Картуш (изкуство)
Картушът е декоративна рамка в орнаментиката.[1] Картушите могат да обрамчват гербове, портрети, картини или плочи с гравюри. Картушите се използват главно от ренесанса до рококото и по-късно отново в историцизма. Картушите са се използвали и се използват в широки области от изкуствата и занаятите, включително архитектурата.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Терминът картуш етимологически произлиза от гръцки: χάρτης или chártēs и латински: charta и означава нещо в смисъл на „папирусен храст", „папирусна ролка“ (свитък), „папирусен лист“, „хартия“, „лист хартия“ (думата хартия също произлиза от гръцки: χάρτης или chártēs и латински: charta, а англосаксонското дума за хартия paper от папирус). Думата е заимствана от на френски: cartouche, което се основава на италианското cartoccio и означава „картонена ролка“. На тази етимология съответстват често подвиващите се ъгли и ръбове на картушите.
Картуши в архитектурата[редактиране | редактиране на кода]
Картушите са били популярни форми в архитектурата на ренесанса и барока и често са служили сами като декорация, без да са били изпълнени с каквото и да било съдържание (въпреки че по принцип играят ролята на вид рамка за други обекти). Според дефиницията в архитектурата те се различават от рамките за картини по това, че не са подвижни, а по-скоро вид скулптурен компонент на околната архитектура.
Нидерландският картуш с вид на свитък или хрущялоподобни форми (крила на прилепи, кучешки уши) влиза в употреба във френската класика по време управлението на Луи ХІІІ и типичния за него стил. Пример за това е дворец Чеверни. Във френския вариант картушите са удължени, както например в Париж, Сен Жерве и Фонтенбло.
Maison du Cerf в Брюксел
Пример за картуш супрапорте (специален картуш над порта/врата) в архитектурата: Maison Stoltz-Grimm в Андлау (Елзас)
Друг пример за картуш супрапорте: Tyska Skolgränd в Стокхолм
Други определения[редактиране | редактиране на кода]
Определението на творческия термин картуш в архитектурата се различава от други определения, които не се основават непременно на принципа на неподвижност, като например, в изкуството на японската цветна дърворезба[2], в дърворезбата при обработка на печати или в египтологията, в сферата на печатарството и обикновено в живописта (изключение: стенна живопис). Като чист термин на изкуството, картушът се дефинира обикновено без значение от неговата подвижност и материал.[3]
Пример за картуш в египтологията: Името на фараон Менес
Пример за картуш в печатарството
Пример за картуш в дърворезбата на печати (първи японски държавен печат)
Пример за надпис в картуш на карта от Йоханес Майер
Пример за надпис в картуш на глобус (1765 г.)
Картина от Себастиан Муньос с две употреби на картуши
,_by_Sebasti%C3%A1n_Mu%C3%B1oz.JPG)
Виж също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки под линия[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ д-р арх. Валентина Върбанова, ВСУ „Любен Каравелов“, София, Архитектурен факултет, Катедра „Градоустройство, история и теория на архитектурата“. Терминологичен речник на архитектурните елементи и понятия. Ниво „Въведение в архитектурата“. // Посетен на 16.02.2021.
- ↑ Ekyōdai е японският термин за картина обрамчена от картуш, използван в японската дърворезба на цветна дървесина.
- ↑ виж напр. Diccionario de la Academia española, edición abreviada, por D. Vicente González Arnao, París, en la Librería de Parmentier, 1826
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kartusche (Kunst) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |