Иван Камбуров (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Камбуров.
Иван Камбуров
български офицер
Роден
Иван Йорданов Камбуров
Починал
22 април 1918 г. (42 г.)

Етносбългари
Учил вНационален военен университет

Иван Йорданов Камбуров, известен още като Йоцов е български офицер, подполковник, член на ВМОК.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Камбуров е роден на 25 ноември 1875 г. в Еленската махала Йовковци, разположена днес на дъното на едноименния язовир. Завършва Военното училище в София. По-късно служи в Свищов, където е деец на офицерските братства, а сетне е офицер в Русенския гарнизон, където се включва в редовете на ВМОК. Впоследствие е разпределен в Добрич заедно с колегите си Дървингов и Венедиков, а по-късно служи в Шумен под командването на Иван Цончев.

Като пълномощник на председетеля на ВМОК – Борис Сарафов, поручик Камбуров участва в преговорите за помирение между Революционното братство и ВМОРО в Солун през септември 1899 г.[2] След трудни преговори, се постига споразумение между двете организации, в резултат на което Братството се влива във ВМОРО.

Камбуров е женен за сестрата на академик Михаил Арнаудов – Мария.[3] През 1910 – 1912 г. e капитан и служи като взводен командир във Военното училище в София, където е под командването на майор Борис Дрангов. Участва в Балканските войни. По време на Първата световна война е командир на дружина в 6 пехотен полк. Убит е на 22 април 1918 година на кота 1248 в планината Баба, край Битоля.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Istoricheski pregled, Volume 43, Issues 1 – 6, Bŭlgarsko istorichesko druzhestvo, Institut za istoria (Bŭlgarska akademia na naukite), 1987, str. 56.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 200.
  3. Искра Арнаудова, Михаил Арнаудов: човекът и ученият: литературна анкета и характеристика, Наука и изкуство, 1977, стр. 78.
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 7