват тъмни духове, тя ги отпъждала. Той е едва 6-годишен, когато, издъхвайки, неговата майчица сочи иконата на Христос: „… на него те оставям, върви по неговия път“. И той тръгва по най-трудния път. Различен, не играе с другите деца.
Първото му видение е, когато е 10-годишен: „Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: „Много знаеш...“ – пише в спомените си самият той. Усъмняват се съселяните му в Коньово, когато година по-късно избухва Балканската война,[1] сещат се за него и почват да го търсят. Пророкува и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 г., но отказва да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го изпраща в тила, да готви и пренася храната, зачисляват му полковото магаре, но той жалел хайванчето – крачел с храната напред, а магарето вървяло след него.[2]
На 22 – 23 години пуска дълга коса и брада, наподобявайки на вид Исус, селяните започват да го наричат „Чичо Влайчо“. Обикалял из страната и казвал кой от мъжете ще се върне от фронта жив и кой в ковчег.
Втората му майка, от доста богато семейство, решава да го ожени, за да не бъде стар ерген – намира момиче, също от богаташки род и много красиво. Правят сватба 3 дни, но тълпи чакат пред дома му, за да им гледа и той решава да ги приеме, въпреки че се жени. Привиква ги по имена (знае ги, без да познава хората), забелязва в навалицата напет офицер, който подрънква със сабята. Влайчо е „влиза“ в ума на този мъж, пуснал доста хора пред себе си, редът му е минал отдавна… и „прочита“ тайния замисъл – искал е да види Йорданка за последен път (неин таен обожател). Влайчо се обръща към нея да излезе навън, а офицерът се изчервява, смутен, че тайната му е разгадана, и си тръгва. Когато след сватбата остават насаме с Юрданка, Влайчо ѝ казал: „Ти ми харесваш, ако искаш да живеем като брат и сестра, остани, ако не, иди си. Няма да ти се сърдя“. Мислила 3 дни невестата, взема кардинално решение – очаквала деца, баща ѝ си я прибира. Влайчо вървял по пътя на древно-еврейските пророци, трябвало да си остане безбрачен.[2]
Дарбата му се отключва още по-силно след тежко боледуване през 1920 г. – необикновен сън отвежда духа му в бяла мраморна стая, където го очакват учениците на Господ: „Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Каза някой от тях: „Ще го върнем на Земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде?“. Те избраха първомъченик Стефан. И аз тръгнах по същия път“ – разказва Влайчо.
На 28 – 29 години, от уважение към способностите му, започват да се обръщат към него с „Дядо“ Влайчо. В същите години се свързва и с Бялото братство, има и лични срещи с Учителя.[2] Създава комуна в Коньово, отглеждат плодове и зарзават, не ядат месо. Дава подслон на всеки, в градината приема болните, пристигащи даже от Гърция и Румъния. Били толкова много, че чакали по 4 – 5 дни ред.
През 1938 г. Дядо Влайчо е извикан и от цар Борис III, предсказва раждането на престолонаследника Симеон Сакскобургготски, но шокирани от втората част на пророчеството: „…ще се роди цар, без да царува“, анатемосан от царя, никога не го потърсили отново.[1]
В продължение на 22 години, докато е отворена Школата, Дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и пророкува на хиляди българи, но той нито един път не ходил на „Изгрева“. Накрая отива, Учителят го приема с думите: „Рекох, много късно дойдохте!“ – и си обръща главата встрани. Влайчо казва на другите: „Скоро учителят ще си отиде. Гответе се“. Още същата година Учителят си замина от този свят.
По това време помага на интернирания в региона марксист акад. Тодор Павлов. Няколко пъти ходи при него и прословутият Стою Неделчев (Чочоолу). Дядо Влайчо помага на дейци от съпротивата, но когато те завземат властта след 1944 г., го щамповат като „царски предсказател“, забравили какво е направил за тях, започват да го тероризират.[1]
Жена, при която се укрива, му казва: „Дядо Влайчо, защо така с теб се уважаваме? Като дойдеш, домът ми се огрява сякаш от светлина?“. Той отговаря: „Ти нямаш спомен – с теб някога бяхме богомили. Много ни преследваха и се криехме заедно. Когато ни измъчваха, аз не издържах. Не си довърших мисията“.[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Нанев, Христо. Пророкът на народа – Дядо Влайчо: книга 1. Факел, 2012. ISBN 9789544118119.
- Нанев, Христо. Пророкът на народа – Дядо Влайчо: книга 2. Факел, 2014. ISBN 9789544112059.
- Жечев, Влайчо. Дядо Влайчо: Всички рецепти и пророчества. Милениум, 2021. ISBN 9789545155659.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Тренчева, Даниела. „Ничия земя“: Светецът и пророк дядо Влайчо (ВИДЕО) // Нова телевизия, 11 юни 2022. Посетен на 26 юли 2022.
- ↑ а б в г Нанев, Христо. Христо Нанев: Доброто е в сърцето и в чистотата, и в съхранеността на душата (ВИДЕО) // Портал 12, 07 май 2021. Посетен на 26 юли 2022.
