Жан дьо Монфор (Бретан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Жан IV дьо Монфор (Бретон))
Жан (II) дьо Монфор
Jean de Montfort
херцог на Бретан
миниатюра от Хрониките на Фроасар
НаследилЖан III Добрия
НаследникЖан IV (V) Мъдри
Лични данни
Роден
Починал
16/26 септември 1345
Семейство
ДинастияДрьо
БащаАртур II
МайкаЙоланда дьо Дрьо
БракЖана дьо Дампиер (Фландърска) (1295—1374)
ПотомциЖан IV (V) Мъдри, Жана Бретанска
Герб
Жан (II) дьо Монфор
Jean de Montfort
в Общомедия

Жан Бретански (на френски: Jean de Bretagne), наречен Жан (II) дьо Монфор (Jean (II) de Montfort; * ок. 1294 в Енбон, † 26 септември 1345 пак там) е (под името Жан II дьо Монфор) граф дьо Монфор-л'Амори (1330 – 1345 г.), херцог на Бретан (1341 – 1345 г.) и граф на Ричмънд (1341—1342 г.) от Дом дьо Дрьо. Историографията, особено британската, го нарича Жан IV Бретански.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е четвъртото дете и единствен син на Артур II (* 1262, † 1312), херцог на Бретан, и на неговата втора жена Йоланда дьо Дрьо (* ок. 1269, † 1322), графиня дьо Монфор-Амори.

Има пет сестри:

  • Жана (* 1294, † 1364), съпруга на Робер Фландърски, граф на Марл
  • Беатриса (* 1295, † 1384), господарка на Едè, съпруга на Ги Х, господар на Лавал
  • Алиса (* 1297, † 1377), съпруга на Бушар VI, граф на Вандом
  • Бланш (* 1300, † ?)
  • Мария (* 1302, † 1371), монахиня

Освен това има трима полубратя от първия брак на баща си.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През август 1330 г. след смъртта на майка си Йоланда дьо Дрьо Жан дьо Монфор наследява Графство Монфор-Амори. Първоначално той се съгласява с волята на по-големия си полубрат Жан III Добрия, херцог на Бретан, да прехвърли правата за наследяване на херцогството на Шарл дьо Блоа. След това обаче променя позицията си и приема херцогската корона от синода на епископите и благородниците в Нант. Така Жан дьо Монфор провокира избухването на Войната за бретанското наследство, продължила от 1341 до 1365 г.[1]

С подкрепата на краля на Англия Едуард III Плантагенет херцог Жан Бретански се бори с друг претендент за херцогството - граф Шарл дьо Блоа, който е подкрепян последователно от кралете на Франция Филип VI Щастливия, Жан II Добрия и Шарл V Мъдрия.

Асемблеята на перовете, свикана в Париж през август 1341 г., трябва да реши кой да бъде официалният наследник на Херцогство Бретан. Пристигайки в Париж, Жан дьо Монфор лесно се убеждава, че няма да има справедливост от негова гледна точка. Той решава, че няма основания да се довери на краля на Франция и не се подчинява на строгото предписание на Филип VI да остане в двореца, като бяга и се укрепява в Нант.

На 7 септември 1341 г. перовете на Франция признават Шарл дьо Блоа за херцог на Бретан, а френските войски нахлуват в херцогството през долината на Лоара. След месец военни действия те превземат Нант. На 18 ноември гражданите го предават на неговия противник. Жан дьо Монфор е доведен с конвой в Париж и е затворен в кулата на Лувъра, където остава в течение на 3 г. Антифренската партия е обезглавлена. Изглежда, че нищо не пречи на Шарл дьо Блоа да поеме правомощията си като владетел на Бретан.

Съпругата му Жана Фландърска става лидер на привържениците на съпруга си. Тя признава веднага Едуард III за крал на Франция. През май 1342 г. Жана установява своята позиция зад крепостните стени на град Енбон и не само удържа всички френски атаки, но извършва серия от демонстративни нападения срещу Шарл дьо Блоа, което предизвиква възхищение не само у нейните поддръжници, но и у бретанците, които подкрепят Шарл, както и на самите французи. За нейното безстрашие и вярност тя получава прозвището „Пламенната Жана“. Тя успешно защитава град Енбон против войските на Шарл дьо Блоа до настъпването на есента на 1342 г. когато ѝ помага английският отряд под командването на сър Уолтър Мени[2].

