Ерих II фон Саксония-Лауенбург (епископ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерих II фон Саксония-Лауенбург
епископ на Хилдесхайм
45 Erich.jpg
Ерих като 45-ти епископ на Хилдесхайм
Лични данни
Други титли епископ на Мюнстер
Роден
Починал
Семейство
Династия Аскани
Баща Йохан IV от Саксония-Лауенбург
Майка Доротея фон Бранденбург
Потомци Бернхардус Засе
Герб Bistumswappen Münster.jpg

Ерих фон Саксония-Лауенбург (на немски: Erich von Saxe-Lauenburg; * 1472; † 20 октомври 1522) от род Аскани е като Ерих II от 1502 до 1503 г. 45. епископ на Хилдесхайм и като Ерих I от 1508 до 1522 г. епископ на Мюнстер.

Той е син на херцог Йохан IV от Саксония-Лауенбург (1439 – 1507) и съпругата му Доротея фон Бранденбург (1446 – 1519), дъщеря на курфюрст Фридрих II фон Бранденбург (1413 – 1471) и Катарина Саксонска (1421 – 1476). По-големият му брат е херцог Магнус I (1470 – 1543).[1][2]

През 1484 г. Ерих следва каноническо право в стария университет в Кьолн (Universitas Studii Coloniensis). През 1487 г. Ерих е ръкоположен за свещеник. На 27 октомври 1490 г. е капитулар в Кьолн и Хилдесхайм. На 21 май 1502 г. е избран за епископ на Хилдесхайм. През 1503 г. той се отказва в полза на брат му Йохан IV. Ерих се връща в Кьолн.

След смъртта на епископа на Оснабрюк и Мюнстер Конрад IV фон Ритберг през 1508 г., катедралният капител на Мюнстер избира Ерих на 24 февруари 1508 г. за епископ, въпреки кандидатите Йохан фон Ритберг, племенник на умрелия Конрад, и Франц фон Валдек.

Ерих помага на брат си Йохан, епископът на Хилдесхайм, в така наречения „Хилдесхаймски конфликт“ против херцог Хайнрих Млади фон Брауншвайг-Волфенбютел, Ерих I фон Каленберг, епископ Франц фон Минден и рицарите фон Залдерн. Затова той също е осъден (Reichsacht) от император Карл V.

Ерих поставя извънбрачния си брат Бернхардус Засе († 1539 или 1549) през 1519 г. за вай-епископ в Мюнстер. В конфликта с граф Клаус фон Текленбург той окупира през 1518 г. графството Линген, но по-късно трябва отново да го напусне. Репарациите от 4000 рейнски гулдена са платени едва през 1534 г. от наследника му Франц фон Валдек.

Между 1512 и 1515 г. по времето на епископ Ерих се престрояват фасадите на катедралата на Мюнстер.[3] За княжеската епископска замъчна капела в Засенберг, където искал да основе колегия, той подарява 1517 г. Засенбергския олтар.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Kohl (ed.): Germania Sacra. Neue Folge, Band 37,3. De Gruyter, Berlin 2003, ISBN 3-11-017592-4 (= Bistum Münster 7. Die Diözese 3), S. 529 – 538.
  • Adolf Bertram: Die Bischöfe von Hildesheim. Hildesheim, Leipzig 1896
  • Friedrich W. Ebeling: Die deutschen Bischöfe bis zum Ende des sechzehnten Jahrhunderts. Bd.1 Leipzig, 1858, S. 2527 f.
  • Jacob Christof Iselin: Neu-vermehrtes historisch-und geographisches allgemeines Lexicon, Band 3, 1747, S. 103 (Digitalisat)
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 80.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Erich von Saxe-Lauenburg, Bishop of Hildesheim & Münster, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  2. Erich I. Bischof v. Münster, ww-person.com
  3. Johann Josef Böker: Die spätgotischen Schaufassaden des Domes zu Münster. In: Wallraf-Richartz-Jahrbuch für westdeutsche Kunstgeschichte 54, 1993, S. 31 – 75.
  4. Paul Pieper: Das Westfälische Landesmuseum für Kunst und Kulturgeschichte. Die deutschen, niederländischen und italienischen Tafelbilder bis um 1530. Münster 1986, S. 307 – 319.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]