Картуш (изкуство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Картуш рокайл в църква в стил рококо (Францисканска църква в гр. Юберлинген, край Тюбинген)

Картушът е декоративна рамка в орнаментиката.[1] Картушите могат да обрамчват гербове, портрети, картини или плочи с гравюри. Картушите се използват главно от ренесанса до рококото и по-късно отново в историцизма. Картушите са се използвали и се използват в широки области от изкуствата и занаятите, включително архитектурата.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Терминът картуш етимологически произлиза от гръцки: χάρτης или chártēs и латински: charta и означава нещо в смисъл на „папирусен храст", „папирусна ролка“ (свитък), „папирусен лист“, „хартия“, „лист хартия“ (думата хартия също произлиза от гръцки: χάρτης или chártēs и латински: charta, а англосаксонското дума за хартия paper от папирус). Думата е заимствана от на френски: cartouche, което се основава на италианското cartoccio и означава „картонена ролка“. На тази етимология съответстват често подвиващите се ъгли и ръбове на картушите.

Картуши в архитектурата[редактиране | редактиране на кода]

Картушите са били популярни форми в архитектурата на ренесанса и барока и често са служили сами като декорация, без да са били изпълнени с каквото и да било съдържание (въпреки че по принцип играят ролята на вид рамка за други обекти). Според дефиницията в архитектурата те се различават от рамките за картини по това, че не са подвижни, а по-скоро вид скулптурен компонент на околната архитектура.

Нидерландският картуш с вид на свитък или хрущялоподобни форми (крила на прилепи, кучешки уши) влиза в употреба във френската класика по време управлението на Луи ХІІІ и типичния за него стил. Пример за това е дворец Чеверни. Във френския вариант картушите са удължени, както например в Париж, Сен Жерве и Фонтенбло.

Други определения[редактиране | редактиране на кода]

Определението на творческия термин картуш в архитектурата се различава от други определения, които не се основават непременно на принципа на неподвижност, като например, в изкуството на японската цветна дърворезба[2], в дърворезбата при обработка на печати или в египтологията, в сферата на печатарството и обикновено в живописта (изключение: стенна живопис). Като чист термин на изкуството, картушът се дефинира обикновено без значение от неговата подвижност и материал.[3]

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки под линия[редактиране | редактиране на кода]

  1. д-р арх. Валентина Върбанова, ВСУ „Любен Каравелов“, София, Архитектурен факултет, Катедра „Градоустройство, история и теория на архитектурата“. Терминологичен речник на архитектурните елементи и понятия. Ниво „Въведение в архитектурата“. // Посетен на 16.02.2021.
  2. Ekyōdai е японският термин за картина обрамчена от картуш, използван в японската дърворезба на цветна дървесина.
  3. виж напр. Diccionario de la Academia española, edición abreviada, por D. Vicente González Arnao, París, en la Librería de Parmentier, 1826
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kartusche (Kunst)“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​