Направо към съдържанието

Иван Бинар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Бинар
Ivan Binar
Иван Бинар, 2022 г.
Иван Бинар, 2022 г.
Роден15 юни 1942 г. (82 г.)
Професияписател, журналист, преводач
Националност Чехословакия,
 Австрия
 Чехия
Активен период1969 –
Жанрдрама, исторически роман, детска литература
Течениебийтпоколение
Уебсайтwww.ivanbinar.cz
Иван Бинар в Общомедия

Иван Бинар (на чешки: Ivan Binar) е чешки журналист публицист и дисидент, преводач, поет и писател на произведения в жанра социална драма, исторически роман и детска литература, активен участник в политическия, обществения и културния живот.[1][2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Иван Бинар е роден на 25 юни 1942 г. в Босковице, Протекторат Бохемия и Моравия. След войната семейството му се мести в Храдец близо до Опава, където баща му работи като адвокат в металообработващ завод. След февруари 1948 г. баща му е уволнен от завода, тъй като е провъзгласен за „буржоазен елемент“, след което семейството се мести в Опава. В Опава завършва гимназия през 1959 г. Завършва чешка лингвистика, история и художествено образование в Педагогическия институт в Острава през 1963 г.[1][2][3]

След дипломирането си, в периода 1963 – 1965 г. отбива редовната си военна служба, а после в периода 1965 – 1968 г. работи като преподавател в начално училище. Едновременно работи в Центъра за младежки интереси. От 1968 г. става редактор на списание „Скитник“ (Tramp), по времето, когато там работи главният редактор Иржи Гой-Гаучо. От 1970 г. до забраната за издаване на списанието през март 1971 г. е главен редактор на списанието. Публикува и в други списания, като „Млад свят“ (Mladý svět). От 1965 г. взема значително участие в Остравския студентски театър „Под стрехите“ (Pod okapem).[1][2][3]

През 1971 г. е арестуван за 5 месеца и разследван за „бунт“, извършен чрез изпълнение в мюзикъла „Синът на полка“ и публикуване на литературни части, насочени срещу съветската окупация на Чехословакия. През 1972 г. е осъден на една година затвор и остава в затвора в Пилзен в периода от август 1972 г. до февруари 1973 г. След освобождаването си работи до 1974 г. като шофьор в строителната фирма „Битостав“ в Острава, а в периода 1974 – 1977 г. е техник в химическата пречиствателна станция на ТЕЦ-а в Острава.[1][2][3]

През януари 1977 г. подписва „Харта 77“, след което му се предоставят от властта две възможности: сътрудничество с тайната държавна полиция или емиграция. През май 1977 г. е депортиран от Чехословакия в Австрия, където се установява със семейството си във Виена. Там работи като преводач и реставратор на порцелан. На 30 октомври 1979 г. е лишен от чехословашко гражданство, а получава австрийско гражданство на 5 октомври 1982 г. В периода 1980 – 1983 г. е преводач в бежанския лагер „Трайскирхен“ (Долна Австрия). През 1983 г. се мести в Мюнхен, където става редактор в Радио Свободна Европа, като отговаря за наблюдението на пресата. След Кадифената революция в Чехословакия, през 1994 г. се завръща в Чехия и в периода от 1 юли 1994 г. до 31 декември 2002 г. работи в чешката редакция на радиото в Прага.[1][2][3]

В периода 2002 – 2004 г. е председател на Общността на чешките писатели. През 2003 г. е член на Съвета за чешка телевизия. От 2004 г. работи като писател на свободна практика. Член е на ръководството на ПЕН клуба и е един от основателите на новосъздадената Асоциация на чешките писатели.[1][2][3]

Иван Бинар е автор на романи, повести, разкази, есета, приказки, радиопиеси за възрастни и деца. Романът му „Синият присмехулник“ от 2013 г. е номиниран за престижната награда „Магнезия Литера“.[1][2][3]

През 2013 г. получава наградата за свобода, демокрация и права на човека (награда ÚSTR) на Института за изследване на тоталитарните режими. През 2016 г., по предложение на Общинския съвет на Пилзен, получава наградата „1 юни“ (учредена в чест на публичната изява на жителите на Пилзен срещу тоталитарния режим през 1953 г.) за значителен принос за изясняване и популяризиране на принципите на демокрацията, свободата и справедливостта и за последователна защита на правата на човека чрез пресата, радиото и телевизията. През 2018 г. получава Годишната награда на Чешкия литературен фонд за книгата „Революция!“.[1][2][3]

Иван Бинар живее със семейството си в Прага.

  • Kdo, co je pan Gabriel (самиздат 1974, 1978)[4][1][2][3]
  • Rekonstrukce (самиздат 1977, 1979)
  • Čára na zdi (1977) – сборник фейлетони от 24 автори, награда „Егон Хостовски
  • Rozprava v krabici (1985)
  • Kytovna umění (самиздат 1985)
  • Jeníkova práce (1996)
  • Ohrada (1997)
  • Sedm kapitol ze života Václava Netušila aneb S kolem kolem světa (2000)
  • Egonek na útěku a M-Mirek v pasti (2004)
  • Den, kdy slétly vlaštovky (2006)
  • Jen šmouha po nebi (2013)
    Синият присмехулник, изд. „Ерго“ (2015), прев. Маргарита Кюркчиева
  • Příběh Mateřídoušky (2014) – за историята на детската литература
  • Peckova jáma (2016)
  • Revoluce! (2017) – награда на Чешкия литературен фонд
  • Bezstarostná léta bezradná (2020)[3]
  • Knížka o tom, jak pan Bouda s cirkusem se světem loudá (1969)[4][3]
  • Vrat' nám, ptáku, hastermana! s Edvardem Schiffauerem (1973)
  • S kouzelníkem kolem světa (1997)
  • Kilo jablek pro krále (2003)
  • Bibiana píská na prsty (2009)
  • Králík Fiala (2012) – награда „Златна лента“
  • Bořivoj a Blecha Flo (2014) – награда „Златна лента“
  • Kráva a dědeček (2015)
  • Kam se poděl Jeníček? (2016)
  • O Záhořovi, prasátku s kníry (2016)
  • Sloneček Malej ve světě širém (2019)[3]
други преводи на български език
  • Три малки прози, изд. „Панорама плюс“ (2004), прев. Маргарита Кюркчиева, съдържа: Денят, в който лястовичките полетяха; Професията на Йеник; За животинчето Яромир
  • Приказки за пораснали и непораснали деца, изд. „Панорама“ (2015), прев. Маргарита Кюркчиева
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ivan Binar в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​