Заболявания на човешките клепачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лекувайте се преди да се гримирате

Клепачите са част от придатъчния апарат на човешкото око. Те са изложени на въздействието на много вредни фактори на околната среда и това обяснява голяма част от заболеваемостта на клепачите.

За познаването ѝ лекарят трябва да познава добре и анатомична характеристика на клепачите.

Анатомични данни с клинична стойност[редактиране | редактиране на кода]

Кожа и подкожна тъкан[редактиране | редактиране на кода]
  • Най-тънката кожа в човешкото тяло;
  • Липсва подкожна мастна тъкан;
  • В непрекъснато движение при мигането;
  • Рехава съединителна тъкан - потенциално възникване на отоци.
Мускули на клепачите[редактиране | редактиране на кода]
Мускули на клепачите
  • Орбикуларен мускул (клепачна и орбитна част)- отговорен за затварянето на окото;
  • Горен и долен леватор (мускул повдигач) – отговорен за отварянето на окото;
  • мускул на Мюлер (зад сухожилието на леватора).
  • орбитен септум – съединителнотъканна преграда;
Миглен ръб, клепачни жлези, мигли[редактиране | редактиране на кода]
Инервация[редактиране | редактиране на кода]
Човек се събужда с нервус окуломоториус и заспива с нервус фациалис.
Кръвоснабдяване[редактиране | редактиране на кода]
Кръвоснабдяване на клепачите
Лимфна система[редактиране | редактиране на кода]

Само конюнктивата и клепачите имат собствена лимфна система в окото, оттичаща се в:

  • субмандибуларни лимфни възли;
  • преаурикуларни към дълбоките шийни възли.

Методи на изследване[редактиране | редактиране на кода]

Биомикроскопия

Разпознаването на едно заболяване изисква добра теоретична подготовка и възможност за прилагане на знанието в действие. Но дори при налични такива условия ефективността би била ниска при липса на необходимата апаратура и алгоритъм на употребата ѝ. За разпознаването на очните клепачни заболявания най-често е необходимо:

Възпалителни заболявания на клепачите[редактиране | редактиране на кода]

Всяка възпалителна реакция се характеризира със следните пет основни признака: Подуване, Зачервяване, Затопляне, Болка, Нарушена функция (Рудолф Вирхов).

Възпалителни заболявания на клепачната кожа[редактиране | редактиране на кода]

Клепачни жлези[редактиране | редактиране на кода]
Външен ечемик на горен клепач на дясно око
  • възпаление на Цайсовите жлези – външен ечемик (hordeolum externum).
  • възпалителен процес на Мейбомиевите жлези – вътрешен ечемик (hordeolum internum). При хронифициране се нарича халацион.
  • Molluscum contagiosum – кожна инфекция, poxvirus. Лечение чрез изрязване, криокоагулация или лазеркоагулация.
  • Милиарни образувания – многобройни, белезникави повърхностни кисти (произход от космените фоликули и мастните жлези на клепача).
Възпаление на мигления ръб[редактиране | редактиране на кода]

Симптоми: чувство за чуждо тяло, парене, натрупване на секрет или люспички. Усложнения: окапване на миглите. Лечение: Стриктна хигиена на миглите: топли компреси, почистване с противовъзпалителни шампоани. Консултация с офталмолог (астигматизъм).

Доброкачествени кисти и брадавици[редактиране | редактиране на кода]
  • Киста на Молова или Цайсова жлеза (хидроцистома).
  • Папилома и кожен рог – при екстензивно излагане на слънце.
  • Кератоакантома.
  • Ксантелазма – често заболяване с двустранна проява при високи нива на кръвния холестерол.
  • Капилярен хемангиом – по-често при новородени деца от женски пол. Може да предизвика отпускане и падане на горния клепач, рядко прораства навътре, спонтанна инволуция при 40% от децата до 4-годишна възраст и при 70% – до 7-годишна възраст. Задължително се консултира от опитен лекар, който да проведе лечение, ако такова е необходимо.
Злокачествени тумори[редактиране | редактиране на кода]
  • Xeroderma pigmentosum – вродено заболяване с късен дебют под влияние на слънчевата светлина (актинична кератоза).
  • Базално клетъчен карцином – не метастазира, локална инфилтрация и деструкция. Различни форми: ulcus rodens, склерозиращ карцином;
  • Плоскоклетъчен карцином – по-злокачествен; метастазира в локалните лимфни възли.
  • Карцином на мастната жлеза – по-често с произход от Мейбомиевите жлези – трудна диагноза.
  • Злокачествен меланом – трудна диагноза, потенциално смъртоносно заболяване.
  • Сарком на Капоши – при болни от СПИН.

Болестни промени в положението на клепачния ръб[редактиране | редактиране на кода]

  • Ектропиум – възрастов или посттравматичен, той се изразява в увисване на долния клепач и отзяването му от очната ябълка.
  • Ентропиум – обратното състояние, при което клепачът е обърнат към окото. Познат е и вроден ентропиум.
  • Птоза – едностранно или двустранно спадане на горния клепач.

Видове птоза: неврогенна – най-често пареза на нервус окуломоториус, миогенна – вродена или придобита слабост на леватора.

  • Блефарохалаза – възрастово заболяване.
  • Блефарофимоза – рядко вродено заболяване.

Други заболявания на клепачите[редактиране | редактиране на кода]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лекуването на клепачната заболеваемост може да бъде с медикаменти или с хирургични операции. И в двата случая това е задача на очния лекар, не на козметичката или бръснаря Ви.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Shulpina N.B. Biomikroskopiya glaza (Medicina,1966)(ru)(295s)