Еразъм Омани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еразъм Омани
Erasmus Ommanney
английски офицер и изследовател
Портрет на Сър Еразъм Омани от художника Стивън Пиърс
Роден
Починал
Саутси, Портсмът, Великобритания
ПогребанВеликобритания

Националност Великобритания
НаградиЧлен на Британското кралско научно дружество
Еразъм Омани в Общомедия

Сър Еразъм Омани (на английски: Erasmus Ommanney) е английски флотски офицер, адмирал, изследовател на Арктика, член на Кралско географско дружество (1848).

Ранни години (1814 – 1835)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 май 1814 година Лондон, Великобритания, в многолюдно семейство – седми син от осем сина и три дъщери. Баща му е застрахователен морски агент. На 12-годишна възраст, както е традицията по това време, постъпва във Кралския военноморския флот. Още същата година участва в плаване до Португалия, а на 20 октомври 1827 се сражава едва 13-годишен в битката при Наварин.

Военноморска кариера и изследователска дейност (1835 – 1877)[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1835 г. е повишен в звание старши лейтенант и същия месец участва в спасяването на затиснати от ледовете китоловци в Бафиновия залив. През октомври 1840 е повишен в капитан-лейтенант и от август 1841 до края на 1844 служи на кораба „Везувий“, с който патрулира в Средиземно море и участва в блокадата на мароканския град Танжер. На 9 ноември 1846 е произведен в капитан 2-ри ранг и в периода 1847 – 1848 работи в държавната комисия, отговаряща за предотвратяването на глада в Ирландия.

От 1845 г. е научен сътрудник на Кралското географско дружество, а на 4 юни 1848 е избран за негов член.

През 1850 – 1851 г. участва като заместник-командващ и капитан на кораба „Асистанс“ в експедицията ръководена от Хорацио Остин за търсене на Джон Франклин. На 25 август 1850 на нос Райли (югозападния край на остров Девън) открива следи от лагер и остатъци от различни предмети, показващи, че на това място са пребивавали отряд матроси от кралския (британски) флот. По този начин Омани открива първите доказателства за трагичната съдба на Джон Франклин и неговия екипаж. През април 1851 г. отряд възглавяван от него пресича протока Бароу и открива северния и северозападен бряг на остров Принц Уелски до залива Омани (73°00′ с. ш. 101°00′ з. д. / 73° с. ш. 101° з. д.). За направените открития в Арктика е награден с медал.

От декември 1851 до 1854 г. е заместник-началник на Британската брегова охрана. Взема участие в Кримската война като командир на кораба „Евридика“, с който блокира подстъпите към Бяло море и доставката на храни и оръжие за Русия чрез пристанището на Архангелск. На 14 януари 1853 г. е избран за член на Кралското астрономическо дружество.

На 14 юли 1871 г. Омани е произведен в чин контраадмирал и на 1 януари 1875 се пенсионира. На 1 август 1877 става вицеадмирал и същата година е посветен в рицарско звание за участието му в спасителната експедиция в Арктика през 1850 – 1851 г.

Следващи години (1877 – 1904)[редактиране | редактиране на кода]

След пенсионирането си участва активно в заседанията на Кралското географско дружество и на Британската асоциация за напредък на науката, като в продължение на много години е съветник към двете организации. През 1902 г. му е присъдено звание пълен адмирал.

Умира на 21 декември 1904 г., на 90-годишна възраст в дома на сина си в курорта Саутси в Хемпшир.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Erasmus Ommanney в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​