Едип

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едип (ок. 1805)
Едип и Сфинкс
Родословно дърво на Едип
„Едип в Колон“ (1788)

Едип (на старогръцки: Οἰδίπους, Oidípous, на гръцки: Οιδίποδας, Idípodas) е персонаж от древногръцката митология, известен най-вече от образите му в трагедиите на Софокъл и по-специално с царуването му в Тива, след като решил загадката на сфинкса.[1]

Син е на Лай, цар на Тива в Беотия и Йокаста, но когато било предсказано, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си, те го изоставили. Намерен от овчари на връх Китерон, той бил осиновен от коринтския цар Полиб. Когато пораснал и научил от оракула в Делфи предопределената му съдба, Едип, смятайки Полиб за свой баща, напуснал Коринт. По пътя срещнал Лай и при спречкване го убил с жезъла си. Преди Тива бил пресрещнат от чудовището сфинкс, което на всеки пътник поставяло загадката "Сутрин ходи на четири крака, по пладне - на два, а вечер на три крака. Що е то?" Който не отговорел, бил разкъсван от Сфинкс, но Едип дал правилния отговор - човекът. Сфинксът бил победен, пътят към Тива - открит, а благодарните жители на Тива провъзгласили Едип за свой цар. Така той се оженил за овдовялата им царица, Йокаста, без да подозира, че му е майка. Тя му родила двама сина - Етеокъл и Полиник, и две дъщери - Антигона и Исмена. Над жителите на града продължавали да се сипят бедствия и нещастия, но най-страшна била чумната епидемия. Тогава Едип изпратил в Делфи брата на Йокаста - Креон. Научил истината за своя произход, Едип избол очите си и забегнал в изгнание, а Йокаста се самоубила. Синовете му водили братоубийствена война, при която се убиват взаимно.

Митологията, свързана с Едип, е послужила за сюжет в трагедиите на Софокъл - "Едип цар", "Едип в Колон" и "Антигона", а също и в преработки на Еврипид, Сенека и Волтер.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Smith, William, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, London (1873). "Oe'dipus"

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang Christlieb: Der entzauberte Ödipus. Ursprünge und Wandlungen eines Mythos. Nymphenburger, München 1979, ISBN 3-485-01850-3
  • Jean Bollack: Ödipus. Von der Tragödie zum Komplex und vice versa. Zs. Maske und Kothurn. Internationale Beiträge zur Theater-, Film- und Medienwissenschaft. H. 1, Böhlau, Wien 2006 ISBN 3-205-77559-7 S. 9–17
  • Thorwald Dethlefsen: Ödipus der Rätsellöser – Der Mensch zwischen Schuld und Erlösung. München. W. Goldmann Verlag, 1992 ISBN 3442123992
  • Nikola Roßbach Hg.: Mythos Ödipus. Texte von Homer bis Pasolini. Reclam Bibliothek, Leipzig 2005 ISBN 3-379-20115-4
  • Carloni, Glauco and Nobili, Daniela: La Mamma Cattiva: fenomenologia, antropologia e clinica del figlicidio (Rimini, 2004).
  • Dallas, Ian: Oedipus and Dionysus, Freiburg Press, Granada 1991. ISBN 1-874216-02-9.
  • Graves, Robert: The Greek Myths,(Penguin books; 1026, 1027) 2 vols. (370, 410 p; maps; index in vol. 2) Harmondsworth: Penguin, 1955 ISBN 0-14-001026-2
  • Lowell, Edmunds, Oedipus. (Gods and Heroes of the Ancient World), London/New York: Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-32935-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]