Ерих Фелгибел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерих Фелгибел
генерал от свързочните войски
Информация
Служба 1905 – 1944
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Войни Първа световна война
Втора световна война
Отличия Планка Железного креста 2 класс.png Планка железного креста 1 класс.png DEU EK 2Kl 1939Clasp BAR.svg DEU EK 1Kl 1939Clasp BAR.svg Железен кръст
DEU Ehrenkreuz des Weltkrieges Frontkaempfer BAR.svg Кръст на честта
Орден «За военна заслуга» III степен .jpg За военна заслуга

Роден
Починал
Родства Валтер Пеер-Фелгибел (син)
Портал  Портална икона   Втора световна война
Ерих Фелгибел в Общомедия

Ерих Фелгибел (на немски: Erich Fellgiebel) е германски генерал от свързочните войски на Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Фелгибел е роден в Пьопелвиц (днешно Поповице във Вроцлав, Полша) в пруската провинция Силезия.[1] На 18-годишна възраст той се присъединява към сигнализиращ батальон в пруската армия като офицер кадет. През Първата световна война е капитан в Генералния щаб. След войната е назначен в Берлин като служител на Генералния щаб на Райхсвера. Неговата служба е примерна, а през 1928 г. е повишен до майор.

През 1933 г. Фелгибел е повишен в лейтенант-полковник и през следващата година става пълноправен полковник. До 1938 г. е генерал-майор. През същата година е назначен за началник на учреждението на армията и началник на отдела за връзка на Вермахта към Върховното командване (ОКВ). Става генерал от свързочните войски на 1 август 1940 г.

През 1942 г. Фелгибел е повишен до главен сигнален офицер на Върховното командване на армията и на Върховното командване на въоръжените сили, позиция, която заема до 1944 г., когато е арестуван.[2]

Адолф Хитлер не се доверява напълно на Фелгибел. Той го смята за твърде независим, но Хитлер се нуждае от познанията му. Фелгибел е един от първите, които разбират, че германската армия трябва да приеме и използва машината за шифроване на Enigma. Като ръководител на сигналните служби на Хитлер, той знае всяка военна тайна, включително ракетната работа на Вернер фон Браун в Центъра за изследване на армията.

Съпротива[редактиране | редактиране на кода]

Чрез запознанството си с генерал Лудвиг Бек, неговия началник и после с наследника на Бек, полковник Франц Халдер, Фелгибел се свързва с антинацистката съпротива във въоръжените сили на Вермахта. В заговор от 1938 г. в навечерието на Мюнхенското споразумение той трябва да спре комуникациите в цяла Нацистка Германия, докато фелдмаршал Ервин фон Витлебен ще окупира Берлин.

Фелгибел участва в подготовката за Операция Валкирия и атентата срещу фюрера на 20 юли 1944 г.[3], когато се опитва да прекрати всички телекомуникационни връзки в щабквартирата на Хитлер в Източна Прусия. Той успява само частично, тъй като не може да предотврати информирането на Йозеф Гьобелс в Берлин чрез отделни СС връзки.

Най-известният акт на Фелгибел този ден е неговият телефонен доклад до конспиратора генерал Фриц Тиле в "Бендлерблок", след като е уведомен, че Хитлер е още жив: "Нещо ужасно се е случило! Фюрерът е жив!".

Фелгибел е арестуван незабавно във Вълчата бърлога и измъчван в продължение на три седмици, но не разкрива никакви имена на другарите си.[4] Той е обвинен пред германската Народна съдебна палата. На 10 август 1944 г. е обявен за виновен и осъден на смърт. Ерих Фелгибел е екзекутиран на 4 септември 1944 г. в затвора Пльоцензе в Берлин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Adams, Jefferson. Historical Dictionary of German Intelligence. Scarecrow Press, 1 септември 2009. ISBN 978-0-8108-6320-0. с. 105. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Volume 4 - Signal Intelligence Service of the Army High Command (PDF). // NSA. Посетен на 1 август 2017.
  3. Adam, Wilhelm, Ruhle, Otto. With Paulus at Stalingrad. Pen and Sword Books Ltd., 2015. с. 34–35.
  4. Hoffmann, Peter. History of the German Resistance, 1933-1945. McGill-Queen's Press - MQUP, 8 октомври 1996. ISBN 978-0-7735-6640-8. с. 514. Посетен на 2 януари 2018.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Brown, Anthony Cave, Bodyguard of Lies, Harper & Row, 1975.
  • Macksey, Kenneth: Without Enigma: the Ultra & Fellgiebel riddles. Shepperton: Allan, 2000. – ISBN 0-7110-2766-8.
  • Stahlberg, Alexander, Bounden Duty: The Memoirs of a German Officer 1932-45, 1990.
  • Wildhagen, Karl Heinz (Hrsg.): Erich Fellgiebel, Meister operativer Nachrichtenverbindungen. – Wenningsen: Selbstverl., 1970.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Erich Fellgiebel“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.