Збаражко княжество
| Збаражко княжество | |
| 1456 г. – 1627 г. | |
 Герб | |
 френска карта от 1700 г. | |
| Столица | Збараж (Тернополска област) |
|---|---|
| Официален език | руски |
| Религия | Православно християнство |
| Форма на управление | Монархия |
| княз | |
| Фьодор Несвицки | |
Збаражското княжество (на украински: Збаразьке князівство; на полски: Księstwo Zbaraskie) e отделно васално княжество в рамките на Великото литовско княжество (от 1569 г. на Полско-Литовска държава), съществувало в периода 1456–1627 г.[1] в югозападната част на историческата област Волиния и северната част на Подолието, имащо за столица град Збараж (днес районен център в Тернополска област на Украйна).[2][3][4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Збаражкото княжество възниква на наследствените вотчинни земи на рутенския княжески род Несвицки, който традиционно се считат за родова линия, произхождаща от рода на великия литовски княз Гедимин.[4][5] Нови ДНК опровергават тази теория и установяват еднозначно, че родът Несвицки (приел по-късно фамилното име Збаразки от името на главната им резиденция в Збараж) произхожда от рода Рюриковичи – основатели на Киевска Рус.[5]
През 1434 г. Фьодор Несвицки признава васалитета си спрямо полския крал, като запазва за себе си и своите потомци наследствената неприкосновеност на своето княжество (с градовете Збараж, Виница, Хмелник).[4] През 1463 г. неговият син Семьон започва да се нарича княз Збаразки.[4]
Збаражкото княжество е имало статут на княжеска волост.[4] Държавната администрация не се меси във вътрешните му работи; князете Збаразки безусловно, но въз основа на общодържавни правни актове, извършва управлението, събират данъци и упражняват съдебната власт.[4] Те са били задължени да оказват военна помощ на своя сюзерен и не са имали независима външна политика.[4]
През втората половина на XVI век Збаражкото княжество фактически губи своето автономно устройство, а владетелите му стават обикновени кралски васали – едри земевладелци.[4] Въпреки това, князете Збаражки, а след измирането на рода през 1621 г., техните наследници – князете Вишневецки, формално запазват титлата си „княз“ на Збаражкото княжество.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Однороженко, Олег. Monumenta Rutheniae Heraldica. Т. 11: Руські королівські, господарські та князівські печатки ХІІІ - ХVІ ст. Харків, Інститут української археографії та джерелознавства ім. М.С. Грушевського Національної академії наук України, 2009. ISBN 966-7409-21-Х. с. 95. Посетен на 2024-02-26. (на украински)
- ↑ Kowalski, Mariusz. Księstwo Zbaraskie // Księstwa Rzeczpospolitej: państwo magnackie jako region polityczny. Warszawa, Instytut Geografii i Przestrzennego Zagospodarowania im. S. Leszczyckiego Polskiej Akademii Nauk, 2013. ISBN 978-83-61590-27-9. Посетен на 2024-02-24. (на полски)
- ↑ Kowalski, Mariusz. Księstwa w przestrzeni politycznej I Rzeczpospolitej // Rola geografii społeczno-ekonomicznej w badaniach regionalnych. Kielce, Instytut Geografii AŚ, PTG, 2007. str. 177–186. (на полски)
- ↑ а б в г д е ж з и Бабій, П. Збаразьке князівство // Тернопільський енциклопедичний словник. Т. 1: А–Й. Тернопіль, Видавничо-поліграфічний комбінат «Збруч», 2004. ISBN 966-528-197-6. с. 633. Посетен на 2024-02-25. (на украински)
- ↑ а б Kowalski, Mariusz. Księstwo Zbaraskie // Księstwa Rzeczpospolitej: państwo magnackie jako region polityczny. Warszawa, Instytut Geografii i Przestrzennego Zagospodarowania im. S. Leszczyckiego Polskiej Akademii Nauk, 2013. ISBN 978-83-61590-27-9. str. 155-156, 385. Посетен на 2024-02-24. (на полски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Збаразьке князівство“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |