Елишка Краснохорска

Алжбета Пехова Eliška Pechová
Алжбета Пехова, портрет от Ян Вилимек
Псевдоним	Елишка Краснохорска Т. Дворска
Родена	18 ноември 1847 г. Прага, Австрийска империя
Починала	26 ноември 1926 г. Прага, Чехословакия
Професия	писател, поет, либретист, публицист, преводач
Националност	Чехия
Активен период	1871 – 1926
Жанр	лирика, драма, документалистика
Направление	феминизъм
Течение	славянско-народно
Повлияна от Каролина Светла, Витезслав Халек
Алжбета Пехова в Общомедия

Алжбета Пехова (на чешки: Eliška Pechová) е чешка общественичка феминистка, либретистка, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика, драма и публицистика. Пише под псевдонима Елишка Краснохорска (на чешки: Eliška Krásnohorská). Принадлежи към славянско-народностното течение в чешката литература.

Биография и творчество

Алжбета Пехова, с регистрирано име Елизабет Доротея Печова, е родена на 18 ноември 1847 г. в Прага, Австрийска империя, от втория брак на занаятчията Андреас Пех (1804 – 1850) и Доротея Катержина Водваркова (1816 – 1892), като седмо дете от осем братя и сестри. Баща ѝ произхожда от аристократичното семейство Пех от Красна Хора, според което по-късно писателката избира своя псевдоним. Учи първоначално в Пилзен, а после получава подходящите знания в немското училище за девойки „Свободов“ в Прага. Разширява познанията си с помощта на чичо си Войтех, братя и приятели. Освен всичко друго, тя се учи да свири на пиано, да пее и да рисува.

В обществената си дейност се занимава с движението за еманципация на жените. Тя е член и по-късно е ръководител на Женско чешко производствено сдружение основано през 1871 г. от Каролина Светла, която помага на момичета от бедни семейства за образование и работа. През 1901 г., след Йосефа Хумпалова-Земанова, тя става редактор на списанието „Ženské listy“ и също публикува там своите статии. Активно участва в женското работническо движение.

Събира над 4810 подписа в петиция до Императорския съвет за откриването на (държавна) гимназия за момичета, така че момичетата да получат диплома за средно образование и след това разрешение да учат в университет. Тъй като не получава подкрепа, създава частната гимназия за момичета „Минерва“ открита през 1890 г., която е първата източноевропейска частна девическа гимназия.

Като една от най-видните борци за равноправното образование на момичетата, тя е първата жена, назначена в новата република от президента Масарик за пълноправен член на Чехословашката академия на науките и изкуствата.

Първата ѝ книга, стихосбирката „Z máje žití“ (От май живея), е издадена през 1871 г. В стихосбирката си „Към славянския юг“ (1880) възпява страданията на черногорци, сърби и особено на българите под османско иго. Посвещава и стихове на Руско-турската война (1877 – 1878).

Авторка е на едно от първите разсъждения за женското движение с публикацията „Ženská otázka česká“ от 1881 г.

Става популярна с разказите си из народния живот. Първият ѝ роман „Svéhlavička“ от едноименната поредица е издаден през 1899 г. Романът е преразказ на романа „Der Trotzkopf“ на писателката Еми фон Роден.

Пише либрета на опери на Карел Бендъл, Бедржих Сметана и Зденек Фибих.

Пише литературна критика за списание „Osvěta“, а също и за други списания като: „Lumír“, „Světozor“ и „Zlatá Praha“. Влючва се в литературния салон „Anna Lauermann-Mikšová“.

Прави преводи на произведения на Мицкевич, Байрон и Пушкин.

Тя страда от болки в ставите от младостта си. През живота си тя никога не се е омъжвала и на стари години е била зависима от помощта на приятелите си.

Алжбета Пехова умира на 26 ноември 1926 г. в Прага, Чехословакия.

Статуя на площад „Карлов“ в Прага

Гробът ѝ в гробището „Олшани“ в Прага

Произведения

Самостоятелни романи

• Celínka (1901)
• Celínčino štěstí (1902)

Серия „Булка“ (Svéhlavička)

1. Svéhlavička (1899)
2. Svéhlavička nevěstou (1900)
3. Svéhlavička ženuškou (1900)
4. Svéhlavička babičkou (1907) – под псевдонима Т. Дворска

Поезия

• Z máje žití (1871)
• Ze Šumavy (1873)
• Ke slovanskému jihu (1880)
• Vlny v proudu (1885)
• Letorosty (1887)
• Bajky velkých (1889) – остра сатира
• Na živé struně (1895)
• Rozpomínky (1896)
• Zvěsti a báje (1916)
• Ozvěny doby (1922)
• Sny po divadle (1922)

Поеми

• Vlaštovičky (1883)
• Šumavský Robinson (1887)

Либрето

• Lejla (1866) – автор на операта е Карел Бендъл
• Břetislav (1869) – автор на операта е Карел Бендъл
• Viola (1871) – автор на операта е Бедржих Сметана
• Blaník (1874) – автор на операта е Зденек Фибих
• Hubička (1875) – автор на операта е Бедржих Сметана
• Tajemství (1877) – автор на операта е Бедржих Сметана
• Dítě Tábora (1878) – автор на операта е Карел Бендъл
• Čertova stěna (1879) – автор на операта е Бедржих Сметана
• Karel Škréta (1883) – автор на операта е Карел Бендъл

Публицистика

• Obraz novějšího básnictví českého (1877)
• Dvě básnířky lidu (1880)
• Ženská otázka česká (1881)
• České básnictví posledních dvou desetiletí (1895 – 1896)
• Z nových směrů a proudů (1897)

Преводи

• Александър Сергеевич Пушкин : Избрани малки басни (1894), „Борис Годунов“ (1905)
• Адам Мицкевич : „Пан Тадеуш“ (1882)
• Джордж Гордън Байрон : „Странстванията на Чайлд Харолд“, (1890)
• либрето от операта на Бизе „Кармен“

Източници

• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
• Биография в „Литературен свят“
• ((en)) Биография и библиография в „Encyclopedia.com“
• ((cs)) Биография и библиография в „Cesky-Jazyk“
• ((en)) Информация в „Brooklyn museum“
• ((cs)) Биография в „Historik“ Архив на оригинала от 2021-05-05 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eliška Krásnohorská в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​