Иван Николов-Комитата
| Иван Николов-Комитата | |
| български революционер | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Иван Николов, известен като Комитата, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1870 година в лозенградското село Курудере, тогава в Османската империя, днес в Турция. Влиза във ВМОРО още млад, като първоначално е легален член на комитета, а по-късно нелегален четник. През пролетта на 1903 година влиза в четата на Михаил Герджиков, а след това е при Петър Ангелов и Пеню Шиваров, с които действа при селата Блаца и Маджура. Участва на Конгреса на Петрова нива[1] с четата на Стоян Петров.[2]
При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Стоян Петров го прави войвода на отряд от 30 души, с който се сражава срещу османските части при Курудере. При потушаването на въстанието охранява изтеглянето на бежанците към Свободна България.[2]
В 1912 година при избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3-та бригада - огнестрелния парк и действа с Кърджалийския отряд при Дедеагач, Малгара, Кешан, Шаркьой. Участва и в Междусъюзническата война и се сражава със сръбската армия при Щип, Кочани, Султан тепе.[2]
На 16 март 1943 година, като жител на Белоградец, Провадийско, подава молба за българска народна пенсия.[1] Свидетели са му Георги Костадинов Тодоров, Димитър Стоянов Кирязов и Станчо Георгиев Станчев от Аксаково, Варненско. Пенсията е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 171.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 172.
