Иван Буюклиев

Иван Буюклиев
	Иван Буюклиев
български славист
Роден	14 май 1934 г. Самоводене, Царство България
Починал	27 октомври 2014 г. (80 г.) София, България
Учил в	Софийски университет; Университет Коменски
Научна дейност
Област	Филология
Учил при	Йозеф Курц, Ян Станислав
Работил в	Софийски университет; Висш педагогически институт в Шумен

Иван Буюклиев е български славист, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 май 1934 г. в село Самоводене, на около 10 km северно от град Търново. През 1960 г. завършва българска филология в Софийския университет през 1960 г. За отличен успех получава Балановата стипендия, която му позволява да се отдаде на занимания в областта на палеославистиката и старобългаристиката. Специализира старобългарски език и славянска палеография, след което две години работи в отдел „Старопечатни и редки книги и ръкописи“ на Народната библиотека „Кирил и Методий“. През 1966 г. заминава на шестмесечна специализация по славянско езикознание в Прага и Братислава, където негови научни ръководители са Йозеф Курц и Ян Станислав. По покана на Братиславския университет става лектор по български език и литература там. В Братислава защитава на дисертация върху проблемите на старобългарския синтаксис, последвана от защита на докторат по философия.

През 1972 г. започва работа в Софийския университет като асистент. През 1977 г. е избран за доцент по сравнителна граматика на славянските езици и старобългарски език. Тези лекционни курсове дълги години чете и във Висшия педагогически институт в Шумен.

Проявява траен интерес към проблемите на превода не само в научните си търсения, но и с активна преводаческа дейност, а и в дейността му като ръководител на Катедрата по славянско езикознание. Участва в създаването на специалността Словашка филология в Софийския университет. Той е неин първи титуляр с множество научни публикации, включително и кратка описателна граматика на съвременния словашки език.

По покана на ректора на Триесткия университет и на декана на Факултета по литература и философия от 1995 г. продължава академичната си кариера в Триест.

Участва в редица международни конференции и славистични конгреси. С отделни лекции или с цикъл от лекции гостува в университетите в Братислава, Варшава, Краков, Минск, Букурещ, Пиза, Неапол.

Лектор по български език е и в Ленинградския университет и в Университетския институт по ориенталистика в Неапол.

Умира на 27 октомври 2014 година.^[1]

Сътрудничество на Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2014 г. Комисията за досиетата обявява, че от 1984 година Иван Буюклиев е секретен сътрудник на Държавна сигурност (ПГУ-ХIV, ПГУ-VIII) с псевдоним Константин.^[2] Принадлежността към органите на ДС е установена въз основа на разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител, документи от ръководил го щатен служител, регистрационна бланка, съдържащи се Решение No 2 – 356/ 10.06.2014 г. в дело Ф1, а.е. 6328; рег. дневник; картони – обр. 1 –2 бр. и обр. 3.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научни изследвания

(съавтор) Увод в изучаването на южнославянските езици (съавт.). София: БАН, 1986, 485 с.
Кратка словашка граматика. София: Наука и изкуство, 1989, 192 с.
Кратка словашка граматика. 2 изд. София: УИ Св. Климент Охридски, 1995
(съавтор) Граматика на старобългарския език. София: БАН, 1991, 605 с.
Езиковата култура на българското средновековие. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 192 с.
Хрониката на Константин Mанаси (Зората на българската епика). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 248 с.

Преводи от словашки на български език

Ив. Буковчан. Сняг над кадъра (пиеса). София: Народна култура, 1975
О. Захрадник. Соло за биещ часовник (пиеса). София: Народна култура, 1976
А. Беднар. Понтонен ден (новела). – Десет словашки разказвачи. София: Народна култура, 1978
О. Захрадник. Сонатина за пауна (пиеса), (Библиотека Театрална самодейност)

Преводи от чешки на български език

X. Прошкова. Месец с лула. София: Народна младеж, 1974. (Библиотека Лъч No 40)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ In memoriam Иван Буюклиев // Софийски университет, 2014. Посетен на 12 ноември 2019 г.
↑ Решение № 2 – 356 от 10 юни 2014 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2014. Посетен на 7 септември 2019 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

„Библиография на трудовете на проф. д.ф.н. Иван Буюклиев“. – В: Юбилеен сборник в чест на проф. Иван Буюклиев, 1990.

[1] In memoriam Иван Буюклиев // Софийски университет, 2014. Посетен на 12 ноември 2019 г.

[2] Решение № 2 – 356 от 10 юни 2014 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2014. Посетен на 7 септември 2019 г.

[1]

[2]