Емил Димитров (културен историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Емил Димитров.

Емил Димитров
български историк на културата
Роден
15 май 1961 г. (57 г.)
Научна дейност
Област История на литературата
Образование Софийски университет
Работил в Институт за литература при БАН

Емил Иванов Димитров е български историк на културата[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Eмил Димитров завършва „Философия“ (1985) и започва докторантура (1989) в Софийския университет „Климент Охридски“. Лектор в СУ (1990-1992) и в НБУ (2004). Научен сътрудник в Института за литература при БАН (2004). Доктор по българска литература с дисертация на тема „Социологически аспекти на българската литература (Върху материали от 20-ге години на ХХ в.)“ (2009)[2].

През 1993-94 г. специализира източно богословие в Папския институт за Изтока (Pontificio Instituto Orientale) в Рим, Италия. Занимава се с издателска (ИК „Славика“) и книгоразпространителска дейност (хуманитарна книжарница „Достоевски“)[2] (1993-2003).

Автор на около 250 труда – студии, статии, преводи, библиографии, коментари, беседи, публицистика, пътеписи, архивно-документални публикации и изследвания и др. Автор е на стихосбирката „Eва“ (2000), на монографиите „Досието на Михаил Арнаудов“ (2007) и „Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература“ (2012) [3]. Преводач, съставител и коментатор на редица книги, между които „Mesembria. Българо-руски сборник в чест на Сергей Аверинцев“ (1999) [4], „Дневник. Публицистика. Речи“ от Михаил Арнаудов (2010), „Съчинения“, т. 1 от Варненски и Преславски митрополит Симеон (2011). [2]

Интересите му са свързани с философията, българската и руска литература и култура на XIX–XX в., българо-руските културни общувания, италианската култура (поезията на Джакомо Леопарди); занимава се с архивистика и документални проучвания. Изследовател на творчеството на Фьодор Достоевски и участник в редица престижни международни научни форуми. Основател и председател на Българско общество „Ф. Достоевски“ (2011). [2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Ева (2000)[5]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Човек на дълга и честта: Досието на Михаил Арнаудов. София: Вулкан 4, 2007, 168 с. [6]
  • Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература. София: Изток-Запад, 2012, 412 с. [7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]