В течение на 1342 г. през Бретан се минават въоръжени формирования от много националности; французите призовават на помощ генуезки арбалетчици, испанската флота, водена от гранда на Кастилия Лудовико Испански. Поддръжниците на клана Монфор са подкрепяни от англичаните: на 30 октомври 1342 г. крал Едуард лично пристигна в херцогството начело на малка армия, която подсилва английските войски вече в Бретан и привържениците на неговия кандидат. Испанците бързо са изведени от играта при Роскасгуен (Кемперле), където от трите хиляди испанци се спасява едва всеки десети, а испано - генуезският флот, който превожда тази армия, е унищожен от англичаните и бретонците.

Примирие[редактиране | редактиране на кода]

Обезглавяването на 15 бретански благородници, миниатюра от Хрониките на Фроасар

В края на годината френски и английски подкрепления пристигат от двете страни и през януари войната приема нов обрат, докато на 19 януари папа Климент VI постига примирие между воюващите страни, подписано в Малестроа.[3]

Едуард III се завръща в Англия в края на февруари 1343 г. Жана Фландърска, изтощена от войната, която се е води през предходната година, отива там с двете си деца, едното от които по-късно ще стане херцог на Бретан под името Жан IV.

Крал Филип VI Валоа, възползвайки се от примирието, кани основните си противници сред бретанските благородници да се състезават на турнир в Париж. Там те са заловени от кралските служители и около петнадесет от тях (включително Оливие IV дьо Клисон) са обезглавени на публично място. Главата на Клисон е изпратена в Нант, за назидание на бретанците, които не искат да се подчинят на краля на Франция.[4]

Възобновяване на войната и смърт[редактиране | редактиране на кода]

През 1344 г. Жан дьо Монфор губи град Кемпер, превзет от Шарл дьо Блоа, и е взет в плен. Дегизиран като търговец, успява да избяга от Лувъра на 27 март 1345 г. Той отива в Англия за подкрепления, а после се установява в Бретан. С помощта на войската краля на Англия Едуард III гой си възвръща града обратно, разгромявайки Шарл дьо Блоа и неговите съюзници в битката при Кадора. В това сражението обаче самият Жан дьо Монфор е ранен. Обсажда Кемперле, но неуспешно.[5][6]

Връщайки се в Енбон, на 26 септември същата година той умира от открити рани и временно е погребан в абатството „Свети кръст“ в Кемперле, след което останките му са преместени в гроб в параклиса на Доминиканския манастир в Кемперле.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

1329 в Шартър за Жана дьо Дампиер Фландърска (1295—1374), дъщеря на Луи I дьо Дампиер, граф на Невер, и на Жана дьо Ретел, от която има син и дъщеря:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жан Фроасар - Хроники 1340—1350 / Пер. и прим. М. В. Аникеева. — СПб.: РХГА; Ювента, 2012. — 856 с. — ISBN 978-5-88812-541-0.
  2. Устинов В. Г. Столетняя война и войны роз. — М.: Астрель, 2007. — С. 215—216. — ISBN 978-5-271-16567-2
  3. ВОЙНА НАСЛЕДОВАНИЯ И ЕЕ ПОСЛЕДСТВИЯ (1341-1399), БРЕТАНЬ В XV ВЕКЕ. // Посетен на 24 дек. 2022.
  4. История на Бретон - руски език
  5. Фруассар Жан. Хроники 1325—1340 / Пер. и прим. М. В. Аникеева. — СПб.: Издательство СПбГУ, 2009. — 656 с. — ISBN 978-5-288-04460-1.
  6. Фруассар Жан. Хроники 1340—1350 / Пер. и прим. М. В. Аникеева. — СПб.: РХГА; Ювента, 2012. — 856 с. — ISBN 978-5-88812-541-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Предшественик
Жан III Добрия
херцог на Бретан

13411345
Приемник
Жан IV (V) Храбрия
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Жан IV (герцог Бретани)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​