Знаменска църква (Дубровици)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Знаменска църква
На руски: Церковь Знамения Пресвятой Богородицы в Дубровицах
Общ изглед от страната на главния вход
Общ изглед от страната на главния вход
Карта
Местоположение в Dubrovitsy
Вид на храмаПравославният храм
Страна Русия
Населено мястоДубровици, Подолск, Московска област
РелигияРуска православна църква
ЕпархияПодолска (Московска митрополия)
Тип на сградатакръстокуполна църква
Архитектурен стилГолицин барок
Архитектнеизвестен
Основателкняз Борис Голицин с участието на Петър I
Изграждане1690–1704
РеликвиИкона на Знака на Божията Майка
Статутдействащ храм
Състояниереставрирана (Обектът на културното наследство на народите от РФ с федерално значение)
Сайтwww.dubrovitsy-hram.ru
Знаменска църква в Общомедия

Знаменската църква в Дубровици (на руски: Церковь Знамения Пресвятой Богородицы в Дубровицах) е православна църква в селището Дубровици, на 4 км от Подолск, Московска област, Русия. Ректор е протоиерей Андрей Грицишин.

Църквата е централната част на архитектурния ансамбъл на имението Дубровици, който някога е принадлежал на представители на известните благороднически фамилии на Морозови, Голицини и Дмитриеви-Мамонови.

История и Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е на високия бряг на носа, образуван от сливането на реките Десна и Пахра. Сградата е построена от бял камък през 1690–1704 година от княз Борис Голицин с участието на цар Петър I, и е сред ранните образци на руската барокова архитектура. Освещаването се извършва на 24 февруари 1704 година[1].

Предполага се, че в строителството са участвали чуждестранни майстори, поканени от княз Голицин специално за тази цел[2].

На това място през 1662–1690 година е имало дървена църква на Св. Илия[3].

В плана основата на храма е равнопоставен кръст със заоблени краища, разделени на три венчелистчета. Тип на сградата е кръстокуполна църква – осмоъгълник (кула) на четириъгълник (база). Високата основа е заобиколена от открита веранда, богато украсена с резби и орнаменти по парапета. В църквата има четири врати, към които водят ажурни стъпала, подобни на листа[4].

Църквата е украсена със скулптури. На главния вход, отстрани на западното стълбище, има две статуи от бял камък. От лявата страна на Св. Йоан Златоуст, а вдясно – Св. Григорий Богослов. Над входа, на покрива на западния вестибюл, има статуя на Св. Василий Велики. Осем скулптурни фигури на апостолите разделят краищата на осмоъгълника в ъглите му. Четирите фигури на евангелистите са разположени извън украсата на стената, в основата пред прозорците [5].

Прозорците са украсени с колони, преплетени с лози, волути и миди. Цялата тази украса завършва с изображения на ангели. Църквата е увенчана с купол с четирилистни лукарни и издълбана позлатена корона.

Интериор на църквата е с бароков резбован иконостас, на входа висят двуетажни дървени хорове, стените на църквата са украсени със скулптурни композиции с библейски сюжети. Отличителна черта на декорацията на църквата са латинските надписи, поставени в картуши. В църквата дървеното скулптурно Разпятие е особено почитано – то вече е на повече от триста години[6].

В края на 1840-те години под ръководството на архитектор Фьодор Рихтер (1808–1868) е извършено възстановяването на храма, след което той е осветен отново на 27 август 1850 година – от московския митрополит Филарет[7].

Църквата е затворена от комунистическия режим през 1930 година, а малко след това камбанарията ѝ е взривена. Богослужението в нея е възстановено през 1990 година[8].

През 2022 година в близост до църквата Знамение е възстановена разрушената през 1931 година камбанария. За извършване на тайнството на кръщението в долния етаж на камбанарията е построен храм в чест на мъчениците Адриан и Наталия. На 8 ноември 2022 година Святейший Патриарх на Москва и цяла Русия Кирил освети този храм.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Семенов К.А. Преславное Знамение. К трехсотлетнему юбилею Великого освящения храма Знамения Пресвятой Богородицы в селе Дубровицы 1704-2004. // Подольск: ОАО «Типография «Новости», 2004. – С. 94.
  • ((ru)) Тарунов A.M. Дубровицы. // Серия: Памятники Подмосковья. – М.: Московский рабочий, 1991 – 112 С., ил.
  • ((ru)) Греч А.Н. Дубровицы. // Подмосковные музеи: Путеводители. Вып. 4. – М.–Л.: Гос. изд-во, 1925. – С. 69–116. on line
  • ((ru)) Вельтман А. Ф. Обновление храма Знамения пресвятые богородицы в селе Дубровицах. // М.: Тип. А. Семена, 1850. - 15 C. on line
  • ((en)),((ru)) Филипович Э. Г. О Дубровицком храме и не только о нем. // Изд. 5-е, доп. – М.: БЕЛМАКС, 2012. – 103 С. - ISBN 978-5-901388-08-2.
  • ((ru)) Православные храмы. Путешествие по святым местам.: журнал. – 2014. – № 92. – 31 С.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]