Ерик Харис и Дилън Клиболд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерик Харис
Eric Harris
масов убиец
Роден
Починал
20 април 1999 г. (18 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Престъпна дейност
Престъпления Масово убийство в Колумбайн
Жертви 8
Период 20 април 1999 г.
11:19 – 12:08 ч.
Място на дейност гимназия Колумбайн
Мотиви училищен тормоз, психопатия, садизъм
Семейство
Баща Уейн Харис
Майка Катерин Харис
Дилън Клиболд
Dylan Klebold
масов убиец
Роден
Починал
20 април 1999 г. (17 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Престъпна дейност
Престъпления Масово убийство в Колумбайн
Жертви 5
Период 20 април 1999 г.
11:19 – 12:08 ч.
Място на дейност гимназия Колумбайн
Мотиви училищен тормоз, депресия
Семейство
Баща Томас Клиболд
Майка Сюзън Ясеноф

Ерик Харис и Дилън Клиболд са двамата ученици от 12-ти клас, които извършват масовото убийство в гимназията Колумбайн, Колорадо, САЩ. Те убиват 13 души, раняват 24, след което се самоубиват.

След като двамата стават приятели[1], те прекарват времето си с видеоигри, изпълнени с насилие, които се смятат за една от причините двамата да извършат убийството. Харис създава нива на играта Doom, които по-късно стават известни като нивата на Харис. Той също така създава няколко уеб страници, в които открито говори за омраза. Те също така слагат на тези уеб страници упътвания за експлозиви и бомби. Харис харесва рок групите Рамщайн и Продиджи и проявява интерес към нацизма и дарвинизма.

След масовото убийство от техните домове са конфискувани дневници[2] и филми, направени за самите тях. В дневниците много ясно са описани плановете им за масовото убийство в гимназията.

Харис и Клиболд са били малтретирани в училище и масовото убийство, което са предприели, от тях се считало като акт на отмъщение.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Ерик Харис[редактиране | редактиране на кода]

Харис е роден в Уичита, Канзас. Семейството на Харис често се мести, тъй като бащата Уейн Харис, е транспортен пилот на американските военновъздушни сили. Майка му, Катерин Ан Пуул е гувернантка. Семейството се премества от Платсбърг, Ню Йорк, в Литълтън, Колорадо, през юли 1993 г., когато Уейн Харис се пенсионира от военната служба.

Семейство Харис живее в квартири под наем през първите 3 години, в предградията на Литълтън. През това време, Ерик се запознава с Дилън Клиболд. През 1996 г. семейство Харис купува къща на юг от гимназията Колумбайн. По-големият брат на Ерик учи в колежа на университета Колорадо Боулдър.[3][4]

Дилън Клиболд[редактиране | редактиране на кода]

Клиболд е роден в Лейкуд, Колорадо, в семейството на Томас и Сюзън Клиболд.[5] Родителите му са пацифисти и ходят на лутеранска църква с децата си. И Дилън и по-големият му брат ходят на кръжок за милопомазване, в съответствие с лутеранската традиция. Както е случаят с по-големия му брат, и Дилън е кръстен на известен поет - в случая драматургът Дилън Томас.[6]

В семейния дом се наблюдават и някои ритуали в съответствие с еврейските корени на дядото по майчина линия.[7][8]

Гимназия Колумбайн[редактиране | редактиране на кода]

В гимназия Колумбайн, Харис и Клиболд са активни в училищните мероприятия, правят видео продукции и са компютърни асистенти, които поддържат компютърния сървър на училището.

Според ранните сведения за стрелбата, Харис и Клиболд са били много затворени ученици и цели на тормоз. Докато източниците поддържат профили на тормозени[9][10][11], от други се съобщава, че са неверни.[12][13]

Харис и Клиболд са били членове на група, наречена "Trenchcoat Mafia", въпреки че всъщност нямат връзка с групата и са само в групова снимка с дрехи като на "Trenchcoat" в годишника на гимназията за 1998 г.[14][15] Бащата на Харис заявява, че синът му е "член на това, което наричат Trenchcoat Mafia", в обаждане, което прави на 20 април 1999 г.[16] Клиболд присъства на курс, три дни преди стрелбата със съученик на име Робин Андерсън.

Харис и Клиболд свързват персоналните си компютри в мрежата и двамата играят много игри по интернет. Харис създава набор от нива за играта Doom, известни като "нивата на Харис". Харис има уеб присъствие под никнейма "REB" (кратко за Rebel, прякора на спортни отбори на Колумбайн) и други киберпсевдоними, включително "Rebldomakr", "Rebdoomer" и "Rebdomine", докато Клиболд ползва никовете "VoDKa" и "VoDkA". Харис има различни уебсайтове, в които се намират файлове за "Doom" и "Quake", както и информация за тези, с които играе онлайн. Сайтовете открито проявяват омраза към хора в техния квартал и към света като цяло. Когато двамата започват да експериментират с тръбни бомби, те публикуват резултатите от експлозиите на уебсайтовете. Уеб сайтът е закрит от America Online след масовото убийство и е запазен от ФБР.[17]

Нарушаване на закона[редактиране | редактиране на кода]

Двете момчета се забъркват с полицията, след като влизат в заключен ван, за да крадат компютри. През януари 1998 г. те са обвинени в повреда, разбиване и влизане, прегрешение и кражба. И двамата оставят добри впечатления на непълнолетни, които се съгласяват да присъстват на изправителна програма, включваща обществена служба, психиатрично лечение и спазване на закона. Харис трябва да присъства на сбирки за управление на гнева, където отново прави благоприятно впечатление. Те се държали толкова добре, че техният служител по пробация ги освобождава от програмата няколко месеца по-рано от датата на изтичане на срока. От Харис е отбелязано, че той е "много ярък индивид, който е вероятно да успее в живота", докато за Клиболд е казано, че е интелигентен, но "трябва да разбере, че упоритата работа е част от изпълнението на мечтите". На 30 април Харис предава първата версия на писмото за извинение, което пише на собственика на ванът, което той завършва през следващия месец.[18] В писмото, Харис изразява съжаление за действията си, но в дневника му от 12 април той пише: "Не трябва ли Америка да бъде земята на свободните? Как, ако съм свободен, не мога да отнема на някакъв шибан глупак нещата му, ако ги оставя да седят на предната седалка на шибания си микробус, където се виждат в средата на никъде на нощта? Естествен подбор. Шибанякът трябва да бъде гръмнат."[19][20]

Hitmen for Hire[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1998 г. Харис и Клиболд правят Hitmen for Hire – видео за училищен проект, в който се заклеват, крещейки на камерата насилнически изявления.[21][22] И двамата показват теми на насилие в творческите си проекти за училище, на история, вдъхновена от Doom, написана от Харис на 17 януари 1999 г., учителят на Харис казва: "Вашият подход е уникален, а вашето писане по ужасен начин - добри детайли и лоша настройка на настроението".[23][24]

Масовото убийство[редактиране | редактиране на кода]

На 20 април 1999 г., докато пуши цигара в началото на обедната почивка, Брукс Браун вижда, че Харис пристига в училище. Браун прекъсва приятелството си с Харис година по-рано, защото Харис хвърля парче лед върху предното стъкло на колата му. Браун обаче се е помирил с Харис, непосредствено преди стрелбата. Браун пита Харис защо не е дошъл сутринта на училище, тъй като Харис винаги е бил сериозен в училище и идвал навреме. По думите му, Харис казва: "Вече няма значение" и "Брукс, сега те харесвам. Махни се оттук. Прибирай се." В 11:19 ч. той чува първите изстрели, след като се е отдалечил от училището и информира полицията, чрез мобилния телефон на съсед.

