Зороастър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зороастър
персийски религиозен реформатор
Зороастър 
Роден: между 18 и 6 век пр.н.е.
Починал: между 18 и 6 век пр.н.е.

Зороастър, също Заратустра (на авестийски език: Zaraθuštra, Zarathustra, на старогръцки: Ζωροάστηρ Zōroastēr / Ζωροάστρης Zōroástrēs) е през второто или първото хилядолетие персийски (ирански) религиозен реформатор, основоположник на зороастризма, националната религия на Персия от времето на Ахеменидите до края на Сасанидската епоха. Името Ζωροάστρης е гръцка транслитерация на авестийското Заратустра.

За Зороастър (Заратустра) се приема, че е автентична историческа личност, но периодът, в която е живял остава неясен. Поради разминаването между историческата фактура и езотеричната традиция, някои учени (историци и теолози) предполагат различни хронологични варианти за живота му в твърде широкия период между 18 и 6 век пр.н.е. Група учени се опитват да конкретизират Зороастър, като поставят неговия живот около 1200 г. пр.н.е.

Според посоченото обаче в летописите на т.нар. пехлавийската хроника, отразяваща писмено късната зороастрийска традиция, той се появява в двора на своя покровител Вищасп (представител на късната династия Кеаниди) на 42-годишна възраст и е живял 77 г. Тази поява се определя като 258 г. преди победата на Александър Велики над Дарий III (330 г. пр.Хр.) Проследяването на посочените стойности води към началната 588 г. пр.Хр., в която Зороастър е започнал своята дейност във владетелския двор. Такава ориентация позволява да се изгради предположението, че исторически пророкът е живял някъде между средата на VII и средата на VI в. пр.Хр., 630-553 г. пр.Хр.

Допълнителното объркване става поради факта, че в духовната практика името Заратустра (в други варианти Назаратус) е използвано и от по-късни духовни водачи, които са се идентифицирали с първичния Заратустра. Пак според много по-късната традиция се счита, че пророкът е починал (загинал) в град Балх, макар да има много исторически резерви и археологически неизвестни около това предположение. Най-старият археологически пласт в града е установен към VII в. пр.Хр., което прави връзката Балх-Зороастър преди този период невъзможна.

Зороастър е бил неразбран и изгонен от своите родственици, т.е. във владението на кави Вищасп той е гост. Епичните материали разказват, че враговете на това владение, родствените сакски народи, наричани "турите с бързите коне", достигнали до божествената хварна (предопределението за власт сред иранските народи), като го превзели. В тези събития се търси и смъртта на пророка.

Зороастър предприема реформа сред вярванията, битували в древноиранското общество. Той предлага ново разпределение на отговорностите сред древните божества върху съвършено нова основа. Поставя като централен въпроса за морала. Пророкът предлага модела на Глобалния свят като сблъсък на 2 крайни величини, на 2 космични колоса. Основата на неговото учение е осъзнаването на борбата между силите на Доброто и Злото. В частен план то предполага избора на човека. В „Гатите“ (песнопения), които се приписват на Зороастър, се говори за Двата първични духа и за враждата им, извеждайки тяхното общо начало - Ахура Мазда. Едва в по-късната зороастрийска традиция при Ахеменидите тези 2 духа придобиват дуалистична идентификеция на 2 бога (Ормазд и Ариман) - на светлина и мрак. Ето защо е неправилно да се свързва пряко Зороастър с онази дуалистичност, която се е развила по-късно в учението.

Основно божество в тази традиция е Ахура Мазда, чието име се превежда като Великата аура и се отнася към Духа на Слънцето, който може да бъде съзерцаван зад интензивната светлина на Слънцето с духовното зрение на адепта зороастриец.

Чрез интерпретация името му се превежда като Златна звезда, а според друга като Онзи, който обичаше Светлината.

Съвременната концептуална рамка на Езотеричното християнство, твърде близка до гностичната гледна точка на ранното християнство, нарежда Заратустра сред основните духовни лидери, подготвили проявата на Слънчевия логос - Христос, през посветения от Назарет - Исус.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • D.N. MacKenzie: A Concise Pahlavi Dictionary. Routledge Curzon, London / New York 2005, ISBN 0-19-713559-5.
  • Immanuel Kant: Die Religion innerhalb der Grenzen der bloßen Vernunft. 1793, Kants Werke. Band VI, Akademie-Textausgabe, Berlin 1968, S. 136f
  • Andreas Dorschel: „Philosopher is a rotten word“. Von Nietzsches zu Delius ’Zarathustra’. Ulrich Tadday: Frederick Delius (= Musik-Konzepte. Neue Folge Heft 141/ 142). Edition Text + Kritik, München 2008, ISBN 978-3-88377-952-2, S. 99–116.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Mary Boyce, Frantz Genet: A history of Zoroastrianism. Brill, Leiden
  1. The early period. 1996, ISBN 90-04-10474-7.
  2. Under the Achaemenians. 1982, ISBN 90-04-06506-7.
  3. Zoroastrianism under Macedonian and Roman rule. 1991, ISBN 90-04-09271-4.
  • Gherado Gnoli: Zoroaster in History. Bibliotheca Persica Press, New York 2000, ISBN 0-933273-43-6.
  • Robert C. Zaehner: The dawn and twilight of Zoroastrianism. Phoenix Press, London 2002, ISBN 1-84212-165-0.
  • Rustam P. Masani: Zoroastrianism. The religion of the good life. Indigo Books, New Delhi 2003, ISBN 81-292-0049-X.
  • Martin Schwartz: The religion of Achaemenian Iran. Ilya Gershevitch: The Median and Achaemenian Periods. (= The Cambridge History of Iran. Bd. 2). University Press, Cambridge 1985, ISBN 978-0-521-20091-2, S. 664–667.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]