Е-номера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разтвор от E101 рибофлавин (витаним B2).

Е-номер (на английски: E number) е параметър, използван за кодиране на хранителни добавки. Това кодиране се използва главно в Европейския съюз (префиксът „E“ произхожда от думата „Europe“), но методът е използван в целия свят. Австралия и Нова Зеландия използват буквата „А“ (първата буква от думата „Австралия“).

Номерирането на храните се определя от международната номерационна система за хранителни добавки, създадена от Комисията Codex Elementarius[1], като префиксът „INS“ в този списък се заменя с буквата „E“.

Първоначално всяко химично вещество, дадено с Е номер, е разрешено за употреба в хранителни продукти, но някои от тях вече имат ограничения за разрешеното или препоръчаното количество в употреба; Някои от тях също са забранени. Противно на общоприетото схващане, наличието на Е номер не означава, че веществото е задължително опасно – дори витамин С, важен материал за човешкото тяло, има номер (E300). Материалите, които са неограничени по количество, се наричат „GRAS – Generally Recognized As Safe“ (свободен превод: „общопризнати като безопасни“) и са сравнително малко. Останалите съставки имат препоръчвана доза, обикновено в милиграми на килограм телесно тегло на ден. Хранителните добавки са една от най-регулираните области в хранително-вкусовата промишленост. Има много Е номера, които съществуват само в списъка, но на практика те не се използват никъде по света. Има страни (Израел), в чието законодателство няма задължение да се отбелязва E номера на добавките, а е достатъчно отбелязването на точното им име, тъй като числото Е е просто стандартно и съкратено име. От друга страна, има добавки (като тетразин или мононатриев глутамат), които, дори и маркирани с Е номер, трябва да бъдат регистрирани в списъка на съставките.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Codex Alimentarius, международните стандарти при храните, установени от Организация по прехрана и земеделие (FAO) и Световна здравна организация (WHO) през 1963