По това време, Дилън Клиболд вече е пристигнал в гимназията с отделна кола и двете момчета оставят два сака за фитнес, всеки от който съдържа 20-литрова пропанна бомба в училищното кафене. Когато тези устройства не успяват да се взривят, Харис и Клиболд започват стрелба срещу съучениците си. Това е най-смъртоносната атака, извършена някога в американска гимназия, до 14 февруари 2018 г. в Масово убийство в Стоунман Дъгласгимназията Стоунман Дъглас. Харис е отговорен за 8 от 13-те потвърдени смъртни случая (Рейчъл Скот, Даниел Рорбу, учител, идентифициран като Дейв Сандърс, Стив Кърноу, Кейси Бърнал, Исая Шоелс, Кели Флеминг и Даниел Маузер). Останалите пет (Кайл Веласкес, Матю Кечтър, Лорън Таунсенд, Джон Томлин и Кори ДеПоутер), са застреляни от Клиболд. Има 24 ранени, най-много в критично състояние.

Самоубийство[редактиране | редактиране на кода]

В 12:02 ч., Харис и Клиболд се завръщат в библиотеката. Това става 20 минути след края на стрелбата, при която са убити 12 ученици. 10 от жертвите им са убити в библиотеката. Харис и Клиболд отиват до западните прозорци и откриват огън по полицията навън. Шест минути по-късно тръгват към лавиците, близо до една маса, където Патрик Айърланд лежи тежко ранен и в безсъзнание. Ученичката Лиса Круц, ранена в началото на стрелбата, също е в библиотеката, но не може да се движи.

В 12:08 ч., учителката по изобразително изкуство Пати Нийлсън, която се е заключила в стая за отдих с ученика Брайън Андерсън и библиотечния персонал, чува Харис и Клиболд да извикват в унисон: "Едно! Две! Три!", непосредствено последвано от гърмежи. Харис се самоубива с пушката си през устата, а Клиболд се застрелва в лявото слепоочие с полуавтоматичният пистолет TEC-9.

Придобиване на оръжие[редактиране | редактиране на кода]

9 мм Hi-Point 995 карабина, едно от оръжията, използвани от Ерик Харис.
9 мм пистолет TEC-DC9, известен също като TEC-9, едно от оръжията, използвани от Дилън Клиболд.

Тъй като Харис и Клиболд са непълнолетни по това време, Робин Андерсън (с когото Клиболд е на курс три дни преди стрелбата), 18-годишен ученик от Колумбайн и стар приятел на Клиболд закупува две пушки и Hi-Point карабина за тях. В замяна на сътрудничеството си в разследването след стрелбата, не са повдигнати обвинения срещу Андерсън. След нелегалното придобиване на оръжията, Клиболд орязва пушката си с двурезна Savage 311-D 12 и скъсява общата дължина до 0.58 м, престъпление по силата на Националния закон за огнестрелните оръжия, а пушката на Харис, е орязана на около 0.66 м.[25]

Стрелците също притежават полуавтоматичен пистолета TEC-DC9, който има дълга история. Производителят на TEC-DC9 го продава първо на базираната в Маями Navegar Incorporated. След това на Sporting Goods в Балдуин, Илинойс през 1994 г. По-късно, пистолетът се продава в Торнтън, Колорадо, при търговеца на оръжие Лари Ръсел. В нарушение на федералния закон, Ръсел не успява да води отчет за продажбата, но той решава, че купувачът на оръжието е на 21-годишна възраст. Той не може да идентифицира снимките на Клиболд, Андерсън или Харис, показани му от полицията. Двама мъже, Марк Манес и Филип Дуран, са осъдени за доставката на оръжие до двамата.[26]

Използваните от двамата бомби варират и са направени грубо от бутилки с въглероден диоксид, галванизирана тръба и бутилки от метален пропан. Бомбите са подправени с кибрит, поставен в единия край. Когато поставят бомбата, кибрита ще запали предпазителя. През уикенда преди стрелбата, Харис и Клиболд закупуват пропан-бутилки и други консумативи от хардуерния магазин за няколкостотин долара. Няколко жители от района твърдят, че са чули стъкло, което се чупи и бръмчащи звуци от гаража на семейство Харис, за който по-късно е заключено, че там са правени тръбни бомби. Двете момчета закупуват още 6 бутилки с пропан в сутринта на атаката.[27]

По-сложни бомби, като тази на ъгъла на булевард Южен Уодсуърт и булевард Кен Карил, имат таймери. Двете най-големи бомби са открити в училищното кафене и са направени от малки бутилки за пропан. Само една от тези бомби избухва, но само частично. Смята се, че ако някоя от бомбите, поставени в кафенето, се бе детонирала правилно, взривът би могъл да причини големи структурни щети на училището и да доведе до стотици жертви.[28]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Имаше противоречия относно това дали извършителите трябва да бъдат написани на мемориала. Някои се противопоставят, заявявайки, че това прославя убийците, докато други твърдят, че извършителите са също жертви. На върха на хълма, близо до Колумбайнската гимназия, кръстовете са издигнати за Харис и Клиболд, заедно с тези за хората, които са убили, но бащата на Даниел Рорбу ги премахва, казвайки, че убийците не бива да се почитат на същото място като жертвите.[29][30]

Мотивация[редактиране | редактиране на кода]

Харис и Клиболд пишат много за това как ще извършат клането, но по-малко защо. Лист, намиращ се в спалнята на Харис, съдържа почти всеки детайл, който момчетата планират да направят след 5:00 ч. сутринта на 20 април 1999 г.[31] В записките, двамата често пишат за събития като бомбата в Оклахома Сити, обсадата на Уейкоу, войната във Виетнам и други подобни събития, включително размирици и бележки за това как искат да "преодолеят" тези събития, съсредоточавайки се особено върху това, което Тимъти Маквей извършва в Оклахома Сити. Споменават как биха искали да оставят трайно впечатление на света с този вид насилие.[32]

Голяма част от спекулациите са за избраната за убийствата дата. Първоначалната предвидена дата на атаката може да е 19 април – Харис изисква повече боеприпаси от Марк Манес, който не ги доставя до вечерта на 19 април.[33][34]

Харис и Клиболд са запалени фенове на KMFDM, индъстриъл група, с многоинструменталиста Саша Конецко. Разкрито е, че текстовете на песни на KMFDM ("Son of a Gun", "Stray Bullet", "Waste") са публикувани на уебсайта на Харис[35] и, че датата 20 април е съвпаднала както с дата на пускане на албума "Adios"[36], така и с рождения ден на Адолф Хитлер.[37] Харис отбелязва съвпадението на заглавието на албума и датата на пускане в неговия дневник.

Медиите бързат да направят видимата връзка между клането и нацизма.[38] В отговор Конецко излиза с изявление:

"На първо място, KMFDM биха искали да изразят дълбокото и сърдечно съчувствие към родителите, семействата и приятелите на убитите и ранените деца в Литълтън. Ние сме отвратени и ужасени, както и останалата част от нацията, от това, което се случи в Колорадо вчера.[39]

KMFDM са форма на изкуство, а не политическа партия. От самото начало нашата музика е изказване срещу войната, потисничеството, фашизма и насилието срещу другите. Въпреки, че някои от бившите членове на групата са германци, както се съобщава в медиите, никой от нас не следва никакви нацистки вярвания."[40]

Нападението се случва на рождения ден на Хитлер, което води до спекулации в медиите. Някои хора, като Робин Андерсън, които познават извършителите, заявяват, че двамата не са обсебени от нацизма, нито по никакъв начин не се покланят или не възхищават на Хитлер. Андерсън заявява в ретроспекция, че има много неща, които двамата не са казвали на приятели. Дейв Кълън, автор на книгата "Columbine" от 2009 г., цитира доказателства, че Харис е почитал нацистите. Той често ги хвали в дневника си и някои от приятелите му се дразнят от честите му нацистки поздрави и цитати, водещи до стрелбата. В определен момент Харис осъзнава, че трябва да намали това поведение, за да не разкрие плановете си. Той коментира в дневника си колко трудно е да изчака до април, за да изрази цялата си омраза към човешката раса.[41] Харис споменава възхищението си от това, което си е представял като естествен подбор, и пише, че би искал да постави всички в играта Doom и да се увери, че слабият ще умре, а силният живее. В деня на убийствата, Харис носи бяла тениска с думите "Естествен подбор", отпечатани в черно.

Малтретиране[редактиране | редактиране на кода]

Един от последните записи в дневника на Харис гласи: "Мразя ви хора, че ме оставяте насрана от толкова много забавни неща, и не казвайте ... "Това е твоя вина", защото не е така, вие имахте телефонния ми номер, и аз попитах ​​всички, но не, не не не позволявайте на странно изглеждащия Ерик да дойде при нас."

Дилън Клиболд казва на "Записите от мазето": "Говорите ни глупости години наред, вие ще си платите за всички глупости! Не ни пука, защото ще умрем докато го правим".[42][43]

Различни родители и служители на училището описват тормоза в училището като "безпощаден".[44] Нейтън Вандера, приятел на Клиболд, и Алиса Оуен, научен партньор на Харис от 8-ми клас, съобщават, че Харис и Клиболд са постоянно на подбив. Вандера отбелязва, че е била хвърлена "чаша с фекалии" по тях. "Учениците ги обграждаха в двора и пръскаха с пакетчета кетчуп навсякъде, като се смееха на тях и ги наричаха педерасти", казва Брукс Браун. "Това се случи, докато учителите гледаха. Не можеха да се защитят. Стояха с кетчупа цял ден и така се прибраха вкъщи." В книгата си "No Easy Answers: The Truth Behind the Death в Columbine", Браун пише, че Харис е роден с лека вдлъбнатина на гърдите. Това го кара да не иска да си свали ризата в съблекалнята на фитнеса, където други ученици ще му се смеят.

Психологически анализ[редактиране | редактиране на кода]

Доклад предполага, че Харис е психопат, а Клиболд е силно депресиран и следователно, че Харис е повлиян от садизъм, докато Клиболд от отмъщение.[45][46][47] Макар, че ранните медийни доклади приписват стрелбата на желание за отмъщение от страна на Харис и Клиболд заради тормоза върху тях, последващият психологически анализ показва, че Харис и Клиболд са имали сериозни психологически проблеми. Според наблюдателния специален агент Дуейн Фюселиер, водещ изследовател на ФБР и клиничен психолог, Харис демонстрира модел на грандиозност, презрение и липса на съпричастност или разкаяние, отличителни черти на психопати, които Харис прикрива. Други водещи психиатри са съгласни, че Харис е психопат.

Реакция на Сюзън Клиболд[редактиране | редактиране на кода]

Сюзън Клиболд, майката на Дилън, за пръв път публично говори за стрелбата в гимназия Колумбайн в есе, публикувано през октомври 2009 г. в списание O: The Oprah Magazine. Клиболд пише: "За останалата част от живота ми ще бъда преследвана от ужаса и мъката, която Дилън е причинил", и "Дилън промени всичко, в което вярвах, за Бога, за семейството и за любовта". Като заявява, че е нямала представа за намеренията на сина си: "След като видях дневниците му, ми стана ясно, че Дилън отива в училище с намерението да умре там."[48] В книгата на Андрю Соломон от 2012 г. "Far from the Tree", тя признава, че в деня на убийствата, когато разбрала, че Дилън е един от стрелците, тя се е молела той да се самоубие. "Имах внезапна визия за това, което може да направи. И така, докато всяка друга майка в Литълтън се е молила детето ѝ да е в безопасност, аз трябваше да се моля детето ми да умре, преди да нарани някой друг".[49]

През февруари 2016 г. Клиболд публикува мемоарът, озаглавен "A Mother's Reckoning", за преживяванията ѝ преди и след клането.[50][51] Получава много благоприятни отзиви, включително от прегледа на книгата от "Ню Йорк Таймс". Тя достига своя връх от #2 в списъка на бестселърите на "Ню Йорк Таймс".[52][53]

На 2 февруари 2017 г. Клиболд публикува TED Talk, озаглавен "Синът ми беше стрелец от Колумбайн. Това е моята история".[54] До 4 февруари той има 286 000 гледания. Сайтът посочва заниманието на Клиболд като "активист" и заявява: "Сю Клиболд стана страстен активист, който работи за повишаване на информираността и намесата в психичното здраве".

Съдебни дела срещу техните семейства[редактиране | редактиране на кода]

През април 2001 г. семействата на повече от 30 засегнати са получили кръвнина в размер от $2,538,000 от семействата на извършителите. Харис и Клиболд са допринесли с $1,568,000 от собствените си полици за жилища. На Харис и Клиболд е наредено да гарантират допълнителни $32,000 срещу наличните бъдещи искове. Едно семейство подава съдебен иск срещу тях от 250 милиона долара и не е приело условията от 2001 г. Съдия нарежда семейството да приеме споразумение от $366 000 през юни 2003 г. През август 2003 г. семействата на още пет жертви получават неразкрити суми от Харис и Клиболд.[55][56]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фаталното приятелство
  2. Дневникът на Харис
  3. A Boy With Many Sides. // Denver Post, May 2, 1999.
  4. Columbine killer envisioned crashing plane in NYC. // CNN, December 6, 2001. Посетен на September 12, 2011.
  5. Suspects Text. // CNN. Посетен на September 8, 2011.
  6. A Mother's Reckoning: Living in the Aftermath of the Columbine Tragedy p. 84
  7. Leppek, Chris. Dylan Klebold led life of religious contradictions. // April 30, 1999. Посетен на October 19, 2018.
  8. Culver, Virginia (April 28, 1999). "Klebolds 'loneliest people on the planet'". The Denver Post.
  9. Prendergast, Alan. The Missing Motive. // Denver Westword News, July 13, 2000.
  10. Brown, Brooks. No Easy Answers: The Truth Behind Death at Columbine. New York City, Lantern Books, 2002. ISBN 978-1-59056-031-0.
  11. Prendergast, Alan. Forgiving my Columbine High School friend, Dylan Klebold. // April 17, 2009.
  12. Brooks, David (April 24, 2004). "The Columbine Killers". The New York Times.
  13. Toppo, Greg. 10 years later, the real story behind Columbine. // USA Today, April 14, 2009. Посетен на April 14, 2009.
  14. Wilgoren, Jodi (April 25, 1999). "TERROR IN LITTLETON: THE GROUP; Society of Outcasts Began With a $99 Black Coat". The New York Times.
  15. "Who are the Trenchcoat Mafia?". BBC. April 21, 1999
  16. Kass, Jeff. Columbine: A True Crime Story. Ghost Road Publishing Group, 2009.
  17. Harris hinted at violence to come. // CNN, 1999-04-22. Посетен на August 15, 2012.
  18. Archived copy. // Архив на оригинала от October 14, 2014. Посетен на 2014-10-15.
  19. Cullen, Dave. Eric's big lie. // Columbine Online.
  20. C Shepard. Columbine shooter Eric Harris' Journals and Writing. // Посетен на 2016-10-31.
  21. Hitmen for Hire. // December 1998.
  22. Hitmen for Hire (1998). // Internet Movie Database. 2018.
  23. Shepard, Cyn. Eric's writing: Creative writing story. // A Columbine Site. Архив на оригинала от March 3, 2016.
  24. Shepard, Cyn. Gunfire in the halls. // A Columbine Site. Архив на оригинала от September 17, 2010. Посетен на August 24, 2008.
  25. How they were equipped that day. // CNN. Посетен на November 25, 2009.
  26. Judge gives Manes 6 years. // The Denver Post, November 13, 1999. Посетен на December 11, 2013.
  27. Cullen, David. Columbine. New York, Twelve, 2009. ISBN 9780446546935. OCLC 236082459. с. 40.
  28. Bartels, Lynn. At 'perfect' school, student sat next to bomb. // Rocky Mountain News. April 12, 2002. Архив на оригинала от April 20, 2008. Посетен на August 24, 2008.
  29. Fong, Tillie. Crosses for Harris, Klebold join 13 others. // Rocky Mountain News. April 28, 1999. Архив на оригинала от May 12, 2008. Посетен на August 24, 2008.
  30. Zewe, Charles. Authorities say Columbine shooters acted alone. // CNN, May 1, 1999. Посетен на June 22, 2007.
  31. Columbine Documents. // Rocky Mountain News. Посетен на August 24, 2008.
  32. Columbine killers’ diaries offer chilling insight. // msnbc.com. 2006-07-07.
  33. Hinton, Sam. Troubled Children: Dealing with Anger and Depression. // Psychology of Children: Coping with the Dangerous Threats. Hammond, 2012. ISBN 0-275-98207-6. с. 20.
  34. Ryckman, Lisa. Demonic plan was months in making. // Rocky Mountain News, May 16, 2000.
  35. Wilson, Scott. Columbine. // Great Satan's Rage. Manchester University Press, 2008. ISBN 978-0-7190-7463-9. с. 138–139. Посетен на January 31, 2011.
  36. KMFDM And Rammstein Speak Out About Columbine. // MTV Networks], April 23, 1999. Посетен на January 31, 2011.
  37. Music Linked To Killings?. // Philadelphia Daily News]. Knight Ridder, April 22, 1999. Посетен на January 31, 2011.
  38. Shooter Pair Mixed Fantasy, Reality. // Washington Post. Katharine Weymouth, April 22, 1999. с. A1.
  39. KMFDM.net on April 27, 1999 from archive.org. // KMFDM Inc, April 27, 1999. Архив на оригинала от April 27, 1999. Посетен на April 21, 2010.
  40. Boehlert, Eric. An Old Debate Emerges in Wake of School Shooting. // Jann S. Wenner Rolling Stone, April 23, 1999. Посетен на March 31, 2010.
  41. The 11,000 Page Report. // The Boulder Daily Camera.
  42. "Massacre at Columbine High". Zero Hour. History. 2004. No. 3, season 1.
  43. Transcript of the Columbine "Basement Tapes". // Schoolshooters.info, July 29, 2014.
  44. Pankratz, Howard (October 3, 2000). "Columbine bullying no myth, panel told". The Denver Post.
  45. Cullen, Dave. The Depressive and the Psychopath. // April 20, 2004. Посетен на June 19, 2015.
  46. Cullen, Dave. Don’t Jump to Conclusions About the Killer. // The New York Times, July 21, 2012. Посетен на March 2, 2013.
  47. Stenson, Jacqueline. Destined as a psychopath? Experts seek clues. // NBC. April 20, 2009. Посетен на March 2, 2013.
  48. Klebold, Susan. I Will Never Know Why. // O, The Oprah Magazine. November 2009. Посетен на October 21, 2009.
  49. Columbine Shooter Dylan Klebold’s Parents Speak Out. // Посетен на December 9, 2012.
  50. Columbine shooter Dylan Klebold's mother to hold first TV interview. // ABC News, July 23, 2015.
  51. A Mother's Reckoning: Living in the Aftermath of Tragedy. // Amzon.com.
  52. Inside The New York Times Book Review Podcast: ‘A Mother’s Reckoning’. // The New York Times, February 26, 2016. Посетен на February 4, 2017.
  53. #2 New York Times bestseller: “Mesmerizing, heart-stopping. I beseech. // Посетен на February 4, 2017.
  54. Klebold, Sue. My son was a Columbine shooter. This is my story. // Посетен на February 4, 2017.
  55. Columbine High School Shootings Fast Facts. // CNN. September 19, 2013. Посетен на January 13, 2014.
  56. $250 million Columbine lawsuit filed. // CNN. May 27, 1999. Посетен на January 13, 2014.